Луси М. Монтгомъри
Анн от острова (30)

Тридесета глава

Романтичната история на госпожа Скинър

Анн слезе от влака на гарата на Вали Роуд и се огледа дали някой не беше дошъл да я посрещне. Щеше да живее в квартира при някоя си госпожица Джанет Суит. Единствената особа, която се забелязваше наоколо, беше една възрастна жена, която седеше във файтон с натрупани около нея пощенски чували. Беше доста масивна. Лицето й бе кръгло и червено като пълна луна и почти без черти. Носеше тясна, черна кашмирена рокля, малка прашна шапка от черна слама с жълта панделка и с избелели ръкавици от черна дантела.

— Хей ти — извика тя и размаха камшика си към Анн. — Ти ли си новата учителка на Вали Роуд?

— Да.

— Така си и мислех. Вали Роуд е известен с хубавите си учителки, точно както Милърсвил с безличните. Тази сутрин Джанет Суит ме помоли да те посрещна. Аз й казах: „Бога ми, дано няма нищо против малко да се посмачка. Тази моя бричка е твърде малка за пощенските чували, а аз съм по-яка от Томас!“. Само почакай, госпожице, докато преместя малко тези чували и ще те кача някак си. До Джанет има само две мили. Ратаят на съседите й ще дойде за куфара ти довечера. Казвам се Скинър — Амелия Скинър.

Анн беше надлежно настанена, като се усмихваше на себе си по време на процедурата.

— Тръгвай, черна кранто — изкомандва госпожа Скинър и взе юздите в пухкавите си ръце. — Това е първият ми тур с пощата. Томас искаше днес да си прекопае ряпата, затова ме помоли да дойда. Закусих на крак и тръгнах. Някак си ми харесва. Разбира се, доста е скучно. През част от времето стоя и мисля, а през останалата част — само си седя. Тръгвай, черна кранто. Ще ми се да се прибера рано. Томас е страшно самотен, когато ме няма. Женени сме отскоро.

— О! — каза Анн учтиво.

— Само от един месец. Томас страшно ме ухажваше. Беше наистина романтично.

Анн се опита да си представи госпожа Скинър в романтична история, но не успя.

— О! — повтори тя.

— Да. Виж, имаше още един мъж, който ме искаше. Тръгвай, черна кранто. Толкова дълго бях вдовица, че хората се отказаха да чакат пак да се омъжа. Но когато дъщеря ми — тя е учителка като теб — отиде на запад да преподава, се почувствах наистина самотна и нямах нищо против идеята. После Томас започна да идва, също и другият — Уилям Обадайя Сиймън му беше името. Дълго време не можех да реша кого от тях да взема, а те продължаваха да идват и да идват, аз пък продължавах да се безпокоя. Виж, У. О. беше богат — имаше хубава къща и живееше нашироко. Беше по-добрата партия. Тръгвай, черна кранто.

— Защо не се омъжихте за него? — попита Анн.

— Ами виж, той не ме обичаше — отвърна тържествено госпожа Скинър.

Анн разтвори широко очи и погледна госпожа Скинър. Но на лицето на дамата нямаше и следа от ирония. Очевидно госпожа Скинър не виждаше нищо смешно в собствената си съдба.

— Беше вдовец от три години и сестра му поддържаше домакинството. После тя се омъжи и той просто искаше някой да се грижи за къщата му. Струваше си да търси, забележи. Къщата е хубава. Тръгвай, черна кранто. А пък Томас беше беден и всичко, което можеше да се каже за неговата къща, беше, че от покрива не капе в сухо време, макар че изглежда живописно. Но виж, обичах Томас и пет пари не давах за У. О. Затова спорех със себе си. „Сара Кроу“, казвах си аз, по баща съм Кроу, „можеш да се омъжиш за своя богат мъж, ако искаш, но няма да си щастлива. Хората не могат да живеят заедно на този свят без малко любов. По-добре да се обвържеш с Томас, защото той те обича и ти го обичаш и нищо друго не е важно.“ Тръгвай, черна кранто. И така, казах на Томас, че го вземам. По време на приготовленията за сватбата не смеех да мина покрай дома на У. О., защото ме беше страх, че гледката на красивата му къща ще ме разколебае. Но сега вече не мисля за всичко това и съм добре и щастлива с Томас. Тръгвай, черна кранто.

— Как го прие Уилям Обадайя? — попита Анн.

— Е, вдигна малко врява. Но сега посещава една мършава стара мома в Милърсвил и мисля, че тя бързо ще се съгласи да го вземе. Ще му бъде по-добра съпруга, отколкото първата. У. О. навремето не искаше да се жени за нея. Той й поиска ръката, защото това беше волята на баща му, като мечтаеше единствено тя да каже „не“. Но, забележи, тя каза „да“. Това беше трудно положение. Тръгвай, черна кранто. Тя беше голяма къщовница, но ужасно стисната. Носи едно и също боне осемнайсет години. После си купи ново и У. О. я срещна на пътя и не я позна. Тръгвай, черна кранто. Чувствам, че съм се спасила на косъм. Можех да се омъжа за него и щях да бъда най-нещастната, като бедната ми братовчедка Джейн Ан. Джейн Ан се омъжи за богат мъж, към когото нямаше никакви чувства, но не живее като куче. Миналата седмица ми дойде на гости и ми каза: „Сара Скинър, завиждам ти. По-скоро бих живяла в малка колиба край пътя с мъж, когото обичам, отколкото в моята голяма къща с мъжа, когото имам“. Съпругът на Джейн Ан не е толкова лош, макар че е толкова опак, та носи кожух, когато термометърът показва деветдесет. Единственият начин да се справиш с него е да го убедиш да направи обратното. Но никоя любов не може да заглади нещата и това е жалко съществование. Тръгвай, черна кранто. Това, в падината, е къщата на Джанет. Нарича я „Крайпътната“. Доста живописна е, нали? Измъквай се от тези пощенски чували, с които си затрупана.

— Пътуването с вас беше много приятно — каза Анн откровено.

— Върви сега! — каза госпожа Скинър, силно поласкана. — Ще го кажа на Томас. Той страшно се радва, когато получа комплимент. Тръгвай, черна кранто. Ето, пристигнахме. Надявам се, че ще се чувстваш добре в училището, госпожице. Има пряк път дотам през блатото, зад къщата на Джанет. Ако минаваш по него, бъди много внимателна. Затънеш ли в тази черна кал, ще те засмуче надолу и никога вече няма да те видят и чуят чак до Второто пришествие, както кравата на Адам Палмър. Тръгвай, черна кранто.