Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Little Lady of the Big House, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 32 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
unicode (2007)
Корекция
tanyaberb (2007)

Издание:

ДЖЕК ЛОНДОН

МАЛКАТА СТОПАНКА НА ГОЛЯМАТА КЪЩА

Американска. Второ издание

95366 25432

Литературна група IV. Код 04.

5704 —38—79

Редактор Красимира Тодорова

Рисунки Борис Ангелушев

Художник-редактор Ясен Васев

Техн. редактор Радка Пеловска

Коректори Петя Калевска Людмила Стефанова

Дадена за набор 20.II.1979 г. Подписана за печат април 1979 г. Излязла от печат май 1979 г.

Формат 60×90/16. Печатни коли 163/4. Издателски коли 16,75. Цена 3,15 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г.Генов“ 4

ДП „Тодор Димитров“ — София, бул. „Г.Трайков“ 2

 

Grosset & Dunlap, New York

История

  1. — Добавяне

ГЛАВА VIII

Пет минути след като Паола си излезе, точен до секундата, свършил с четирите телеграми, Дик се качи в един от чифликчийските автомобили заедно с Тейър, купувача от Айдахо, и Незмит, специалния кореспондент на „Скотовъден вестник“. Уордмън, завеждащият овцевъдството, се присъедини към тях при кошарите, където няколко хиляди млади шропшиърски овни бяха събрани за преглед.

Нямаше нужда да се приказва много. Това решително разочарова Тейър, който смяташе, че покупката на десет вагона такива скъпи животни е достатъчно важна стъпка, заслужаваща повечко разговор.

— Те говорят сами за себе си — увери го Дик и се обърна към Незмит да му даде сведения за готвената от него статия за отглеждането на шропшиърски породи в Калифорния и на северозапад.

— Не бих ви съветвал да се мъчите да ги подбирате — каза Дик на Тейър десет минути по-късно. — И средните са най-първо качество. Можете да изгубите цяла седмица да избирате десетте си вагона и пак няма да изберете по-хубави, отколкото ако вземете първите, които ви попаднат.

Тази спокойна увереност в окончателното сключване на сделката така смути Тейър, че това, наред със съзнанието му, че никога не е виждал такива великолепни овни, го накара да измени решението си и вместо десет да поръча двадесет вагона.

Върнаха се в Голямата къща и докато двамата с Незмит натриваха с тебешир щеките си, за да довършат прекъснатата игра, Тейър каза на партньора си:

— За първи път съм у Форест. Той е вълшебник. Много пъти съм купувал и внасял животни от източните щати, но тези шропшиърски овни ме плениха. Нали забелязахте, че удвоих покупката си. Клиентите от Айдахо ще изгубят ума си по тях. Имах поръчки точно за шест вагона, като ми се предоставяше по свое усмотрение да купя още два; но ако всеки клиент не удвои поръчката си, когато види тия овни, и ако не се разрази борба за останалите, значи, че не разбирам нищо от овци. Това се казва стока. Ако те не предизвикат преврат в търговията с овци в Айдахо… значи, че аз не съм търговец и че Форест не е скотовъдец, това си е.

Когато удари гонгът за обед — огромен бронзов корейски гонг, който никога не удряше, преди да се установи със сигурност, че Паола е будна, — Дик се присъедини към младите хора при басейна със златни рибки в големия вътрешен двор. Бърт Уейнрайт, следващ противоречивите съвети и заповеди на сестра си Рита, на Паола и на нейните сестри, Лют и Ернестина, се мъчеше да улови с мрежа една необикновено красива риба, прилична на златно цвете; нейните размери и цвят, а също и многото й перки и опашка бяха накарали Паола да реши да я отдели в специалния басейн за развъждане в собствения си вътрешен двор.

Сред общата глъчка и много писъци и смях работата най-после бе свършена и голямата риба бе сложена в съд и отнесена от чакащия градинар-италианец.

— И какво ще кажеш за свое оправдание? — запита предизвикателно Ернестина, когато Дик се присъедини към тях. — Нищо — отвърна тъжно той. — Чифликът опустява. Триста прекрасни млади бика утре заминават за Южна Америка, а Тейър — с когото се запознахте снощи — отнася двадесет вагона овни. Едно мога да кажа: поздравявам Айдахо и Чили с тези техни придобивки.

— Посей повече жълъди — каза със смях Паола; тя беше прегърнала сестрите си, като и трите очакваха усмихнати някаква неизбежна шега.

— О, Дик, изпей ни песента си за жълъда — замоли се Лют.

Той поклати сериозно глава.

— Знам една още по-хубава. Истински бисер. Червения облак и неговият жълъд не са нищо пред нея. Слушайте! Това е песента на малката девойка от бедните, нюйоркски квартали, която отива за първи път на село със своето неделно училище. Тя е съвсем малка. Обърнете особено внимание на произношението й.

И Дик запя като малко момченце:

Златните либки плуват в стъкления съд,

Челвеношийката е кацнала на дълвото.

Кой ги е научил да плуват?

Кой е набол пелушина на гълдите им?

Бог! Бог! Той е наплавил всичко това!

— Плагиат! — извика Ернестина, след като смехът стихна.

— Разбира се — съгласи се Дик. — Взех я от „Фермер и животновъд“, този вестник пък я е препечатал от „Вестник на свиневъда“, той — от „Западен юрист“, той пък — от „Обществен глас“, а той безсъмнено я е взел от самото малко момиченце или по-право от учителката в неделното училище. Впрочем убеден съм, че е била напечатана най-напред в „Нашите безсловесни животни“.

Бронзовият гонг удари втори път и Паола, прегърнала с едната си ръка Дик, а с другата Рита, поведе компанията към къщата: шествието се завършваше от Бърт Уейнрайт, който показваше на Лют и Ернестина някаква нова стъпка на танго.

— Още едно нещо, Тейър — каза полугласно Дик, след като се освободи от девойките, които се суетяха с Тейър и Незмит на площадката на стълбата, която водеше надолу към столовата, — преди да ни напуснете, хвърлете поглед на онези мериносови овци. Аз наистина мога да се перча с тях и американските търговци на овци ще идват да им се възхищават. Разбира се, започнах да ги развъждам от внесени отвън животни, по успях да получа калифорнийска порода, която ще накара френските овцевъди да ахнат. Отидете при Уордмън и си изберете от тях. Повикайте Незмит да ги прегледа с вас. Вземете половин дузина в товарния си вагон заедно с благопожеланията ми и нека вашите скотовъди от Айдахо им се порадват.

Насядаха край масата, която можеше безкрайно да се разтяга, в дълга, ниска столова, точно копие на столовите от хасиендите на кралете-земевладелци в стара Калифорния. Подът се състоеше от големи кафяви плочи, а сводестият таван и стаите бяха боядисани бяло; огромната неукрасена каменна камина можеше да служи за образец на масивност и простота. През прозорците с дълбоки амбразури се виждаха зелени клони и цветове и от цялата стая лъхаше чистота, строгост и свежест.

Стените бяха украсени — но не претрупани — с няколко картини, като най-почетно място заемаше едно произведение на Ксавие Мартинес — тъжен мексикански пейзаж в мрачни сиви тонове, изобразяващ пеон, който с помощта на криво дървено рало и два бивола прокарва черни бразди през печалната, безкрайна мексиканска равнина. Имаше и по-весели картини из по-раншния калифорнийско-мексикански живот: пастел от Реймърс с евкалиптови дървета в здрач, на фона на леко докосната от залеза планина в далечината; лунен пейзаж от Питърс; и една картина от Грифин — стърнище, зад което в блясъка и маранята на калифорнийското лято се издигат кафяво-жълтеникави хълмове, прорязани от залесени, обвити в лилава омара долове.

— Знаете ли какво — прошепна полугласно Тейър на Незмит, докато Дик и девойките усилено си разменяха шеги и весели закачки, — за статията ви има чудесен материал, ако пишете за Голямата къща. Видях столовата на прислугата. На всяко ядене там сядат четиридесет души, заедно с градинарите, шофьорите и помощниците отвън. Цял пансион. Тук е нужна глава, нужна е система, казвам ви. Онзи там китаец, О’Джой, е същински вълшебник. Той е домакинът ли, управителят ли — не знам как да го нарека — на цялата къща, но, бога ми, всичко върви гладко, като на колела.

— Истинският вълшебник е Форест — посочи го с глава Незмит. — Той е мозъкът, който подбира чужди мозъци. Би могъл да ръководи армия, предизборна кампания, правителство, дори цирк с три арени.

— Последното е наистина комплимент! — съгласи се със смях Тейър.

— Знаеш ли, Паола — обърна се през масата Дик към жена си, — току-що ми съобщиха, че Греъм пристига утре сутринта. Най-добре кажи на О’Джой да го настани в наблюдателната кула. Помещението е просторно и може той да изпълни заканата си и да се залови с книгата си.

— Греъм?… Греъм? — мъчеше се да си припомни на глас Паола. — Познавам ли го?

— Виждала си го веднъж преди две години в Сантяго, в кафене „Венера“. Вечеряхме заедно.

— Аха, един от флотските офицери? Дик поклати отрицателно глава.

— Цивилният. Не си ли спомняш онзи едър рус мъж — ти разговаряше с него за музика в продължение на половин час, докато капитан Джойс всякак се мъчеше да ни докаже, че Съединените щати трябва да се разправят с Мексико с железен юмрук.

— О, разбира се — смътно си спомни Паола. — Бяхте се срещали някъде по-рано… В Южна Африка, нали? Или на Филипините?

— Точно той. В Южна Африка. Евън Греъм. Втори път се видяхме на пощенския кораб „Таймс“ в Жълто море. А след това пътищата ни десетина пъти се пресичаха, без да можем да се видим — до онази вечер в кафене „Венера“.

Спомням си — той беше отплувал от Бора-Бора на изток, два дни преди аз да хвърля там котва на път за Самоа, плувайки на запад. Напуснах Апиа, c писма за него от американския консул, един ден преди той да дойде там. В Левука се разминахме с три дни — тогава аз бях на борда на „Уайлд дък“, а той бе напуснал Сува като гост на един британски кръстосвач. Сър Иврърд Им Търм, британски върховен комисар за Южните морета, ми даде други няколко писма за Греъм. Пропуснах го в Порт Резълюшън и във Вила, на Новохебридските острови. Кръстосвачът предприел увеселително пътешествие. В Архипелага Санта Крус току си играехме на гоненица. Същото беше край Соломоновите острови. След като обстрелвал канибалските села в Ланга-Ланга, кръстосвачът потеглил сутринта. Аз пък доплувах там същия ден следобед. Изобщо не можах да му предам лично тези писма и го видях едва в кафене „Венера“ преди две години.

— Но що за човек е той? — запита Паола. — И каква е тази негова книга?

— Преди всичко, ако започнем от края, той е разорен. Останал му е няколко хиляди долара годишен доход, но цялото наследство от баща му е отишло по дяволите. Не, не го е прахосал. Направил големи капиталовложения и „мълчаливата паника“ от преди няколко години му помела всичко. Но той не хленчи.

Греъм е чиста проба човек, от стар американски род, свършил е университета „Йейл“. Книгата — той очаква да спечели нещичко от нея — обхваща миналогодишното му пътешествие из Южна Америка от западното до източното крайбрежие. Това е в по-голямата си част девствена земя. Бразилското правителство доброволно му отпусна хонорар от десет хиляди долара за сведенията, които той му донесе относно неизследваните области на страната. О, той е мъж, истински мъж. Стопроцентов мъж. Познат ти е този тип — чистосърдечен, великодушен, силен, прост; бил навсякъде, видял всичко, знае по много за много неща, праволинеен, честен, гледа те право в очите — с една дума, мъж в истинския смисъл на думата.

Ернестина изръкопляска и като хвърли дразнещ предизвикателен и победоносен поглед на Бърт Уейнрайт, възкликна:

— И той идва утре!

Дик поклати укоризнено глава.

— О, не, Ернестина, там нищо няма да стане. И други, също така мили момичета като тебе, са се опитвали и по-рано да уловят Евън Греъм и между нас казано, не ги обвинявам. Но той има пъргави и бързи крака и на никоя още не се е удало да го покори или да го притисне в ъгъла, където, замаян и задъхан, машинално да промълви „да“ в отговор на известни въпроси, а когато дойде на себе си, да се види със завързани ръце и крака, в плен, жигосан и оженен. Забрави го, Ернестина. Стой си при златната младеж и я остави да рони златните си ябълки. Събирай ги, а заедно с тях и златната младеж, и през всичкото време, докато впримчваш някой бързоног момък, ти си давай вид, че уж не успяваш. Но остави Греъм; той не участвува в играта. Той е почти на моите години и подобно на мене е преживял какви ли не изпитания. Но той знае как да спасява кожата си. Минавал е през огън, вода и желязо; могат да го притиснат до стената, да го сломят, но не и да го уловят. Млади девойки не го интересуват. Можеш да го обвиниш в колебливост, но аз ще ти кажа, че той е само стар, кален от живота, и много, много мъдър.