Даниъл Силва
Предателят (79)

Благодарности

Както винаги, дълбоко съм задължен на моя скъп приятел Дейвид Бул, който наистина е сред най-изкусните реставратори на произведения на изкуството в света. Всяка година Дейвид посвещава много часове от изключително ценното си време да наднича над моето рамо и това на Габриел, за да се увери, че вършим правилно работата си. Мъдростта му отстъпва единствено пред удоволствието от неговата компания.

Докато подготвях този ръкопис, прегледах стотици книги, вестници, статии в списания и уебсайтове. Те са прекалено много, за да ги изброявам тук, но бих проявил непростима небрежност, ако не спомена няколко важни творби: „Последният шпионин“ от Алън С. Коуел, „Новата Студена война“ от Едуард Лукас, „Биографията на Сталин“ от Робърт Сървис, „Сталин“ от Едвард Радзински и „Другарят Джей“ от Пит Ърли.

Докато пишех книгата, разговарях неофициално с няколко израелски и американски разузнавачи и сега им благодаря анонимно, както те биха предпочели да го направя. Арън Нътър щедро сподели с мен истории от времето си в президентската служба за предварителна подготовка към Белия дом и заедно с останалите членове на Пелотон Уан бе отлична компания в съботните и неделните сутрини. Изтъкнатият вашингтонски ортопед д-р Бенджамин Шафър ми даде ценни съвети за огнестрелните рани и инфекции. Известният анестезиолог от Чарлстън, Южна Каролина, д-р Андрю Пейт ми обясни вредното въздействие на опиатите върху бременните жени.

Скъпият ми приятел Луис Тоскано ми помага да подобря писането си, откакто работихме заедно в „Юнайтед Прес Интернешънъл“ в края на миналия век, и „Предателят“ стана много по-добър под вещата му редакция. Моите редактори — Тони Дейвис и Кети Кросби, ми спестиха доста неудобство, докато Олга Гарднър Галвин следеше внимателно как използвам руските думи. Очевидно отговорността за евентуалните езикови или печатни грешки, които може да откриете в книгата, е моя, а не тяхна.

Искрени благодарности на забележителния ми издателски екип, особено на Джон Макинсон, Дейвид Шанкс, Мерилин Дъксуорт, Нийл Найрън, Лесли Гелбман, Кара Уелш, Кейт Старк, Дик Хефернан, Норман Лидофски, Алекс Кларк и президента на „Пътнам“ Айвън Хелд. Тъй като Иван Харков вече е мъртъв, Айвън^[1] Хелд може отново да си върне името. Искам също така да изкажа благодарност на членовете на най-добрия рекламен екип в бранша: Стефани Сьоренсен, Кейти Маккий, Виктория Комела, Стефани Перес, Саманта Улф и Елийза Фрейзиър.

Семейството ми е благословено с много приятели, които през изминалата година изпълниха живота ни с любов и смях дори в най-критичните творчески моменти, особено Линда Рапапорт и Лен Чейзън, Роджър и Лора Креси, Джейн и Роб Линч, Сю и Фред Кобак и техните удивителни деца, Джой и Джим Зорн. Джеф Зукър, Рон Майер и Майкъл Гендлър ни предложиха приятелство и подкрепа, а равин Дейвид Дж. Уолпе, автор на „Защо вярата е от значение“, ми помогна в един особено труден творчески ден със своя хумор и състрадание. Специални благодарности на Слоун Харис — за неговия професионализъм, ентусиазъм и мъдри предложения, и на Мариса Райън, че хвърли едно талантливо око на корицата на „Предателят“.

Докато пишех дванадесетте романа, открих, че разчитам най-много на близките ми. Тази книга наистина нямаше да бъде написана без помощта на моите деца — Николас и Лили. Те не само че ми помогнаха да сглобя ръкописа, но и ме дариха с безусловна любов и подкрепа, докато се борех да спазя крайния срок. Накрая трябва да благодаря на моята съпруга — Джейми Гангъл. Освен че ръководи моя бизнес, води домакинството и отглежда две забележителни деца, тя намира време и брилянтно да редактира всяка от черновите ми. Без нейното търпение, подкрепа и внимание към детайлите романът „Предателят“ никога нямаше да бъде завършен. Дългът ми към нея е неизмерим, както и любовта ми.