Даниъл Силва
Предателят (29)

29. Лаго ди Комо. Лондон

През следващите три дни те внимателно я въведоха в нещата. Описаха й обилната храна, която нямаше да яде, коктейлите с много алкохол, на които нямаше да присъства, и ужасно скучните семинарни занимания, които милостиво щяха да й бъдат спестени. Заведоха я на мразовита обиколка из езерото и на дълга разходка с кола в планините. Напълниха куфарите й с подаръци и брошури за колегите й. И напрегнато очакваха часа на заминаването й. Нито един от тях не се съмняваше в нейната искреност… и никой от тях не искаше да я изпраща обратно в Русия. Когато стана време да си тръгва, тя се качи в самолета си по същия начин, както бе слязла три дни по-рано — с вирната брадичка и наперена походка. Тази вечер те се скупчиха около сигурната връзка, чакайки сигнал от Москва, че Ирина е пристигнала жива и здрава. Той дойде, за тяхно огромно облекчение, няколко минути след полунощ. Шмуел Пелед я бе проследил до дома й и обяви, че не е имала опашка. На следващата сутрин от бюрото си в туристическата агенция „Галактика“ Ирина изпрати имейл на Вероника Ричи от СИТА, с който й благодари за прекрасното пътуване. Синьора Ричи помоли госпожа Булганова да поддържат връзка.

Габриел не беше край Лаго ди Комо и не стана свидетел на успешния край на операцията. Придружен от Олга Сухова, той отлетя за Лондон на сутринта след разпита и веднага бе откаран в една безопасна квартира във Виктория. Греъм Сиймор го очакваше и го подложи на десетминутна тирада, преди да му разреши да говори. След като първо настоя микрофоните да бъдат изключени, Габриел описа забележителната операция, която току-що бяха провели на брега на Лаго ди Комо. Сиймор веднага се обади по сигурна линия в Темс Хаус и зададе само един въпрос: „Пристигала ли е жена с руски паспорт на името на Наталия Примакова на летище Хийтроу с полет 247 на «Аерофлот» на десети януари следобед?“. От Темс Хаус позвъниха след няколко минути. Отговорът бе положителен.

— Искам веднага да насроча среща с премиера и моя генерален директор. Ако си съгласен, мисля, че ти трябва да ги информираш. В крайна сметка ти доказа, че всички ние сме грешали, Габриел. Това ти дава правото да ни натриеш носовете.

— Нямам намерение да ви натривам носовете. А последното нещо, което искам, е да споменаваш каквото и да е за това на твоя премиер или на генералния директор.

— Григорий Булганов е британски поданик и като такъв, има право на всяка защита, предлагана от Британската корона. Нямаме друг избор, освен да представим нашите доказателства на руснаците и да настояваме незабавно да го върнат.

— Иван Харков си е направил огромния труд да докопа Григорий, по всяка вероятност с благословията на ФСБ и самия Кремъл. Наистина ли мислиш, че ще го върне, защото британският министър-председател настоява за това? Трябва да играем играта по същите правила като Иван.

— Което ще рече?

— Трябва да го откраднем на свой ред.

Греъм Сиймор проведе още един телефонен разговор, после облече палтото си.

— От охранителната служба на Хийтроу ще ни дадат снимки. Вие с Олга останете тук. И моля те, опитай се да сведеш стрелбата до минимум. В момента си имам достатъчно проблеми.

* * *

Обаче Габриел не остана дълго в безопасната квартира. В действителност той се измъкна от нея няколко минути след тръгването на Сиймор и се насочи право към Чейни Уок в Челси. Някога тиха крайбрежна алея за разходка, сега тази историческа лондонска улица изглеждаше най-натоварената в този район на Челси. На някои от големите къщи имаше медни табелки в памет на прочутите им в миналото обитатели. Джоузеф Търнър бе живял тайно на номер 119, Данте Росети — на номер 19. Хенри Джеймс бе прекарал последните си дни на номер 21, Джордж Елиът бе направил същото на номер 4. Тези дни малцина художници и писатели можеха да си позволят да живеят на Чейни Уок. Сега тя бе запазена за богати чужденци, поп звезди и финансисти от Сити. По една случайност на нея бе и лондонският адрес на Виктор Орлов, руски олигарх и критик на Кремъл в изгнание, който живееше в пететажната сграда на номер 43. Същият Виктор Орлов, който сега бе обект на тайно разследване, провеждано от екип къртици от булевард „Цар Саул“.

Габриел влезе в малкия парк от другата страна на улицата и седна на една пейка. Къщата на Орлов бе висока и тясна, обрасла с глицинии. Както и другите къщи в редицата от елегантни жилищни сгради, тя се издигаше на няколко метра навътре от улицата зад ограда от ковано желязо. Отпред бе спряло бронирано бентли с чакащ зад волана шофьор. Точно зад бентлито бе паркиран черен рейндж роувър, зает от четирима бодигардове от охраната на Орлов — всичките бивши служители на елитните британски специални въздушни части. От булевард „Цар Саул“ бяха открили, че бодигардовете са били предоставени от „Екстън Екзекютив Секюрити Сървисис“, с офис на Хил Стрийт, Мейфеър. „Екстън“ бе смятана за най-добрата частна охранителна компания в Лондон — немалко постижение в град, пълен с богати хора, загрижени за своята безопасност.

Габриел се канеше да тръгва, когато видя трима от бодигардовете да слизат от рейндж роувъра. Единият застана на пост пред вратата на номер 43, докато другите двама блокираха тротоара в двете посоки. След като периметърът бе обезопасен, входната врата на къщата се отвори и от нея излезе Виктор Орлов, обграден от двете страни с още телохранители. Алон успя да зърне малко от прочутия руски милиардер — само глава с остра прошарена коса и отблясък от розова вратовръзка с огромен уиндзорски възел. Орлов се мушна на задната седалка на бентлито и вратите бързо се затвориха. Няколко секунди по-късно автоколоната се носеше с пълна скорост по Ройъл Хоспитъл Роуд. Габриел поседя на пейката още десетина минути, после стана и се отправи обратно към Виктория.

* * *

На охранителната служба на летище Хийтроу й отне по-малко от час да осигури първата партида със снимки на мъжа, известен като Анатолий. За съжаление, нито една от тях не беше много полезна. Габриел не бе изненадан. Всичко около Анатолий подсказваше, че той е професионалист. И като всеки добър професионалист, той знаеше как да се движи из летището, без да бъде заснет от камерите. Меката шапка бе спомогнала много за прикриване на лицето му, но и той бе свършил добра част от работата чрез едва доловими обръщания и движения. Все пак камерите бяха положили достойни усилия: тук уловена упорита брадичка, там частичен профил, на трето място — стисната здраво безкомпромисна уста. Докато преглеждаше снимките в безопасната квартира във Виктория, Алон взе да изпитва все по-голяма увереност. Анатолий беше професионалист, служещ на професионалист. Той играеше играта с парите на Иван.

И двете британски служби провериха снимките в техните база данни на известни руски разузнавачи, но никоя от тях не откри особено голямо съвпадение. Те отделиха шест възможни кандидатури, които бяха отхвърлени по-късно същата вечер от Габриел. Тогава Сиймор реши, че навярно е дошло време да включат в играта страховитите американци. Алон изрази желание лично да направи пътуването. В Америка имаше един човек, когото той гореше от нетърпение да види. Не беше говорил с нея от месеци. Тя му бе писала веднъж. А той й беше нарисувал картина.