Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Габриел Алон (9)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Defector, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,8 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране
in82qh (2014)
Корекция
plqsak (2015)
Форматиране
in82qh (2015)

Издание:

Даниъл Силва. Предателят

ИК „Хермес“, Пловдив, 2011

Американска. Първо издание

Художествено оформление на корицата: Георги Станков

Отговорен редактор: Тодор Пичуров

Компютърна обработка: Ана Цанкова

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 978–954–26–0989–6

История

  1. — Добавяне

5. Амелия, Умбрия

— От колко време го няма?

— От около седмица.

— Бъди по-точен, Узи.

— За последен път полковник Григорий Булганов е забелязан да се качва на задната седалка на мерцедес седан на Хароу Роуд в шест часа и дванайсет минути вечерта във вторник.

Те вървяха в светлината на залеза по тясна калдъръмена улица в стария център на Амелия. На няколко крачки зад тях ги следваха двама охранители със свиреп поглед в очите. Това бе тревожен знак. Обикновено Навот пътуваше само с една бат левейха — ескортираща агентка, — която да го охранява. Фактът, че бе довел двама тренирани убийци, показваше, че приема на сериозно заплахата срещу живота на Габриел.

— Британците кога се наканиха да ни го съобщят?

— Обадили са се на лондонската ни централа в събота следобед, четири дни след случилото се. Тъй като беше шабат, дежурният офицер е бил младок, който не е разбрал важността на онова, което са му съобщили. Той написал каблограма и я изпратил на булевард „Цар Саул“ с код „нисък приоритет“. За щастие дежурният офицер в европейската ни централа е разбрал важността и веднага е позвънил на Шамрон.

Алон поклати невярващо глава. Бяха минали години, откакто Шамрон вече не беше шеф, обаче Службата продължаваше да бъде до голяма степен негово лично владение. Тя бе пълна с агенти като Габриел и Навот — мъже, които бяха вербувани и обучени от Ари, мъже, които работеха с убеждение и даже говореха на жаргона, който той бе създал. В Израел Шамрон бе известен като мемунех — единствения, върховния шеф, и щеше да остане такъв до деня, в който най-накрая щеше да реши, че страната е в безопасност и той може да умре.

— След това, предполагам, Ари се е обадил на теб — каза Алон.

— Направи го, въпреки че в гласа му определено липсваше учтивост. Каза ми да ти изпратя съобщение. После ми нареди да взема две момчета и да се кача на самолета. Изглежда, такава ми е съдбата — да бъда покорният по-малък син, който на всеки няколко месеца е изпращан в пустошта да издирва по-големия си своенравен брат.

— Григорий бил ли е под наблюдение, когато се е качил в колата?

— Явно не.

— Тогава откъде са сигурни британците какво се е случило?

— Техните малки електронни помощници са наблюдавали.

Навот имаше предвид системата за видеонаблюдение — повсеместната мрежа от десет хиляди телевизионни камери, които даваха възможност на лондонската полиция да наблюдава дейността — криминална или друга — практически на всяка улица в британската столица. Едно неотдавнашно проучване на правителството бе заключило, че системата не е постигнала първоначалната си цел: предотвратяване на престъпността и залавяне на престъпниците. Само три процента от уличните кражби бяха разкрити чрез системата за видеонаблюдение, а престъпността в Лондон се повишаваше. Засрамени полицейски служители оправдаваха провала, изтъквайки, че престъпниците са отговорили на камерите, като са променили тактиката си — например чрез носене на маски и шапки, за да скрият своята самоличност. Очевидно нито един от отговорните фактори не бе помислил за тази възможност, преди да бъдат похарчени стотици милиони лири и да бъде нарушена неприкосновеността на личния живот на гражданите в невиждан досега мащаб. Сега поданиците на Обединеното кралство — място, където се бе зародила западната демокрация — живееха в света на Оруел, където всяко тяхно движение се наблюдаваше от очите на държавата.

— Кога британците са открили, че е изчезнал? — попита Габриел.

— Чак на следващата сутрин. Трябвало да го проверяват по телефона всяка вечер в десет часа. Когато той не се обадил във вторник, неговият надзорник не се разтревожил особено. Всеки вторник вечерта Григорий играел шах в малък клуб в Блумсбъри. Миналия вторник се провеждал годишният клубен шампионат. Очаквало се Булганов да го спечели с лекота.

— Не знаех, че играе шах.

— Предполагам, че не е имал възможност да го спомене през нощта, която сте прекарали заедно в стаята за разпит в Лубянка. Той е бил твърде зает да разбере как служител от средно ниво от израелското министерство на културата е успял да обезоръжи и убие двама чеченски убийци.

— Доколкото си спомням, Узи, нямаше да бъда на онова стълбище, ако не бяхте ти и Шамрон. Това беше една от онези дребни „чевръсти“ мисии, които вие двамата постоянно измисляте. От тези, които би трябвало да преминат гладко и в които никой не би трябвало да пострада. Но изглежда, никога не става така.

— Някои хора са велики по рождение. Други просто получават всички големи мисии от булевард „Цар Саул“.

— Мисии, които ги изпращат в килии в подземията на Лубянка. И ако не беше полковник Григорий Булганов, никога нямаше да изляза жив от онова място. Той ми спаси живота, Узи. Два пъти.

— Спомням си — отвърна саркастично Навот. — Всички си спомняме.

— Защо британците не са ни съобщили по-рано?

— Помислили са, че е възможно Григорий просто да не е спазил уговорката. Или че е отседнал с някое момиче в малък крайморски хотел. Искали са да се уверят, че е изчезнал, преди да вдигнат тревога. Няма го, Габриел. И последното място, където е видян, е онази кола. Сякаш тя е била портал към забвението.

— Сигурен съм, че е така. Вече имат ли теория?

— Имат. Обаче се опасявам, че тя няма да ти хареса. Виждаш ли, Габриел, мандарините от британското разузнаване са заключили, че полковник Григорий Булганов е дезертирал отново.

Дезертирал отново? Не говориш сериозно.

— Напротив. Нещо повече, те са сигурни, че през цялото време той е бил двоен агент. Смятат, че е дошъл на Запад да ни пробута куп руски глупости и да събере информация за дисидентската общност в Лондон. И сега, след като е получил желаното, Григорий е отлетял и се е върнал у дома, за да бъде посрещнат като герой. И познай кого обвиняват за тази катастрофа?

— На първо място човека, който доведе Булганов на Запад.

— Точно така. Те обвиняват теб.

— Колко удобно. Обаче Григорий е толкова руски двоен агент, колкото съм и аз. Британците са измислили тази нелепа теория, за да се освободят от отговорността за изчезването му, която си е тяхна, и да я стоварят върху мен. Изобщо не трябваше да му позволяват да живее открито в Лондон. Миналата есен не можех да включа Би Би Си или Си Ен Ен Интернешънъл, без да видя лицето му.

— Според теб какво се е случило с него?

— Бил е убит, Узи. Или по-лошо.

— Какво може да е по-лошо от това да бъдеш елиминиран от руска ударна група?

— Да бъдеш отвлечен от хора на Иван Харков. — Алон спря на пустата улица и се обърна с лице към Навот. — Но ти вече го знаеш, Узи. Иначе нямаше да си тук.