Даниъл Силва
Предателят (55)

55. Мейфеър, Лондон

През мрачните дни след атаките на 11 септември американското посолство на Гроувнър Скуеър бе превърнато в строго охранявана грозотия. Почти за една нощ барикади и стени бяха издигнати около периметъра му и за голямо раздразнение на лондончани, оживената улица, минаваща покрай едната страна на посолството, беше постоянно затворена за движение. Обаче имаше и други промени, които обществото не можеше да види, в това число построяването на тайна централа на ЦРУ дълбоко под самия площад. Свързана с Общия оперативен център в Лангли, централата служеше като преден команден пост за операции в Европа и Близкия изток и бе толкова секретна, че само шепа британски министри и офицери от разузнаването знаеха за нея. По време на посещението си предното лято Греъм Сиймор се бе почувствал угнетен, откривайки, че тя засенчва главните оперативни зали на МИ5 и МИ6, взети заедно. „Типично за американците“ — беше си помислил той. Изправени пред заплахата от ислямски тероризъм, те бяха изкопали дълбока бърлога за себе си и я бяха напълнили с високотехнологични играчки. И се чудеха защо губят.

Тази вечер Сиймор пристигна малко след осем часа и бе съпроводен до „кръглия аквариум“ — безопасна заседателна зала, чиито стени бяха от звукоизолиращо стъкло. Габриел и Ари Шамрон седяха от едната страна на масата; Ейдриън Картър — с лазерна показалка в ръка, стоеше в предната част на помещението. На прожекционния екран имаше картина, заснета от американски разузнавателен сателит, който осигуряваше покритие на Западна Русия. Тя изобразяваше малка дача, разположена точно на двеста и шест километра североизточно от Троицката кула на Кремъл. Червената точка на Картър бе поставена върху два рейндж роувъра, паркирани пред вилата. Двама мъже стояха до тях.

— Нашите фотоаналитици смятат, че има още охранители, разположени от задната страна на дачата. — Червената точка се премести три пъти. — Тук, тук и тук. Те също така казват, че е ясно, че тези рейндж роувъри пристигат и заминават. Преди два дни в района е навалял няколко сантиметра сняг. Но на тази снимка се виждат пресни следи от гуми.

— Кога е направена?

— По обяд. Аналитиците виждат следи, водещи в двете посоки.

— Смяна на дежурствата?

— Така предполагам. Или подкрепления.

— А какво е положението с комуникациите?

— Дачата е електрифицирана, но от АНС се затрудняват да открият стационарен телефон. Те са сигурни, че някой вътре използва сателитен телефон. Също така засичат съобщения от клетъчен телефон.

— Могат ли да ги прихванат?

— В АНС работят по въпроса.

— Какво знаем за самия имот?

— Собственост е на холдингова компания със седалище в Москва.

— Кой управлява тази холдингова компания?

— Ти как мислиш?

— Иван Харков?

— Ами естествено — отвърна Картър.

— Кога е купил земята?

— В началото на деветдесетте, скоро след краха на Съветския съюз.

— Защо, по дяволите, му е трябвало да купува парцел с брезова гора и мочурище на двеста километра от Москва?

— Вероятно е успял да го вземе на безценица, за няколко копейки.

— Тогава е бил богат човек. Защо това място?

— ЦРУ и АНС имат много способности, Габриел, но разгадаването на намеренията на Иван не е една от тях.

— Колко голям е имотът?

— Около сто и петдесет хектара.

— Какво прави той с него?

— Очевидно нищо.

Габриел стана от стола си и отиде до екрана. Застана мълчаливо пред него, подпрял с ръка брадичката си, с наклонена на една страна глава, сякаш разглеждаше картина. Погледът му бе фокусиран върху парцел от гората, намиращ се на двеста метра от дачата. Макар че гората бе покрита със сняг, въздушната снимка показваше наличието на три успоредни падини в топографията, всичките с една и съща дължина. Бяха твърде еднакви, за да са се получили по естествен начин. Картър изпревари следващия му въпрос.

— Аналитиците успяха да разберат какво представляват те. Работната хипотеза е, че са резултат от някакъв строителен проект. Те откриха още няколко на малко разстояние оттам.

— Има ли снимка?

Ейдриън натисна едно копче на конзолата. Следващата снимка показваше същата конфигурация: три успоредни падини, обрасли с брези. Габриел изгледа продължително Шамрон и се върна на мястото си. Картър изключи лазерната си показалка и я остави на масата.

— От автомобилите и наличието на толкова много пазачи е ясно, че в дачата държат важна личност. Дали са Киара и Григорий… — Гласът на Ейдриън заглъхна. — Предполагам, че единственият начин да разберем със сигурност е да разгледаме на място. Въпросът е дали искаме да отидем там, основавайки се на думите на руски убиец и специалист в отвличанията. — Картър обходи с поглед лицата на присъстващите. — Не смята ли някой от вас да разкаже малко по-подробно как успяхте толкова бързо да откриете Петров?

Въпросът бе посрещнат с напрегнато мълчание. Ейдриън се обърна към Габриел:

— Да допусна ли, че Сара е взела участие в извършването на някакво престъпление?

— На няколко.

— Къде е тя сега?

— Не мога да кажа.

— С Петров, нали?

Алон кимна утвърдително.

— Искам тя да се върне. Колкото до Петров, искам да ми го предадете — когато приключите с него, разбира се. Може да ни помогне да завършим няколко висящи случая.

Картър се върна до сателитната снимка.

— Струва ми се, че имаме две възможности. Възможност номер едно: да отидем в Кремъл, да им представим доказателството за участието на Иван и да поискаме от тях да се намесят.

Отговорът дойде от Шамрон:

— Руснаците пределно ясно дадоха да се разбере, че нямат намерение да ни помогнат. Освен това, да отидем в Кремъл е все едно да отидем при Харков. Ако повдигнем този въпрос пред руския президент…

— … той ще каже на Иван — намеси се Габриел. — И Иван ще отговори на това, като убие Григорий и жена ми.

Картър кимна в знак на съгласие.

— Предполагам, че ни остава втората възможност: да отидеш в Русия и да ги изведеш оттам сам. Честно казано, президентът и аз самият предположихме, че това ще е твоят избор. И той е готов да ти предложи значителна помощ.

Шамрон каза само две думи:

— Кахол ве’лаван.

Картър се усмихна бегло.

— Прости ми, Ари. Говоря почти толкова езици, колкото и ти, но за съжаление, ивритът не е един от тях.

— Кахол ве’лаван — повтори Габриел. — Означава „синьо и бяло“, цветовете на израелското знаме. Но за динозаври като Ари това означава много повече. Означава, че ние сами си вършим работата и не разчитаме на други да ни помагат за решаването на проблеми, които сами сме си създали.

— Но този проблем не сте си го създали вие. Ти преследваше Иван, защото ние те помолихме. Президентът смята, че носим известна отговорност за случилото се. Той е убеден, че трябва да се грижи за приятелите си.

— Какъв вид помощ предлага президентът?

— По разбираеми причини няма да можем да ти помогнем да изпълниш реалната спасителна операция. Тъй като Съединените щати и Русия все още имат няколкостотин ракети, насочени едни срещу други, няма да е много мъдро да се стреляме едни други на руска земя. Обаче можем да помогнем по други начини. Като начало, можем да те вкараме в страната, така че да не се озовеш отново в килиите на Лубянка.

— И?

— Можем да те изведем оттам. Заедно със заложниците, разбира се.

— Как?

Картър сложи на масата американски паспорт. Цветът му бе по-скоро бургундско червен, отколкото син, и носеше щемпела СЛУЖЕБЕН.

— Една степен по-долу е от дипломатическия паспорт. Не осигурява пълен имунитет, но определено ще накара руснаците да помислят добре, преди да те докоснат дори и с пръст.

Габриел отвори паспорта. Засега на страницата с личните данни нямаше снимка, а само име: Арън Дейвис.

— С какво се занимава господин Дейвис?

— Работи за президентската служба за предварителна подготовка към Белия дом. Както вероятно знаеш, президентът ще бъде в Москва в четвъртък и петък за срещата на върха на Г-8. По-голяма част от служителите на президентската служба за предварителна подготовка вече са там. Уредих един човек да се приобщи по-късно към екипа.

— Арън Дейвис?

Картър кимна утвърдително.

— Как ще пристигне той?

— С автомобилния самолет.

— Моля?

— Това е неофициалното име на „С-17 Глоубмастър“, който превозва президентската лимузина. Той също така превозва голям екип агенти от тайните служби. Арън Дейвис ще се качи на самолета, когато той зарежда гориво на летище Шанън, Ирландия. Шест часа след това Арън ще кацне на летище Шереметево. Кола на американското посолство ще го закара в хотел „Метропол“.

— А как ще стане извеждането?

— По същия начин, но в обратна посока. В петък вечерта, след заключителната сесия на срещата на върха, руският президент ще даде галавечеря. По график американският президент трябва да отлети за Вашингтон след приключването й заедно с останалата част от делегацията и хората от службата за предварителна подготовка. Автобусите тръгват от „Метропол“ точно в 22,00 часа. Те ще отидат направо на пистата на Шереметево и пътниците ще се качат на самолетите. За всеки случай ще имаме фалшиви паспорти за Киара и Григорий. Но в действителност руснаците вероятно няма да извършат паспортна проверка.

— Кога ще пристигна аз в Москва?

— „С-17 Глоубмастър“ трябва да се приземи на Шереметево малко след 4,00 часа в четвъртък. По мои сметки, това ти оставя четиридесет и два часа на територията на Русия. Единственото, което трябва да направиш, е да намериш някакъв начин да измъкнеш Киара и Григорий от дачата и да се върнеш в хотел „Метропол“ в 22,00 часа в петък.

— Без да бъда арестуван или убит от армията главорези на Иван.

— Опасявам се, че не мога да ти помогна за това. Имаш и по-неотложен проблем. Пратеникът на Харков очаква отговор на неговите искания утре следобед в Париж. Освен ако не успееш да го накараш да отложи крайния срок с няколко дни…

Картър не събра смелост да довърши мисълта си. Габриел го направи вместо него:

— Целият този разговор е чисто теоретичен.

— Опасявам се, че е така.

Алон се взря в сателитната снимка на дачата сред дърветата. После погледна към наредените на стената часовници, показващи часовите зони. След това затвори очи. И видя всичко.

* * *

То се появи пред него като цикъл от големи картини, нарисувани с маслени бои върху платно от ръката на Тинторето. Картините бяха наредени в нефа на малка църква във Венеция и бяха потъмнели от пожълтялото лаково покритие. В мислите си Габриел бавно мина край тях, с Киара до него, гърдите й бяха притиснати към лакътя му, дългата й коса милваше шията му. Дори и с помощта на Картър, извеждането на нея и Григорий живи от дачата щеше да бъде операционен и логистичен кошмар. Иван щеше да играе на родния си терен. Той щеше да има всички предимства. Освен ако Габриел по някакъв начин не получеше превъзходство. Чрез измама…

Той трябваше да накара Иван да свали гарда. Трябваше да го държи зает по времето на набега. И още по-належащо — трябваше да убеди Харков да не убива Киара и Григорий още четири дни. За да направи това, Габриел имаше нужда да получи още едно нещо от Ейдриън Картър. Всъщност не едно, а две неща.

Той примигна, за да прогони видението от Венеция, и пак погледна снимката на дачата сред дърветата. Да, помисли си отново, имаше нужда от още две неща от Картър, но не той трябваше да му ги даде. Само една майка можеше да му ги предостави. И така, с благословията на Картър, той влезе в свободния кабинет в далечния ъгъл на централата и тихо затвори вратата. Набра номера на изолираното имение в планинския масив Адирондак и попита Елена Харкова дали може да му заеме единствените две неща, които й бяха останали на света.