Гичин Фунакоши, Генва Накасоне
Двайсетте ръководни принципа на карате (6) (Духовното завещание на майстора)

5

По-важно е как мислиш, а не колко си техничен

Един ден прочутият майстор на меча от XVI в. Цукахара Бокуден решил да провери възможностите на своите деца. Първо повикал в стаята си своя най-голям син — Хикоширо. Когато Хикоширо побутнал вратата, за да я отвори, той забелязал, че тя е по-тежка от обикновено и, опипвайки горния ръб на вратата, открил и махнал поставената там тежка дървена облегалка за глава, внимателно оставяйки я на същото място, след като влязъл в стаята.

След това Бокуден призовал втория си син — Хикогоро. Когато нищо неподозиращият Хикогоро бутнал вратата, облегалката паднала, но той бързо я хванал и я поставил там, където тя обикновено стояла.

После Бокуден извикал третия си син — Хикороку. Когато Хикороку, който превъзхождал братята си по технически умения, енергично бутнал вратата, облегалката паднала и го ударила по главата. Със светкавичен рефлекс Хикороку извадил късия си меч, запасан на кръста му, и съсякъл облегалката на две, преди тя да е паднала на татамито върху пода.

Бокуден казал на синовете си: „Хикоширо, човекът, комуто ще предам нашия метод за бой с меч, трябва да бъдеш ти. Хикогоро, ако се упражняваш и не губиш надежда, някой ден може да достигнеш равнището на своя брат. Хикороку, в бъдеще ти съсигурност ще доведеш този дом до разруха и ще посрамиш бащиното си име. Не трябва да има никой толкова неблагоразумен като теб в къщата ни“. И с това той се отрекъл от Хикороку.

Тази история илюстрира принципа, че в бойните изкуства умствените способности са по-важни от техниката. Те трябва да преобладават над нея.

Друга добре известна история може да бъде използвана за илюстрация на принципа „начинът на мислене стои над техниката“. Сред учениците на Бокуден бил мъж с извънредни технически умения. Докато си вървял по улицата, този ученик минал покрай плашлив кон, който внезапно хвърлил къч към него, но той пъргаво извъртял тялото си, за да избегне къча, и така се отървал без нараняване. Минувачите, които станали свидетели на случката казали: „Той наистина заслужава да бъде наричан един от най-добрите ученици на Бокуден. Бокуден сигурно ще му предаде тайните си, ако няма някой друг.“

Но когато Бокуден чул за инцидента, той бил разочарован и казал: „Погрешно съм го преценил.“ След което го изгонил от школата.

Хората не могли да разберат основанията на бокуден и решили, че нищо не могат да сторят, освен да видят как самият Бокуден ще се държи в подобни обстоятелства.

За да направят този опит, те вързали един извънредно злонравен кон за каруца на пътя, по който знаели, че минава Бокуден. Тайно наблюдавайки го от далеч, те с изненада видели, че Бокуден избягнал коня, като преминал по отсрещната страна на пътя.

Те били удивени от този неочакван развой и по-късно, като си признали уловката, попитали за причината, поради която Бокуден е отстранил своя ученик.

Бокуден отвърнал: „Човек с мисловна нагласа, която му позволява да върви безгрижно край кон, без да съобрази, че може да бъде ритнат, е безнадежна работа, без значение колко е напреднал в изучаването на техниката. Мислех го за човек, който може много по-добре да преценява нещата, но съм сбъркал.“