Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Twenty Guiding Principles of Karate, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
baypetko (2014)

Издание

Гичин Фунакоши. Двайсетте ръководни принципа на карате

Духовното завещание на майстора

Японска. Първо издание

Коректор: Людмила Петрова

Компютърна обработка: Емил Трайков

Оформление на корицата: Емил Трайков

 

Дадена за печат: февруари 2006

Излязла от печат: февруари 2006

Предпечат и печат: Изток — Запад

ISBN-10: 945-321-210-4

ISBN-13: 978-954-321-210-1

История

  1. — Добавяне

9

Карате се учи цял живот

Няма точка, която да бележи завършването на обучението по карате; винаги има по-високо ниво. По тази причина практикуващите трябва да продължават с тренирането цял живот.

Истинският път на обучението е неограничен път без край. Простото изучаване на всички кати (задължително усвоявани упражнения) и блокиращи техники не представлява истинско обучение, ако не продължите да ги усъвършенствате. Един фрагмент от първата глава на Хагакуре подкрепя това твърдение.

На преклонна възраст един майстор на меча казал следното:

В живота си човек преминава през различни равнища в учението. На най-ниското равнище човекът учи, но нищо не следва от това, и затова смята, че и той, и другите са неумели. На този етап него за нищо не го бива. На средното равнище той все още е непригоден, но осъзнава собствените си недостатъци и може да види несъвършенствата на другите. На висшето ниво той се гордее със своите способности, ликува от похвалите на другите и тъжи за липсата на способности у приятелите си. Този чевек е достоен за уважение. На най-висшето равнище човек изглежда така, сякаш нищо не знае.

Това са обикновените развнища. Има обаче и едно ниво, което е извън другите и е най-висшето от всички. Когато го достигне, човек разбира безкрайността на все по дълбокото навлизане в Пътя и никога не смята, че е стигнал до края му. Той знае точно какви са недостатъците му и през целия му живот нито за момент не му минава през ум, че е успял. Той не е горделив, а със смирение познава Пътя до края. Казват, че веднъж учителят Яго отбелязал: „Не зная как да победя другите, но зная как да победя себе си.“

През целия си гивот всеки ден прави крачка напред, ставай по-изкусен от вчера, а на следващия ден по-умел от днес. Усъвършенстването никога не престава.[1]

Да вървиш по този безкраен път, като ставаш по-добър днес, отколкото си бил вчера, а утре по-добър от днес — през целия си живот — е един истински образ на Пътя на карате.

Бележки

[1] Вж. Ямамото Цунетомо. Хагакуре. Записките на самурая. Превод и коментари Данчо Господинов. С., Изток-Запад, 2003, с. 45–46. — Бел.прев.