Гичин Фунакоши, Генва Накасоне
Двайсетте ръководни принципа на карате (18) (Духовното завещание на майстора)

17

Камае (стойка на готовност) е за начинаещите; след това се заема шизентай (естествена стойка)

Всички бойни изкуства имат собствени камае (пози на подготвеност или готовност).

Карате има няколко камае, които са уникални за него и те са основани на ефикасност и ефективност. Тези камае са се развили от изследванията и опита на майсторите на карате в миналото и са предавани от учител на ученик. Когато изучавате карате, всичките камае трябва да бъдат усвоени.

Докато сте още в началните фази, е важно да се упражнявате, за да овладеете различните форми на камае. Обаче ако се съсредоточите изключително върху камае, това ще навреди на свободното изпълнение на техниките и затова е въведен настоящият принцип. С напредването на тренировките ви е важно да избягвате привързването към камае. Трябва да сте в състояние да се движите и да изменяте позицията си свободно. Разглеждайте този пункт заедно с шестия принцип: „Умът трябва бъде освободен.“

„След това се заема шизентай“ има съответствие в едно старо предписание: „В карате няма камае.“ Тъй като ние знаем, че карате наистина има камае, това изглежда в противоречие с първата половина на седемнайсетия принцип, но всъщност няма конфликт. Някои обясняват парадокса така: „В карате няма камае; но в ума има камае.“

Това е изричано в различни варианти в цялата история на карате:

Не се разсейвайте с прекалена загриженост дали физическата форма на вашата камае е добра, или лоша.

Без значение колко непробиваема изглежда вашата стойка на готовност, тя е безполезна ако умът ви е заспал.

Независимо колко уязвима може да изглежда камае на противника, ако неговият ум е подготвен, вие трябва да бъдете извънредно предпазлив.

По същия начин е голяма грешка да бъдеш впримчен в представата за камае на ума. Както една стара песен предупреждава:

Сам умът е този,

що отклонява ума от пътя верен;

от ума

не ставай безумен.

Такуан Сохо, Освободеният ум

С други думи, трябва винаги да бъдем нащрек срещу себе си. Например, ако се концентрираме изключително върху умствените камае и пренебрегнем техните физически съответствия, то ставаме уязвими. Това може лесно да доведе до небрежност и нараняване. „От ума не ставай безумен“ посочва необходимостта от развиването на по-дълбоките пластове на ума — на Аза, — които работят, за да подтиснат и успокоят заблудения ум. Този „вътрешен господар на ума“ често е обозначаван като „непоколебима мъдрост“.

Всичко това подсказва, че схващането „в карате няма камае; но в ума има камае“ е междинна спирка по пътя към по-дълбоко разбиране; човек не ще постигне истинско разбиране, докато той или тя не продължи да изследва понятието, постигайки разбирането, че „в карате няма камае; в ума няма камае“.

Когато практикуващите достигнат до това разбиране, те повече не се нуждаят от психична подготовка или планиране на реакцията си спрямо атаката на противника или как те сами ще отвърнат. Обаче това състояние не е заплашителната нагласа „Ела, да те видя какво можеш!“. Нито пък е отпусната, резервирана нагласа на безразличие. По-скоро това е честно, с открит ум хладнокръвие, при което практикуващият вижда и реагира на проявите на ума на противника и на движенията на тялото му, щом станат видими. Скоростта на реакцията е като искрата, появяваща се при удряне на стомана по кремък; тя се осъществява за едно премигване сякаш в същия миг.

Тази превъзходна сила не е нищо друго освен едно задълбочено и удивително умение. Като наблюдавате забележителната способност на майстора на карате да реагира незабавно, твърдението „няма камае“ ще ви стане кристално ясно. Наблюдаването на майстора ще разкрие съществуването на фино умение, което се проявява естествено според изискванията на ситуацията. Силата на опитния каратист без камае е отразена в това древно стихотворение, което показва как в мига, в който луната се появява иззад облаците, нейното отражение вече е паднало върху водата:

Водите му не са възнамерявали да отразяват;

Луната не е имала намерение да се отразява.

Езерото Хиросава.

Как се постига това състояние на отсъствие на камае? Отговорът со крие в развиваното на невъзмутим ум, освободен от вълнения. Окинавският учен-мъдрец Теи Джунсоку описва състоянието със сходен образ: „Моят ум, спокоен и ясен подобно водата без вълнички носи едно отражение.“ Тои съзнава важността да се търси спокойното състояние „като вода без вълнички“, защото само тогава е възможно да отразиш нещата правдиво.

Вълничките по повърхността на езерото Хиросава ще накарат отражението на луната да се разпадне на десетки хиляди образи. Сблъсквайки се с множествеността, човек се обърква и замръзва, без да е в състояние да движи ръцете или краката си в координирано усилие. Обърканият ум е причината за навреждане, основата на грешките. Само постоянното култивиране води до сдържан, спокоен, непоколебим ум, който като кристално ясно огледало улавя луната, щом тя се появи, или отразява прелитаща отгоре птица. Единствено спокойният ум може да позволи правилни ясни съждения, свободни от грешки.

„В карате няма камае“ — колкото повече човек се опитва да проумее значението на това типично наставление на карате-до, толкова повече той започва да оценява дълбочината на учението. Настояването, че няма камае, когато в действителност има всякакви камае, следва философската гледна точка, че всички форми на вселената нямат реално съществуване. Лишената от камае естествена позиция (шизентай) тогава се превръща в безброй форми.

С дълбочината на своето съдържание и краткостта на израза си седемнайсетият принцип изразява дълбокия смисъл на безкрайния път на обучението, който трябва да следва практикуващият карате.