Гичин Фунакоши, Генва Накасоне
Двайсетте ръководни принципа на карате (21) (Духовното завещание на майстора)

20

Бъди постоянно бдителен, усърден и изобретателен при следването на пътя

Този принцип обхваща всичките принципи преди него. Независимо дали от духовна, или от техническа гледна точка, практикуващият трябва да бъде „лостоянно бдителен, усърден и изобретателен“.

Легендарният майстор на боя с меч Миямото Мусаши илюстрира този принцип:

Спечелих първия си двубой, когато бях на тринайсет години […] Бях двайсет и една годишен, когато пристигнах в столицата и там срещнах немалко големи майстори на меча. Дуелирах се с мнозина от тях и нямаше случай да не победя. После пътувах из много провинции, срещнах бойци от различни школи и въпреки че се дуелирах повече от шейсет пъти, не загубих нито веднъж. Всичко това се случи между тринайсетата и двайсет и деветата ми година. Когато прехвърлих трийсетте, огледах изминатия път и осъзнах, че вероятно съм побеждавал не заради това че съм достигнал върховете на бойното изкуство, а заради вродена дарба, благодарение на която не съм се отклонявал от основните принципи на Пътя. А може би в изкуството на бойците от другите школи е имало слаби места.

След това, решен да постигна в дълбочина принципите на Пътя, аз се упражнявах ден и нощ. Когато намерих своя собствен Път на бойното изкуство, бях на петдесет години.^[1]

Дори гений на бойните изкуства като Мусаши, който се упражнява усърдно ден и нощ без почивка, е постигнал за първи път просветление за Пътя едва към 50-годишна възраст.

Основателят на школата Муто-рю в боя с меч, Ямаока Тешю, бил на 45 години, когато казва: „Чак сега постигнах удивително разбиране“, изразявайки своя пробив към просветлението. Това било трийсет и седмата година откакто той се упражнявал в боя с меч и двайсет и третата му година като ученик на известния майстор на меча Асари Маташичиро. Само след упражняване в продължение на десетилетия, със смел и дързък дух, който му завоюва прозвището „Железния демон“, и единствено след устремяваме към целта със сериозността на намерение, което пронизва самата му същност, той бил в състояние да схване истинските принципи на Пътя за първи път.

Тези принципи показват колко самонадеяиа е идеята че е възможно да станеш майстор на бойните изкуства след пет-десет години упражняване яваш-яваш. Подобно поведение подвежда практикуващия и отравя Пътя. Ето защо последният принцип ни предупреждава да „бъде постоянно бдителни, усърдни и изобретателни“.

Самомнението или мързела са окови, които спъват вашия напредък. Практикуващите карате трябва постоянно да изучават и укоряват себе си, никога да не престават да бъдат бдителни и прилежни, докато не са в състояние да проникнат в най-съкровените равнища на карате-до. Такава трябва да бъде нагласата на всеки, който иска да върви по Пътя.

В тези няколко страници аз коментирах накратко двайсетте принципа. Тези принципи не трябва да бъдат смятани за отнасящи се само до карате-до. Ако те и техните първостепенни понятия бдителност, усърдие и находчивост бъдат прилагани към делата ви в обществото като цяло, вашето разбиране за живота ще се увеличи многократно.