Гичин Фунакоши, Генва Накасоне
Двайсетте ръководни принципа на карате (3) (Духовното завещание на майстора)

2

Няма първи удар в карате

„Мечът никога не трябва да бъде ваден безразсъдно“ е най-важният принцип на поведение във всекидневния живот на самурая. За почтения и уважаван човек е било важно да изтърпи до самия предел на възможностите си, преди да предприеме действие. Само след достигане до точката, в която ситуацията не може да бъде търпяна повече, мечът е бил ваден от ножницата. Това е основно положение в японското бушидо (Пътят на воина).

В карате ръцете и краката могат да бъдат също толкова смъртоносни, колкото острието на меча. Затова принципът „няма първи удар в карате“ е продължение на основния самурайски принцип, че трябва да се избягва необмисленото използване на оръжия. Той подчертава абсолютната необходимост от търпение и въздържаност.

Този принцип може да бъде видян и в съветите, оставени от майстора на карате Ясуцуне Итосу, който казва:

… когато стане необходимо, човек без съжаление трябва да положи живота си за своя господар или родители, смело жертвайки себе си в името на общото благо. Но карате [учи, че] истинският смисъл на това не се отнася до двубоя с враг. Следователно в случай, че някой грубиян и хулиган се нахвърли върху вас с обидни и враждебни думи или сте предизвикан от агресивен провокатор, вие трябва да избягвате нанасянето на смъртоносен удар. Трябва да имате за свой най-важен принцип, че избягването да навреждате на други с юмруците и краката си е ваша първа грижа.

Дори при критични обстоятелства трябва да се стремите да избягвате нанасянето на смъртоносен удар. Това може да се оприличи с удрянето на нападателя с опакото на меча, а не с острието. Важно е да оставите на вашия противник време да размисли или да съжали за действията си.

От друга страна, когато обстоятелства извън контрол накарат практикуващите карате да прибягнат до действие, те трябва да отвърнат от все сърце и без грижа за живота или крайниците на противника, давайки воля на своето бойно умение да блесне в максимална степен. Това действително е истинският дух на будо (Пътят на бойните изкуства) и изразява правилно духа на втория принцип.

Мнозина не успяват да схванат истинския смисъл на втория принцип и твърдят, че цялото будо се основава на принципа на първия удар. Най-въроятно те дори не разбират, че йероглифът бу (?), „боен“ се състои от два йероглифа, които означават „спирам, възпирам“ (?) и „алебарди“ или „копия“ (?). Така бойното изкуство възпира боя. По същия начин йероглифът „изтърпяване“ или „въздържаност“ (?) е идеограма, извлечена от острие (?), което е държано и контролирано от ума или духа (?).

Само когато човек се сблъска със ситуация, толкова непоносима, че способността му да я изтърпи (или да я приключи без сблъсък) е изчерпана, мечът трябва да бъде изваден от ножницата или копието да промуши противника. Това е истинският дух на будо. Въпреки всичко, в най-лошия сценарии, при който битката е неизбежна, е правилно да поемеш инициативата, да атакуваш отново и отново, докато постигнеш победа.