Брайън Хърбърт, Кевин Андерсън
Дюна: Родът Атреидес (81)

Всички хора се побират в един-единствен човек, както цялото време е в мига, а Вселената — в песъчинката.

Мъдрост на свободните

В деня, когато Шадам IV трябваше да сложи короната на главата си и да се ожени, по всички светове в Империята преобладаваше празничното настроение.

Ликуващите тълпи се отдаваха на пиянство, танци, състезания и увеселения с фойерверки. Дъртият Елруд бе седял толкова дълго на трона, че почти никой не помнеше предишното възцаряване на нов властелин.

В столичния град на Кайтен тълпите се блъскаха покрай великолепните булеварди, откъдето щеше да мине шествието.

Флаговете на Корино се вееха на свежия ветрец. Всички носеха алено и златно в чест на празника. Сардаукари пазеха навсякъде по маршрута със златно везмо по черно-сивите си униформи. Държаха лазестрелите за почест и сякаш не чуваха отекващите фанфари или рева на хилядите хора наоколо. Ала бяха готови да покосят всекиго при най-нищожния намек за заплаха към императора.

Писъци и крясъци процепиха въздуха, когато зяпачите видяха кронпринца Шадам и годеницата му Анирул върху кадифените възглавници на колесницата, теглена от шест хармонтепски лъва със златисти гриви. Возилото се открояваше ясно въпреки трептенето на защитното поле около него.

Анирул имаше осанката на истинска владетелка. Вместо черната си роба сега носеше цял водопад от дантели и перли. Кристалите по диадемата й сякаш събираха в себе си блясъка на светилото във вечно безоблачното небе. И Шадам изглеждаше величав с грижливо вчесаната си червеникава коса и военната униформа, обсипана с шнурчета, еполети и подрънкващи ордени.

Бракът му не беше проява на предпочитание към никоя от династиите, затова Ландсрадът прие неговия избор без инатене и спорове, макар мнозина да си задаваха въпроси за неясното потекло и „тайния ранг“ на Анирул.

Със замръзнала на лицето му бащинска усмивка кронпринцът хвърляше цели шепи соларии. Ако се вярваше на прастарата традиция, така осигуряваше благословено начало на царуването си. Хората го обичаха, самият той тънеше в несметно богатство, а с едно щракване на пръсти можеше да превърне в прах цели светове. Точно така си представяше ролята на императора винаги, откакто се помнеше…

 

 

— Хазимир, няма ли да седнеш при мен? — изчурулика стройната русокоса жена и му се усмихна кокетно.

Бяха на приема преди коронацията. Фенринг не успя да познае веднага дали Марго Рашино-Зий нарочно влага такава съблазън в гласа си или това й е присъщо по природа.

Той държеше чиния с екзотични ордьоври. Навсякъде над гостите пърхаха детектори на отрови. Церемониите траеха безкрайно и от време на време хората се стараеха да отдъхнат и да се освежат.

Марго стърчеше над него и се навеждаше едва ли не интимно към лицето му, когато говореше. Рокля в коралово и гарваново черно обгръщаше съвършеното й тяло. Около шията си имаше огърлица от каладънски бисери, носеше и златна брошка със скъпоценни камъни. Кожата й сияеше с оттенъците на разтопен в мляко мед.

Около тях пред Голямата зала елегантни благородници и дами бъбреха и отпиваха отлежали вина от високи чаши. След час щяха да присъстват на върховния момент в тържествата — коронацията на падишах-император Шадам Корино IV и сватбата му с лейди Анирул Садоу Тонкин от Бене Гесерит.

Фенринг кимна с голямата си глава и леко се поклони.

— Прекрасна Марго, с радост ще седна при теб.

Настани се на дългия диван съвсем близо до нея. Тя огледа ордьоврите в чинията му и си взе един.

Внезапно Хазимир осъзна, че безгрижното веселие е искрено, без мърморенето, което доскоро тровеше дори въздуха в двореца. Беше доволен от своя принос. Най-важните съюзни отношения бяха препотвърдени и династиите в Ландсрада забравиха потайното шушукане за открито неподчинение към Шадам. Бене Гесерит дадоха подкрепата си на династията Корино, а и несъмнено бяха подръпнали нужните нишки в някои Велики династии. Отбелязваше с любопитство, че мнозина от най-подозрителните и гръмогласните благородници вече не се числяха между живите… без този път да е било необходимо той да се намесва.

Процесът срещу Лето Атреидски бе прекратен от усмирените съдии. Само тлейлаксианците все още открито възразяваха срещу решението им. Но двамата с Шадам щяха набързо да им запушат устите. За Фенринг най-озадачаващ си оставаше фактът, че никой не разбираше какво се е случило в хайлайнера.

Обмисляше неведнъж странната поредица от събития и все повече клонеше към предположението, че младият атреид е станал жертва на ловко заложен капан… но от кого? И как? Нито една династия не тържествуваше особено забележимо заради злощастието му. Би дал мило и драго да научи истината, дори само за да добави този похват към богатия си арсенал! Но заседнеше ли на Аракис, едва ли някога би разнищил тайната…

Тълпите отвън зареваха.

— Шадам и свитата му пристигат — промълви Марго и с изящно движение отметна един рус кичур от лицето си. — По-добре да си заемем местата.

Фенринг се опита да прикрие разочарованието си.

— Скъпа, но нали ти ще седнеш в сектора на Бене Гесерит… — Загледа се в нея с проблясващите си черни очи. — Би ли искала да се предреша и да се престоря на сестра? Ще го сторя охотно, за да бъда до теб…

Тя гальовно го мушна с пръст в гърдите.

— И без това ми е ясно, Хазимир Фенринг, че не си този, за когото се представяш.

Очите му се присвиха.

— Тоест?

— Тоест… двамата с теб си приличаме в много неща. — Марго като че неволно притисна гърдите си в ръката му над лакътя. — Питам се дали не е мъдро решение да продължим по този път, а и да скрепим официално връзката, която се заражда помежду ни.

Фенринг бързо огледа не ги ли подслушва някой. Не му се искаше да го шпионират. Доближи Марго и изрече безстрастно:

— Никога не ми е хрумвало да се женя. Аз съм генетичен евнух и не мога да имам деца.

— В такъв случай всеки от нас ще трябва да направи известни компромиси, без да се засягаме взаимно. — Златистите й вежди се извиха. — Убедена съм обаче, че знаеш как да задоволиш потребностите на една жена. А и аз съм преминала през продължителна… подготовка.

Безсърдечна усмивчица сякаш разцепи лицето му.

— Тъй ли, хм-а-а? Мила Марго, защо ми се струва, че чувам от теб план за делово начинание?

— Останах с впечатлението, че предпочиташ практичния подход пред романтиката. Мисля, че и тук си подхождаме. И двамата умеем да разкриваме структурата на многопластови замисли и отлично да се ориентираме в лабиринта от връзки между привидно случайни действия и явления…

— А резултатите често са смъртоносни, нали?

Тя посегна със салфетката си и изтри капка сос от бузата му.

— Имаш нужда от грижи, както виждам.

Фенринг се вслушваше в нейната съвършена и овладяна реч, толкова различна от запъването и мънкането му. Сивозелените й очи го гледаха уж открито, но той без особено усилие проникваше до искриците на множество тайни в тези прекрасни зеници… прекалено много тайни! Би могъл да прекара години с изтънченото удоволствие да ги разкрива. Не забравяше обаче колко умни и ловки са тези вещици. Никога не си позволяваха самоволни постъпки… и при тях нищо не беше такова, каквото изглеждаше.

— Скъпа Марго, ти и твоето Сестринство следвате своя висша цел. Знам това-онова за Бене Гесерит. Вие сте групов организъм.

— Да, вече осведомих груповия организъм за личните си желания.

— Осведоми ги… или помоли за разрешение? А може би са те пратили със задачата да ме хванеш в ноктите си?

— Взаимната полза е очевидна, а старшата майка Харишка вече ми даде благословията си. Самият ти ще имаш ценна връзка с Бене Гесерит, макар че не обещавам да споделя с теб всички наши тайни.

Отново го побутна игриво и той едва не изтърва чинията.

— Хм-а-а… — Огледа идеалната й фигура. — Аз пък съм ключът към властта на Шадам, най-близкият му довереник.

Марго го стрелна с изненада.

— Нима? Затова ли те изпраща на Аракис? Защото сте особено близки? Доколкото разбрах, не си много доволен от бъдещия си пост.

— Кога успяхте да научите! — озъби се Фенринг. Обзе го непривичното чувство, че губи почва под краката си. — Получих указа само преди два дни.

Тази хитра вещица явно имаше какво още да му каже…

— Хазимир, опитвай се да обръщаш в своя полза всякакви обстоятелства. Аракис — това е меланжът, който пък ни дава Вселената. Новият ни император си въобразява, че просто те е отстранил от двореца, а всъщност ти е поверил нещо жизненоважно. Замисли се за смисъла на наименованието „имперски наблюдател на Аракис“.

— Права си. А и барон Харконен едва ли ще се зарадва. Подозирам, че отдавна крие от вниманието ни разни дреболии.

Тя го озари със сияйната си усмивка.

— Но не може да ги скрие от теб, мили. Или от мен.

— Значи ще разнообразяваме окаяното си всекидневие, ровейки в тайните му! — засмя се и Фенринг.

Дългите й пръсти се плъзнаха по ръкава на неговата туника.

— Наистина на Аракис се живее особено трудно, надали няма да е по-поносимо, ако аз ти правя компания?

Той остана нащрек както винаги.

— Предполагам — сви уж нехайно рамене. — Но защо би тръгнала натам с такова желание? Планетата е самият ад!

— Моите сестри я смятат за средище на древни тайни. Времето, прекарано на Аракис, ще ми даде много по-високо положение в Бене Гесерит. Надявам се да бъде важна стъпка към издигането ми до света майка. Освободи въображението си! Пясъчни червеи, свободни, подправка… Интересно ще бъде, ако двамата заедно проникваме в тези загадки. Хазимир, не разбираш ли, че общуването с теб е силен стимул за мен самата?

— Ще… обмисля предложението ти.

Тази жена определено го привличаше — и чисто телесно, и емоционално… Ама че затруднение! Случеше ли се досега да изпита такива чувства, налагаше си да се отърве от изкушението на всяка цена. Със сестра Марго Рашино-Зий обаче беше различна… или се заблуждаваше? След още малко време щеше да е наясно!

Бе слушал какви ли не догадки за размножителните програми на Бене Гесерит, но поради вроденото му уродство Сестринството не би могло да се възползва от неговата кръвна линия. Значи… имаха друга цел. Нито за момент не се съмняваше, че Марго не се подчинява на лични подбуди… ако самият той изобщо я интересуваше. Явно виждаше в него перспектива — и за себе си, и за своя Орден.

Но и тя имаше какво да му предложи — нов път към властта, за който не бе и помислял. Допреди няколко дни единственото му предимство беше обвързването с Шадам. Положението му обаче сериозно се разклати, когато кронпринцът започна да се държи чудато. Шадам правеше опити да пристъпва отвъд пределите на способностите си, да мисли самостоятелно… Опасно, дори безразсъдно поведение, още повече че не осъзнаваше в какво затъва!

Фенринг беше длъжен да създаде нови връзки с могъщи сили. Например — с Бене Гесерит.

Гостите вече влизаха в Голямата зала. Той остави чинията на масичка до стената и Марго го хвана под ръка.

— Е, ще седнеш ли до мен?

— О, да — намигна й Фенринг. — А може би и не само ще седя.

Тя се усмихна приятно, а той се замисли колко ли трудно би взел решение да я убие. Ако изобщо се стигнеше дотам…

 

 

Всяка Велика династия бе получила по дванадесет покани за двойната церемония в Голямата зала, а останалите жители на Империята щяха да гледат всичко по холоизлъчвателите на живо или на запис. Поне още десетилетие щяха да предъвкват подробностите от великолепното представление — точно както искаше Шадам.

Дук Лето Атреидски се настани със свитата си на втория ред най-отпред. „Любимият братовчед“ на императора продължаваше да играе усърдно ролята си в трагикомедията и след края на процеса, но не вярваше престорената дружба да продължи още дълго… освен ако Шадам не бе решил да поиска някаква отплата. „Внимавай какво купуваш — казваше често старият Паулус, баща му, — защото цената може да те изненада.“

Туфир Хауът седеше отдясно, гордият и наперен Ромбур Верниус — отляво. От другата страна на иксиа-неца беше сестра му Кайлеа, пристигнала светкавично на Кайтен, за да гледа тържествата. Изумрудените й очи попиваха зрелището. Не минаваше минута, без да ахне или да възкликне весело. Сърцето на Лето се сгряваше от радостта й — виждаше я такава за пръв път след бягството им от Икс.

Ромбур носеше цветовете на династията Верниус, но Кайлеа бе предпочела наметка с атреидския червен ястреб. Когато влизаха, тя му прошепна с мила усмивка:

— Избрах я в чест на човека, който ни приюти, и на щастливия обрат в съдбата на рода Атреидес.

След тези думи нежно го целуна по бузата.

Смъртната присъда над династията Верниус все още тегнеше като тъмен облак на хоризонта. Но в тази празнична атмосфера Туфир Хауът прецени, че децата на рода не са заплашени почти от нищо, стига да не се застояват на Кайтен. Когато Лето го изслуша, неволно прихна.

— Туфир, откога ментатите твърдят, че нещо е безопасно?

Хауът изглежда не прие шегата. И досега никой не знаеше къде е изгнаникът Доминик Верниус.

В подобната на грамадна пещера зала — и на основното ниво, и по балконите — седяха също представители на Малките династии, различни клонове на ПОСИТ, на Космическото сдружение, ментатите, лекарите от школата Сук и други повече или по-малко влиятелни общности, пръснати из Империята. Династията Харконен имаше своя отделна ложа. Баронът бе дошъл без племенника си Рабан. Не поглеждаше към атреидите.

— Цветове, звуци, ухания… Замая ми се главата — промълви Кайлеа, склонила глава към Лето. — Не съм виждала дори бледо подобие на тази пищност — нито на Икс, нито на Каладън.

— Никой в Империята — поклати глава той, — не е виждал такива церемонии от сто и четиридесет години.

Точно пред тях седяха жените от Бене Гесерит в еднаквите си черни роби, а по средата беше съсухрената старша майка Харишка. Те сдържано поздравиха бъдещата императрица Анирул, съпроводена от многобройна почетна стража и стъписващо пременени придворни дами.

Ромбур се оглеждаше за русата хубавица, която му предаде съобщителното кубче със загадъчното послание за Лето. Откри я до Хазимир Фенринг, не при другите бене-гесеритки.

Очакването ставаше по-напрегнато от нетърпение. Внезапно настана пълна тишина и всички се изправиха почтително, свалили шапките от главите си. По централния проход между редовете крачеше кронпринцът Шадам в парадна униформа със сребърни еполети на сардаукарски командир. Косата му блестеше. Следващите го придворни до един бяха облечени в алено и златно.

В края на групата пристъпяше висшият жрец на Дур. Предшествениците му бяха коронясвали всеки император още от края на робството на мислещите машини, независимо от върховете и спадовете във влиянието на древната религия.

Лето виждаше уверените крачки и безупречната униформа на Шадам, припомняйки си мига, когато кронпринцът бе влязъл още по-самонадеяно в съдебната зала, облечен като император. Сега приличаше по-скоро на войник, а и наистина беше върховен главнокомандващ на всички армии в Империята!

— Твърде подчертан политически жест — промърмори в ухото му Туфир Хауът. — Шадам показва на сардаукарите, че и новият император ще бъде един от тях, тоест че те са особено важни като опора на трона му.

Лето кимна. Нали и той се сприятеляваше с хората си, дори често се хранеше с тях и участваше в заниманията им, за да внуши, че никога не би поискал нещо, което сам не е готов да стори…

— Повече показност, отколкото смисъл — сви устни Ромбур.

— В управлението на толкова обширна Империя показността е необходима — възрази Кайлеа.

Лето с болка си спомни за страстта на баща му към боевете с бикове и други ефектни зрелища.

Шадам явно се наслаждаваше на величието си. Поклони се, когато мина край бъдещата си съпруга и представителките на Бене Гесерит. Първо обаче трябваше да сложи короната на главата си. Спря на определеното място и се обърна към висшия жрец на Дур, който държеше искрящия символ на властта върху възглавничка от златен брокат.

Зад кронпринца се отдръпна широка завеса и откри подиума с трона, преместен специално за случая в залата. Грижливо настроени лазери осветяваха изсечения кристал и го потапяха в ореол от пъстри дъги. Мнозина се слисаха от сякаш безтелесната красота на императорския трон.

„О, да, и във всекидневието на Империята церемониите имат своето място — помисли Лето. — Влияят обединяващо, вдъхват на хората увереност, че и те принадлежат към нещо, надарено с висш смисъл.“

Убеждаваше се, че ритуалите укрепват схващането за властта на Човечеството, а не на Хаоса, над Вселената. Искаше му се да вярва, че дори себичен император като Шадам може да постигне нещо добро…

Кронпринцът тържествено изкачи стъпалата на подиума и седна на трона, вторачен право напред. Жрецът мина зад него и вдигна високо короната.

— Кронпринц Шадам Рафаел Корино IV, заклеваш ли се да служиш предано на Свещената империя?

Комуникационната система в залата бе настроена, толкова умело, че всички чуваха гласа му без никакви промени. Тези слова щяха да се пръснат навсякъде из милион светове.

— Заклевам се! — отекна отговорът на Шадам.

Жрецът нагласи символа на властта върху главата му и се обърна към важните особи, събрали се тук от цялата галактика.

— Представям ви новия падишах-император Шадам IV. Дано царува сияйно, докато светят звездите!

И когато Шадам стана от трона, вече беше повелител на цялата Опозната Вселена. Хилядите в залата ръкопляскаха и крещяха. Погледът му се плъзна по множеството и спря върху кроткото лице на Анирул, която стоеше пред подиума, заобиколена от почетната стража. Императорът й протегна ръка.

Харишка, старшата майка на Бене Гесерит, я отведе до него и се върна на мястото си.

Жрецът произнесе ритуалните слова и новият император сложи два пръстена с диаманти на дясната ръка на Анирул, а на лявата закопча гривна с червени сукоази, принадлежала на прабаба му.

Хазимир Фенринг прошепна на Марго Рашино-Зий:

— Защо не излезем при тях? Жрецът все ще намери минутка да вмъкне още една церемонийка.

Тя се засмя и го сръга с лакът да мълчи.

 

 

Тази вечер жаждата за наслади в столичния град достигна невиждани висоти, подклаждани от адреналин, феромони и музика.

Царствената двойка присъства на тържествена вечеря, последвана от бал и такава кулинарна оргия, че в сравнение с нея всички предшестващи пиршества изглеждаха само лека закуска.

Накрая император Шадам IV и лейди Анирул се оттеглиха в покоите си. Отвън пияни благородници звъняха с кристални камбанки и подхвърляха ярки светоглобуси към прозорците на спалнята им. И тези шеги бяха традиция, вещаеща плодовитост на младоженците.

Повече от хиляда прескъпи подаръка бяха наредени по полянките около двореца. Не след дълго слугите щяха да ги съберат и да ги раздават на поданиците през продължаващите още една седмица празници.

Чак след това Шадам щеше да се заеме с главоболната работа по управлението на Империята, обхванала един милион светове.