Брайън Хърбърт, Кевин Андерсън
Дюна: Родът Атреидес (35)

Нито един чужденец не е виждал тлейлаксианска жена или поне не е доживял да разкаже за видяното. А като знаем увлечението на Бене Тлейлакс по манипулации с гените (вж. напр. свързаните с темата бележки за клонингите и голите), този прост факт поражда изобилие от допълнителни въпроси.

Анализ на Бене Гесерит

На Кайтен пристигна изнервена от бързане иксианка с неограничени пълномощия на куриер. Носеше извънредно важно послание до императора. Без да губи нито секунда, влезе в двореца, като не се спираше да отговаря на ничии въпроси. Дори Камар Пилру, посланикът на Икс; още не бе чул нито съобщението, нито страшните вести за бунта на субоидите.

През Огънатото пространство не съществуваха технологии за мигновени комуникации. Затова хайлайнери превозваха с експресни полети преминалите сложни тестове заклети куриери, които бяха способни да запаметяват мигновено и съвършено точно съобщенията и да ги пренасят до получателите им.

Съпроводена от двама служители на Сдружението, куриерката Юта Брей се опита да получи незабавен достъп до императора. Жената непреклонно отказваше да сподели каквото и да било дори с посланика на собствената й планета, който бързо бе дочул за настъпилото в двореца вълнение и дотича в залата за аудиенции. Тронът на Златния лъв беше празен — Елруд отново се чувстваше преуморен и болен.

— Нося спешно лично послание от маркграф Доминик Верниус до императора, предназначено само за неговите уши — студено обясни Брей на Пилру. Сдружението и ПОСИТ прилагаха безмилостни похвати в подготовката на официалните куриери, за да са сигурни в тяхната годност и лоялност. — Моля ви да останете наблизо, защото нося и важни новини, засягащи вероятния разгром на Икс. Задължително е ги чуете.

Посланикът разпалено я умоляваше да му обясни какво става, но тя не отрони нито дума повече. Сардаукарите провериха пълномощията й и я въведоха в преддверието на императорските покои, оставяйки придружителите и посланика в залата.

Елруд изглеждаше съсухрен и изтощен. Гърбеше се в кресло с висока облегалка, а краката му почиваха върху отоплена табуретка. Зад него стърчеше вечно угриженият Акен Хезбан.

Брей за пръв път виждаше стареца в домашна обстановка, а не на трона. Посинелите от меланжа очи гледаха болнаво, едва смогваше да задържа главата си изправена на изтънялата като пръчка шия. Изглеждаше тъй, сякаш можеше да се свлече в несвяст всеки момент.

Тя се поклони небрежно и обяви:

— Повелителю, аз съм куриерката Юта Брей от Икс и трябва да ви предам важно послание на маркграф Доминик Верниус.

Императорът се озъби, щом чу името.

— Слушам.

— Наредено ми е да бъде изречено само пред императора — вторачи се нагло тя в Хезбан.

— И какво от това? — кисело се подсмихна Елруд. — Вече не чувам добре, този достоен господин ми замества ушите.

— Както желаете. — Брей започна да повтаря наизустените думи, възпроизвеждайки дори интонацията на Верниус. — Нападнати сме от Бене Тлейлакс под фалшивото прикритие на вътрешни безредици. Лицетанцьори са проникнали сред нашите работници и са ги подтикнали към размирици. Бунтовниците предателски се възползваха от предимството на изненадата. Много от отбранителните ни съоръжения са превзети. Нападателите викат като обезумели „Джихад!“.

— Свещена война ли?! — слиса се Хезбан. — Каква е причината?

— Не ни е известна. Всички познават тлейлаксианците като религиозни фанатици. Нашите субоиди са предназначени да изпълняват заповеди, затова лесно се поддават и на коварни манипулации. — Юта Брей помълча, устните й трепнаха. — Маркграф Доминик Верниус най-почтително настоява за незабавната намеса на имперските сардаукари срещу тези незаконни действия.

Тя съобщи подробни данни за съотношението на силите, мащабите на бунта, повредените промишлени инсталации, убитите граждани. Сред жертвите беше и съпругата на посланика, загинала при взрив до посолството на Сдружението.

— Това е нетърпимо! — Възмутеният Хезбан като че се канеше сам да издаде заповед за защитата на Икс. — Повелителю, ако тлейлаксианците са готови да обвинят Икс в нарушение на която и да било забрана, наложена с Великото Споразумение, нека го сторят в открито съдебно заседание на Ландсрада.

Макар че в стаята горяха ароматни пръчици, а по перлените подноси на масичката бяха наредени закуски с остри подправки, Брей усещаше и киселия дъх на болест. Елруд присви влажните си очи и каза:

— Ще разгледам молбата. В момента имам нужда от почивка. Изпълнявам съветите на лекаря си. Ще обсъдим проблема утре. Моля ви, изберете си стая в покоите за видни гости. Може би желаете да се срещнете и с посланика на Икс?

Погледът на жената стана още по-пронизващ от тревогата.

— Повелителю, донесените от мен сведения са остарели с няколко часа. Възложено ми е да ви предам, че според маркграф Верниус всяко забавяне ще се окаже фатално за нас.

Хезбан я сгълча по навик, докато озадачено размишляваше защо Елруд не се намеси веднага.

— Млада госпожице, внимавайте как говорите с императора! Можете само да го молите, не и да настоявате.

— Повелителю, приемете най-смирените ми извинения, но днес видях как нанасят смъртоносен удар на моя свят. Какво ще желаете да предам на маркграф Верниус?

— Проявете нужното търпение. Ще се свържа с него, когато му дойде времето. Първо трябва да обмисля отговора си.

Лицето на Брей посивя.

— Позволявате ли да попитам кога ще стане това?

— Не позволявам! — с неочаквана сила натърти Елруд и се вторачи яростно в нея. — Аудиенцията ви приключи.

Хезбан поведе куриерката към вратата, но на излизане тя се озърна смутено към императора.

— Да бъде волята ви, господарю — поклони се Брей и стражите я съпроводиха към Голямата зала.

 

 

Разбира се, Елруд долови ясно гнева и отчаянието на жената, която бе се провалила в мисията си. Май зърна и сълзи в очите й. Колко досадно предвидимо беше всичко…

Шадам и Фенринг се вмъкнаха в преддверието. Старецът знаеше, че са подслушвали.

— Двамата ще научите добър урок — поклати глава той.

— О, да. Татко, ти се справи чудесно. Събитията се развиват точно както ги предвиди.

„С усилена, макар и невидима помощ от мен и Фенринг.“

Императорът засия от самодоволство, но се закашля.

— Моите сардаукари щяха да разчистят терена доста по-бързо от онези тлейлаксианци, но не бива намесата ми да проличи прекалено рано. Официално оплакване от иксианците, внесено в Ландсрада, можеше сериозно да ни затрудни. Трябва да се отървем от династията Верниус и да сложим на тяхно място тлейлаксианците, на които ще дърпаме конците. По-късно ще изпратим някой и друг легион сардаукари да смаже остатъчните огнища на съпротива и да осигури предаването на властта.

— Хъм-а-а… Може би е за предпочитане да казваме, че осигуряваме „безпроблемен и бърз преход към новите условия“. И да не споменаваме думи като „смазване“.

Елруд се усмихна и оголи зъби, отново заприличал на череп.

— Виждаш ли, Хазимир, все пак ставаш лека-полека политик… въпреки склонността ти към грубо и пряко въздействие.

И тримата знаеха какво е предизвикало нападението, но не изтърваха нито една дума за вероятните облаги, след като Хидар Фен Аджидика започне опитите си за производство на синтетичен меланж.

Хезбан нахълта в стаята необичайно възбуден.

— Повелителю, извинете ме, но… Когато куриерката се върна при хората от Сдружението, уведоми ги, че сте отказал да спазите законите на Империята. Вече разговаря с посланик Пилру. Ще настояват да бъде свикан Съветът на Ландсрада.

— Хм-а-а… Господарю, тя се разшета зад гърба ви!

— Ама че нелепост! — изсумтя Елруд и ръката му се вкопчи в неизменната чаша с меланжова бира. — Какво може да знае една куриерка за законите?

— Въпреки че заклетите куриери нямат пълноценна подготовка на ментата, всеки от тях се отличава с точна и неограничена памет — изтъкна Фенринг.

— Тя не може да обработва масиви от данни, но е твърде вероятно да знае всеки кодекс и правилник — съгласи се лорд-камерхерът. — Чухте, че избълва заглавията на цял куп закони.

— Е, да, но как ще оспорят решението на императора, щом той още нищо не е решил? — вдигна рамене Шадам.

Хезбан подръпна единия си мустак и се намръщи на кронпринца, но не го укори за невежеството му.

— Съгласно договореностите между Обединения съвет на Ландсрада и династията Корино, императорът е задължен или незабавно да окаже поисканата му помощ, или спешно да свика Съвета по безопасността, за да бъде обсъдено положението. Ако баща ви не стори това до един час, иксианският посланик автоматично получава пълномощията сам да свика Съвета.

— Съвета по безопасността ли? — Елруд направи гримаса и погледна първо лорд-камерхера, после Фенринг. — Що за закон използва този демон в женски образ?

— Том тридесети, раздел шести, член трети от кодексите на Великото Споразумение.

— И какво гласи той?

— Засяга случаите на конфликт между династии, когато една от враждуващите страни е апелирала към императора за намеса. Смисълът на този член е в забраната императорът да взема страна, но трябва да влезе в ролята на неутрален арбитър. Задължен сте да действате.

— Хезбан пристъпи от крак на крак. — Повелителю, опасявам се, че не разбирам желанието ви да протакате. Нима сте в сговор с тлейлаксианците?

— Акен, не си осведомен по множество деликатни въпроси. Просто изпълнявай нарежданията ми.

Лорд-камерхерът като че се засегна.

— Хм-м-м… Фенринг крачеше зад креслото на Елруд.

— Повелителю, формално погледнато, куриерката е права. Не можете да отлагате решението си. Този член постановява и друго — ако бъде свикан Съветът по безопасността в Ландсрада, заседанието му задължително трябва да завърши с конкретно решение. — Фенринг подръпна долната си устна. — Враждуващите страни имат право да бъдат представени. В случая с иксианците като техен представител може да се яви не само посланикът Пилру, но и Космическото сдружение. Налага се да добавя, че единият син на посланика е пряко застрашен от бунта, а другият наскоро бе приет в Сдружението.

— Не забравяйте и че съпругата му е загинала — намеси се Хезбан. — Там умират хора!

— За плановете ни тлейлаксианците да използват иксианските технологии ще е най-добре, ако Сдружението не се намесва — обади се и Шадам.

— Планове ли?

Лорд-камерхерът се стъписа още повече, че са го държали настрана от толкова важни замисли.

— После ще ти обясня, Акен. — Императорът се начумери. — Ама че проклета жена!…

— Онези двамата от Сдружението чакат в залата с нея. А посланик Пилру настоява да го приемете веднага. Скоро и представителите на други династии ще научат за събитията; Те също ще поискат да направим нещо… особено онези, които са в Съвета на директорите на ПОСИТ. Безредиците на Икс ще имат тежки икономически последствия, поне в близкото бъдеще.

— Помисли кои закони са приложими в случая и повикай двама ментати за независим анализ. Открийте някаква уловка, за да се измъкнем! — Императорът събра сили, пришпорен от кризата. — Династията Корино не бива да пречи на тлейлаксианците да превземат Икс. Бъдещето ни зависи от това!

— Щом… е такава волята ви, господарка. Хезбан се поклони и излезе напълно объркан.

След броени минути притича лакей с холоизлъчвател и черен овален екран. Нареди модулите на масичката, а Фенринг я завъртя така, че императорът да вижда по-добре. Хезбан се върна с двамата ментати, чиито устни бяха обагрени от сока на сафо. Пред вратата сардаукарите едва удържаха напора на неколцина представители на династии, които се гневяха, че не ги пускат вътре. Във врявата ясно се различаваше високият превъзбуден глас на иксианския посланик.

Фенринг търсеше данните, записани на намотки шигърова жица, а лорд-камерхерът обясняваше проблема на ментатите. Над масичката се появи триизмерен образ на множество страници. И Шадам се вглеждаше в сякаш бездънните дълбини на закона, като че би успял да зърне тънкост, изплъзнала се от вниманието на останалите. Очите на ментатите се зареяха към тавана, докато обмисляха възможните варианти.

— За начало — промълви единият — да разгледаме отново раздел шести, член трети.

Думите в полето на излъчвателя се замъглиха, открои се нова страница. Няколко абзаца се осветиха в червено. Второ холокопие се появи пред очите на императора.

— Няма да помогне — завъртя глава вторият ментат. — Виж препратката към том дванадесети, раздел седемдесет и осми, член трети.

Елруд четеше примижал. Накрая прокара ръка през текста и изображението изчезна.

— Гнусно Сдружение! — изръмжа изведнъж той. — Ще ги поставим на колене, щом…

Фенринг се прокашля, за да прекъсне увлеклия се старец. Страниците се сменяха, ментатите ги преглеждаха мълчаливо.

— По дяволите тези забрани! — фучеше Елруд. — Защо не мога да ги пръсна всички с атомно оръжие! Не съм ли властител на Империята? Угаждам на Ландсрада, внимавам да не настъпя Сдружението по някой мазол… Императорът не би трябвало да се съобразява с никого!

— Прав сте, повелителю — успокои го Хезбан. — Но в момента сме обвързани в истинска паяжина от договори и съюзи.

— Май това ще свърши работа — обади се Фенринг след малко. — Изменения и допълнения, засягащи заветите на джихада, параграф деветнадесети, точка четвърта. — Той се вгледа в редовете. — По въпроси, свързани с Бътлъровия джихад и спазването на заветите, императорът има допълнителни правомощия да взема решения относно наказанията за всеки нарушител на забраната срещу създаването на мислещи машини.

Хлътналите очи на Елруд блеснаха.

— Аха! А тъй като е неясно дали иксианците не са нарушили забраните, може би законът не би ни попречил да разгледаме въпроса „изчерпателно и всестранно“. Особено с оглед на това, че напоследък получихме смущаващи сведения за новите иксиански технологии.

— Нима? — учуди се лорд-камерхерът.

— Разбира се. Забрави ли за онези самообучаващи се тренировъчни автомати, пуснати на черния пазар? Налага се да проведем допълнително разследване!

Шадам и Хазимир се спогледаха засмени. Всички събрани тук съзнаваха, че подобна позиция не може да бъде защитавана дълго, но Елруд трябваше просто да позабави намесата си още съвсем малко. Тлейлаксианците щяха да затвърдят окончателно своята победа след ден-два. Без подкрепа династията Верниус беше обречена.

Хезбан прочете друга страница.

— Съгласно преамбюла към измененията и допълненията императорът е „Свещен пазител на Джихада“ и е длъжен да брани заветите му.

— Естествено! — намеси се кронпринцът. — В такъв случай ще изискаме тлейлаксианският представител да ни запознае с предполагаемите доказателства, после ще определим срок, в който Пилру да отговори на отправените обвинения. — Шадам млъкна неуверено и с поглед потърси одобрението на Хазимир. — А към края на деня императорът може да издаде заповед за временно прекратяване на бойните действия.

— Тогава ще бъде твърде късно — напомни Хезбан.

— Именно. Икс ще бъде превзет и никой не би могъл да промени нищо.