Брайън Хърбърт, Кевин Андерсън
Дюна: Родът Атреидес (71)

Истината е хамелеон.

Афоризъм на Зенсуни

На втората сутрин след ареста на Лето и прехвърлянето му в затвора на Ландсрада при него дойде чиновник с важни документи за подпис — официалния иск за подлагане на изпитание чрез конфискация, както и безусловен отказ на обвиняемия от цялата собственост, принадлежаща на рода Атреидес. Това беше моментът на истината, когато той трябваше да потвърди рискования си избор.

Макар да нямаше съмнение, че е в затвор под строга охрана, разполагаше с две стаи, удобен диван-спалня, бюро от полирана джакаранда, четец за филмокниги и други удобства. Тази така наречена проява на любезност дължеше на ранга си в Ландсрада. Нито един предводител на Велика династия нямаше да бъде подложен на лишенията, отредени за обикновен затворник… поне докато не загуби всичко със съдебно решение или не се отцепи като рода Верниус.

„Килията“ беше топла и уютна, храната изобилна и вкусна, постелята удобна, само че Лето почти не можеше да се наслаждава на удобствата, докато се подготвяше за предстоящото изпитание. Не смееше и да се надява на бързо и просто решение на главоблъсканицата.

Чиновникът — съдебен техник на Ландсрада с достъп до охранявани зони — се обърна към него с „господин Атреидес“, а не с титлата му, сякаш документите вече бяха подписани.

Лето предпочете да не се заяжда за тази преднамерена неучтивост, макар да си оставаше дук напълно официално, докато магистратите не заверят подписа му върху документите. През хилядолетията, откакто съществуваше Империята, бе имало само три случая на изпитание чрез конфискация. В два от тях обвиняемите бяха осъдени, а династиите им — съсипани.

Лето имаше намерение да промени тази статистика. Не би позволил династията Атреидес да рухне в калта по-малко от година след смъртта на баща му. Така само щеше да заслужи в аналите на Ландсрада мястото на най-нескопосания предводител на династия!

Настани се зад масата от син стъклопласт. Туфир Хауът в ролята си на ментат и съветник седна до него. Заедно прегледаха купчината документи. Както във всички официални дела на Империята, показанията и решенията на съда се записваха на свръхтънки листове ридулианов кристал, които можеха да се съхраняват хиляди години.

При докосване всеки лист светваше за по-удобно четене на дребния шрифт. Старият ментат запечатваше всяка буква в паметта си, за да обмисля текстовете по-късно. В документите се изреждаха подробности от подготвителните процедури и същинския процес. Страниците бяха заверени от неколцина служители на съда и от защитниците на Лето.

Съгласно разпоредбите на необичайната форма на правосъдие екипажът на фрегатата не бе задържан. Повечето атреиди обаче не се завърнаха на Каладън, а останаха на Кайтен като мълчалива подкрепа за младия си дук. Не можеше да има колективна отговорност — пое я изцяло техният предводител. Освен това на децата на отцепилата се династия Верниус се гарантираше правото на убежище независимо от решението на съда. Лето се утешаваше, че и при най-лошия възможен завършек е постигнал поне тази победа. Приятелите му нямаше да изпаднат в по-голяма опасност.

Разпоредбите за изпитанието чрез конфискация го задължаваха да предаде всички дела на династията (включително фамилното атомно оръжие и управлението на планетата Каладън) под общия надзор на Съвета на Ландсрада. Дори майка му не можеше да оспори такова решение.

Сега се подготвяше за процеса, който вероятно щеше да се окаже предварително решен в негова вреда.

Въпреки всичко бе успял да предотврати катастрофална война и да спаси милиарди хора. Постъпи правилно, каквото и да го чакаше отсега нататък. В подобно положение и старият дук Паулус не би направил друг избор.

— Да, Туфир, документите са безупречно съставени — прецени накрая Лето.

Свали от ръката си пръстена с дукския печат и герба с ястреба от униформата си и ги предаде на съдебния чиновник. Сякаш отряза жива плът от себе си.

Загубеше ли в този отчаян гамбит, владенията му на Каладън щяха да се превърнат в награда за победителя след яростно боричкане между династиите в Ландсрада, а жителите на планетата — в безпомощни жертви. Цялото му бъдеще висеше на косъм. Помисли унило: „Може пък да дадат Каладън на харконите — помисли унило, — ей тъй — напук!“

Съдебният служител му подаде магнитна писалка. Лето притисна показалеца си към меката страна на мъничкото устройство и подписа кристалните листове. Чиновникът добави идентификационния си печат. Туфир Хауът стори същото с видима неохота.

Щом останаха сами в килията, атреидът отрони:

— Вече съм от простолюдието — нито титла, нито владения…

— Само докато спечелим делото — успокои го ментатът. Гласът му трепна. — Но каквото и да ни сполети, винаги ще си останете моят почитаем дук!

Хауът крачеше из стаите като пленена блатна пантера. Обърна гръб на малкото прозорче с изглед към гигантска черна плоскост, най-вероятно покрив на пристройка към императорския дворец. Утринното слънце засенчваше лицето му.

— Проучих приетите от съда улики, данните от скенерите в трюма на хайлайнера и твърденията на очевидците. Милорд, принуден съм да се съглася с адвокатите ви, че положението ни никак не е добро. Трябва да започнем с предпоставката, че вие по никакъв начин не сте виновен за инцидента.

— Туфир… — въздъхна Лето. — Щом ти не ми вярваш, значи нямаме дори нищожен шанс пред Ландсрада.

— Смятам невинността ви за установен факт. Допустими са няколко обяснения, които ще изложа, започвайки от най-невероятните. Първо, все пак е възможно унищожаването на тлейлаксианския кораб да е било нещастен случай.

— Не, имаме нужда от нещо по-убедително!

— По-правдоподобно е самите тлейлаксианци да са взривили кораба си, за да обвинят вас. Известно ни е колко малко ценят те живота на индивида. Ако екипажът и пътниците на загиналия кораб са били само голи, не биха се поколебали да ги пожертват. Винаги могат да си отгледат други двойници в аксолотловите резервоари. — Хауът събра върховете на пръстите си. — За съжаление възниква друг проблем — липсата на подбуда. Нима тлейлаксианците биха осъществили толкова сложна и нагла провокация, само за да ви отмъстят, че приютявате потомците на рода Верниус? Каква изгода биха имали от това?

— Туфир, не забравяй, че заявих открито враждебността си към тях пред целия Ландсрад. И те основателно ме смятат за свой враг.

— Господарю дук, не е достатъчно — убедително като мотив. Не, има нещо по-голямо, заради което виновникът е рискувал да разпали всеобща война. — Ментатът поумува и добави: — Не съм в състояние да определя какво ще спечели Бене Тлейлакс, ако опозори или дори съсипе окончателно рода Атреидес. Вие далеч не сте основният им противник.

Лето също се замисли, но щом дори ментат не можеше да проследи подобна асоциативна верига, един млад дук нямаше как да събере толкова разпръснати и тънки нишки.

— Добре тогава. Коя е следващата ни догадка?

— Ами… Иксиански саботаж. Някой от отцепниците е решил да удари тлейлаксианците. Нескопосан опит да подкрепи беглеца Доминик Верниус. Не е изключено и самият Доминик да е замесен, макар никой да не го е зървал, откакто избяга.

Лето веднага се вкопчи в очевидния въпрос.

— Саботаж — да, но как е извършен?

— Трудно ми е да се досетя. По разрушенията в кораба съдя, че е използван многофазов снаряд. Химическият анализ също го потвърждава.

Лето се облегна на неудобния стол.

— Но как?! Кой би могъл да изстреля снаряда? Спомни си какво твърдят очевидците — изстрелите наглед са били извършени от нашата фрегата. И двамата с теб видяхме, че нямаше друг кораб толкова наблизо до нас, та да ни сбъркат с него.

— Господарю дук, дори малкото предположения, които ми хрумват, са твърде пресилени. И съвсем дребен боен модул може да изстреля такъв снаряд, само че не би останал незабелязан. А ние нищичко не видяхме. Дори отделен човек в скафандър щеше да бъде засечен в трюма. Така че не е била възможна и индивидуална диверсия. Пък и никому не е разрешено да излиза от корабите по време на преход през Огънатото пространство.

— Туфир, не съм ментат… но надушвам харконска намеса.

Лето разсеяно очертаваше кръгове по масата. Беше длъжен да събере сили, да напрегне ума си. Хауът се съсредоточи за сбит анализ.

— Когато е извършено злодеяние, три основни следи водят към виновника — пари, власт или отмъщение. Този път целта е да бъде унищожена атреидската династия… и това вероятно има връзка със заговора срещу вашия баща.

Лето въздъхна тежко. — Радвахме се на няколко години спокойствие, докато при тях бяха на власт Дмитрий Харконен и синът му Абулурд. Бяха ни оставили на мира. Боя се, че старата вражда е пламнала отново. Доколкото разбирам, баронът й се наслаждава.

Ментатът се усмихна зло.

— Същото си мислех, милорд. Озадачен съм до пълна безпомощност обаче как те биха успели да направят подлия си номер пред толкова свидетели. Затова ще ни бъде извънредно трудно да докажем своята хипотеза пред Ландсрада.

Пред входа се появи страж. Защитното поле го пропусна. Без да продума или да погледне към Лето, мъжът остави малък пакет на масата и излезе. Хауът веднага плъзна скенер над подозрителния предмет.

— Съобщително кубче.

Помоли с жест господаря си да се отдръпне и внимателно свали опаковката. По тъмното кубче нямаше никакви белези или надписи. Лето го взе и то светна веднага, щом папиларните линии на палеца му бяха разпознати. По едната страна плъзнаха ярки букви в синхрон с движенията на очите му. Двете изречения съдържаха цяла бездна от разтърсваща ума информация. „Кронпринцът Шадам продължава сключения от баща му таен и незаконен съюз с Бене Тлейлакс. Това сведение може да се окаже много ценно за защитата ви, ако дръзнете да го използвате.“

— Туфир, виж!

Но преди да обърне кубчето към ментата, то се разпадна на ронливи парченца. Нямаше представа кой му е изпратил информация с такъв разрушителен потенциал. „Нима имам незнайни поддръжници на Кайтен?!“

Изведнъж го обзе болезнена подозрителност. Послужи си с кодирания език на жестовете, разработен от атреидите. Предаде на Хауът дума по дума съобщението и попита кой според него е вероятният му автор.

Ментатът веднага отговори със светкавични движения на пръстите си: „Тлейлаксианците не се славят като опасна военна сила. Може би сега научаваме защо се справиха толкова лесно с Икс и неговите отбранителни технологии. Възможно е сардаукарите тайно да подпомагат потискането на населението в подземните градове. Шадам някак се е забъркал в нашествието и не би желал този факт да стане известен.“

Лето раздвижи ръка. „Но какво общо има това с нападението в хайлайнера? Не виждам никаква връзка.“

Хауът сви обагрените си в алено устни и отвърна с дрезгав шепот:

— Все едно е, щом имаме с какво да си послужим, ако изпаднем в пълна безизходица. Господарю дук, предлагам да блъфираме. И то — стигайки до крайност!