Брайън Хърбърт, Кевин Андерсън
Дюна: Родът Атреидес (73)

Писаните закони на Империята не подлежат на промяна, независимо коя Велика династия е извоювала най-голямо влияние или кой седи на Трона на Златния лъв. Разпоредбите на конституцията са предназначени да управляват обществения живот в продължение на хилядолетия. Но това съвсем не означава, че всеки режим е напълно еднакъв с останалите в юридическите си аспекти. Различията се дължат на подхода при тълкуванията, както и на микроскопичните пролуки в правните текстове, които ненадейно стават достатъчно широки, за да прокараш и хайлайнер през тях.

„Закони на Империята: коментари и опровержения“

Лето се беше изтегнал по гръб на дивана и усещаше топлото туптене под себе си — масажната машина обработваше стегнатите от напрежение мускули по шията и гърба му.

Засега нямаше никакъв отговор от кронпринца и все повече се убеждаваше, че налудничаво рискованата му постъпка е била безполезна. Не разчиташе особено на тайното послание, пък и нямаше представа за какво се намеква в него. Час подир час обсъждаше с ментата си какви обстоятелства може да изтъкне в своя полза и как да се опрат само на собствените си сили.

Бъдещето му, съдбата на рода и разпореждането с Каладън бяха сложени на неустойчиви везни. Загубеше ли делото, неговата Велика династия щеше да бъде сполетяна от още по-страшна участ в сравнение с отцепилите се Верниус. Родът Атреидес просто щеше да прекрати съществуването си.

Помисли си с пресилено злорадство: „Поне няма да се тормозя с договарянето на подходящ брак, та да си създам силни връзки в Ландсрада!“ Неволно въздъхна, щом си спомни за меднокосата Кайлеа и нейните несбъднати мечти. Лиши ли се от титлите и собствеността си, би могъл да се ожени за нея без задни мисли за династии и политически интриги… Но тя копнееше за императорския двор и Кайтен. Би ли го погледнала, ако вече не е дук?

„Незнайно как откривам добрите страни във всяка беда“ — бе подхвърлил веднъж Ромбур. Лето нямаше неговия оптимизъм.

Зад отрупаното с какво ли не бюро седеше Туфир Хауът и преглеждаше холографски страници — обобщение на вероятните обвинения срещу Лето и анализ на съответните разпоредби на имперските закони. Бяха ги съставили официалните защитници на Атреидес в това дело, но и приносът на Хауът беше съществен.

Обвиненията се опираха изцяло на косвени улики, затова пък твърде убедителни, като се започне още с гневната реч на младия дук пред Съвета на Ландсрада. Несъмнено имаше мотив за нападението, защото на практика той си бе позволил да обяви война на тлейлаксианците.

— Всичко доказва, че съм виновен, нали? — промърмори Лето.

Надигна се на дивана и машината за масаж се изключи.

— И то прекалено ясно, милорд — кимна ментатът. — А и уликите продължават да се трупат. Проверили са оръжейните системи на бойните модули в нашата фрегата и са установили, че с тях е стреляш. По този начин ни разобличават окончателно.

— Туфир, и ние знаем, че стреляхме от онзи модул. Регистрирахме намерението си при излизането от хайлайнера. Всеки член на нашия екипаж може да потвърди това!

— Магистратите обаче не са длъжни да ни повярват. Обяснението звучи доста нагласено, като че ли предварително сме искали да си осигурим алиби. Ще предположат, че сме се упражнявали с многофазови снаряди, за да се оневиним за състоянието на бойния модул, тъкмо защото сме възнамерявали да ударим тлейлаксианците по-късно. Хитрината изглежда твърде непохватна, нали?

— Много те бива по заплетените дреболии — кротко се усмихна Лето. — Защото вечно се тревожиш за сигурността ни. Всичко предъвкваш отново, ровиш, пресмяташ, прогнозираш…

— Именно от това се нуждаем в момента, господарю ДУК.

— Туфир, само не забравяй, че имаме и истината на своя страна, а тя е могъщ съюзник. Ще се изправим гордо пред трибунал, съставен от равни на нас по ранг, и ще им кажем всичко, което се случи… а най-вече — какво не се случи. Длъжни са да ни повярват, иначе столетията на безукорна почтеност, проявявана от атреидите, не означават нищо.

— Ех, да имах вашата сила… и оптимизъм — поклати глава Хауът. — Твърдостта ви е забележителна. — Лицето на ментата се набръчка от задоволство и печал едновременно. — Вашият баща ви възпита добре. — Той изключи холосистемата и страниците изчезнаха. — Засега сред магистратите и членовете на Ландсрада, гласуващи като съдебни заседатели, има неколцина, които са склонни да установят невинността ви, но само благодарение на отдавнашните ни връзки с тях.

Лето се усмихна, макар да виждаше колко угрижен е Хауът. Стана от дивана и стъпи бос на пода. Кожата на ръцете му настръхна и той леко повиши температурата в килията.

— Убедените ще станат повече, след като изслушат показанията ми и се запознаят с документацията по случая.

Ментатът го изгледа стъписан, сякаш отново виждаше дете пред себе си.

— Едно от малкото ни предимства е стремежът на повечето ви съюзници към оправдателна присъда, само защото презират тлейлаксианците. Все едно е дали мислят, че вие сте ударил корабите — важното е, че сте с благородническа кръв и сте от уважаван в Ландсрада род. Вие сте един от тях и няма да ви смажат, за да угодят на Бене Тлейлакс. Няколко династии ни подкрепиха заради уважението си към вашия покоен баща. А поне един от магистратите се опира на доброто си впечатление от вашата дръзка реч пред Съвета преди няколко месеца.

— И въпреки всичко те вярват, че съм извършил такова ужасно нещо? — Лето видимо посърна. — Другите им мотиви нямат нищо общо със същината на делото…

— Не ви познават и смятат, че сте още юноша, и то невъздържан. Засега, господарю дук, би трябвало повече да ни интересува вероятната присъда, а не подбудите им. Ако спечелите делото, ще имате много години, през които да изчистите петното от доброто си име.

— А ако го загубя, вече нищо не би имало значение. Хауът кимна мрачно.

— Няма установени процесуални норми за изпитанието чрез конфискация. Формата се изпълва със съдържание по време на конкретния процес. Не сме задължени да разкрием предварително доказателствата, които ще представим… но същото важи и за останалите. Не е ясно какви лъжи ще изрекат противниците ни, какви улики са скалъпили. Не можем да знаем предварително и какви ще бъдат показанията на основните свидетели, призовани от тлейлаксианците. Сигурно е обаче, че ще чуем грозни слова за рода Атреидес. Подгответе се за това.

Лето се озърна — надзирателят бе изключил полето и пусна Ромбур в килията. Иксианският принц носеше риза с герба на своята династия. На дясната му ръка искреше пръстен с огнен камък. Изгнаникът бе поставен под временната закрила на съда и можеше да идва всеки ден при своя приятел-арестант.

— Беше ли в тренировъчната зала? — Лето се насили тонът му да е сърдечен и ведър въпреки мрачните изводи, изречени току-що от Хауът.

— Днес счупих една от машините — палаво се ухили иксианецът. — Май е била произведена от някоя Малка династия, прославена с мърльовщината си. Без контрол на качеството като на Икс.

Лето гръмко се разсмя, докато си стискаха ръцете. Ромбур докосна влажната си разрошена коса.

— Тренировките прочистват ума. И без това тези дни ми е трудно да се съсредоточа. Ъ-ъ… сестра ми те моли да бъдеш силен. Получих писмо с последния куриер от Каладън. Надявах се това да те ободри.

Усмивката на Ромбур изчезна и отново пролича угнетеността от непрекъснатите премеждия, които бяха се струпали върху седемнадесетгодишния младеж. Лето знаеше, че приятелят му не може да не мисли къде ще успеят да се скрият — той и Кайлеа — ако династията Атреидес загуби делото… Две благородни семейства, унищожени в плашещо кратък период! Вероятно щяха да потърсят за помощ своя баща-отцепник и тогава…

— С Туфир обсъждахме благоприятните страни в положението ни — подхвана Лето. — По-точно липсата им.

— Не съм казвал такова нещо! — възрази ментатът.

— Е, аз пък ви нося добри новини — обяви Ромбур. — От Бене Гесерит желаят да осигурят жрици на истината за процеса. Тези свети майки могат да уличат всеки лъжец и измамник.

— Великолепно! Така ще приключим бързо. Ще потвърдят незабавно, че говоря самата истина.

— Обикновено съдът не приема заключенията на жриците на истината — предупреди Хауът. — Не ми се вярва нашият случай да е изключение от правилото. Вещиците несъмнено имат свои цели, затова правниците са на мнение, че все пак могат да бъдат подкупени.

— Подкупени ли? — примига Лето. — Значи тези правници не познават светите майки! — Замисли се за различните възможности. — Тайни цели, хм… Защо от Бене Гесерит ще предлагат намесата си? Каква изгода биха имали от моята невинност… или вина?

— Трябва да сме предпазливи, господарю — напомни ментатът.

— Струва си да опитаме — настоя Ромбур. — Дори да не се приеме като обвързващо съда, заключението на една жрица на истината ще придаде тежест на думите, казани от Лето. А жриците могат да свидетелстват за показанията на всички — на Туфир, моите, на екипажа. Знаем, че няма да има противоречия и несъответствия. Ще докажат невинността ти извън всякакво съмнение! — Той се ухили до ушите. — Преди да се усетим, вече ще сме се върнали на Каладън.

Хауът не би се оставил да го убедят толкова лесно.

— Млади принце, коя бене-гесеритка ви направи това щедро предложение? И какво поиска в отплата?

— Ами… нищо не поиска — смутено отвърна Ромбур.

— Засега — подчерта ментатът. — Вещиците се славят с дългосрочните си планове.

Иксианецът се почеса все тъй объркан по слепоочието.

— Казва се Марго. От придружителките на лейди Анирул е. Сигурно е дошла за сватбата на императора.

Лето изсъска през зъби.

— Ами да, императорът ще се жени за бене-гесеритка! Да не би да е в отговор на нашето послание?

— Онези жени от Сестринството не са ничии слугинчета — поклати глава Хауът. — Прочути са със своята независимост. Предлагат ни, защото са преценили, че ще имат някаква полза.

— Не се запитах защо се обърнаха тъкмо към мен — промърмори Ромбур. — Но… ние пък не бихме имали никаква полза от идеята им, ако Лето не е невинен.

— А аз съм!

Ментатът одобри с усмивка прозорливостта на иксианеца.

— Разбира се. Вече имаме доказателство, че Сестринството вярва в невинността на Лето.

Чудеше се какво ли знаят бене-гесеритките, към какво се стремят…

— Може би и те ме поставят на изпитание — предположи Лето. — Ако приема в процеса да участва жрица на истината, значи не лъжа. Ако не… имам какво да крия.

Хауът се загледа през бронепласта на прозореца.

— Не забравяйте, че сме страна по дело, което процесуално е твърде мъгляво. А и съществуват силни предубеждения срещу бене-гесеритките и техните едва ли не магьоснически похвати. Жриците на истината биха могли да престъпят клетвата си заради някаква висша цел. Толкова са потайни… Едва ли трябва да приемем помощта им прибързано.

— Нима според теб се опитват да ни подведат?

— Винаги подозирам коварство — заяви Хауът. — Такъв съм си.

Пръстите му зашаваха в кодирания език на атреидите: „Не е изключено вещиците да действат по желание на императора. Какви ли съюзи и заговори остават скрити от очите ни?“