Брайън Хърбърт, Кевин Андерсън
Дюна: Родът Атреидес (52)

Принципът на „машинната ваксина“ гласи: всяко технологично устройство съдържа в себе си зародиша на своята противоположност, следователно и на унищожението си.

Гиан Кана,

патентен магнат на Империята

Завоевателите незабавно започнаха с трайни промени в процъфтяващите подземни градове. Мнозина невинни иксианци загинаха, други изчезнаха безследно, а К’тер все чакаше да го намерят…

През кратките си набези извън изолираното скривалище той научи, че бившата столица Верний е преименувана от тлейлаксианците на Хилация. Фанатичните нашественици дори настояли деветата планета от системата Алкауропс вече да се обозначава в имперските архиви като Ксутух, а не Икс.

Много му се искаше да удуши първото срещнато тлейлаксианско джудже, но си наложи да измисли нещо по разумно.

Отмъкна дрехи на работник с нисък ранг и подправи документи, според които преди е бил бригадир на незначително съоръжение — само едно равнище над субоидите, — комуто са поверявали десетина подчинени. Беше изучавал достатъчно дълго заваряването и херметизирането на корпусни плочи, за да придаде правдоподобие на измамата. А и така никой не би очаквал кой знае какви умения от него.

Тлейлаксианците превръщаха града в мрачен ад. Вбесяваше се и от грозните промени, и от наглостта на джуджетата, особено от участието на императорските сардаукари в тази подлост.

Засега не можеше да стори нищо, просто изчакваше сгоден момент. Беше сам и се криеше като плъх.

Но дори гризачите могат да бъдат страшно вредни, нали?

През отминаващите месеци К’тер свикна да се слива с тълпата, да се преструва на покорно нищожество. Винаги свеждаше поглед при среща, ръцете му бяха изцапани, дрехите и косата — мърляви.

Бе се зарекъл, че нашествениците няма да открият скривалището му и отрупаните там технически богатства. Може би неговата сбирка оставаше последната надежда на Икс.

Гледаше как се сменят указателите с имената на улиците и секторите, а дребосъците — само мъже, нито веднъж не зърна жена — си присвояват огромните изследователски комплекси, явно за нечистоплътни цели. Навсякъде зорко бдяха не особено старателно предрешени сардаукари или собствените лицетанцьори на тлейлаксианците.

Скоро след победата се появиха и Майсторите, които поощряваха субоидите да излеят гнева си върху внимателно подбрани обекти. К’тер стоеше настрана в сивите си дрехи и гледаше как тълпата се скупчва около зданието, където бяха произвеждали самообучаващите се тренировъчни автомати.

— Династията Верниус сама си навлече бедите! — крещеше с убедителна ярост някой от бледите работници, почти сигурно внедрен формоменител. — Искаха да създадат отново мислещи машини. Да разрушим това свърталище на греха!

Оцелелите иксианци унило и безпомощно наблюдаваха как субоидите разбиха прозорците и подпалиха с термични бомби малкия завод, виейки от верски плам и мятайки камъни. А от набързо изградения подиум се разнасяше усиленият от високоговорители глас на един Майстор.

— Ние сме новите ви господари и ще се погрижим производствата на планетата да бъдат в пълно съгласие с повелите на Великото Споразумение…

Пожарът се разгаряше с пукот и съскане. Някои субоиди се заслушаха, но повечето не обръщаха особено внимание на тлейлаксианеца.

— Възможно най-скоро трябва да отстраним щетите и да възстановим нормалния живот — продължаваше той. — Разбира се, ще създадем по-добри условия и за вас, субоидите.

Докато се взираше в овъглената сграда, на К’тер едва не му прилоша.

— Всички технологии — поясняваше Майсторът — отсега нататък ще подлежат на проверка от религиозен съвет. Съмнителните ще бъдат заличени. Никой вече няма да иска от почтените поданици да сквернят душите си.

Одобрителни викове, трясък на рухващи стени, диви крясъци…

К’тер все повече се убеждаваше, че разходите за нападението трябва да са били огромни въпреки подкрепата на императора. А Икс беше една от опорните точки в икономиката на Империята и новите господари не биха си позволили да спрат за дълго потока от жизнено необходими изделия. Щяха да унищожат показно някои спорни продукти, но не вярваше да се откажат от най-печелившите производства.

Догадките му се потвърдиха напълно — субоидите бяха върнати на работа под надзора на тлейлаксианците. Солариите щяха да се трупат в сметките на коварните завоеватели, явно поизпразнени от твърде скъпата военна операция.

Съзнаваше, че секретността и мерките за сигурност, налагани поколения наред от династията Верниус, вече се обръщаха срещу бившите владетели на планетата. Икс открай време съзнателно се забулваше в тайнственост, така че кой сега щеше да забележи разликата? Щом потребителите на технически чудеса можеха отново да получат каквото желаят, никой в Империята не би се разтревожил от вътрешните дела на този свят; Мръсната история щеше да бъде потулена и набързо забравена.

„Тъкмо на това са разчитали.“ Планетата бе останала загадка за Империята досущ като собствените светове на Бене Тлейлакс.

Новите повелители наложиха строги ограничения върху пътуванията, наказваха безмилостно всяко нарушение на правилата. Лицетанцьорите продължаваха да измъкват „предатели“ от скривалища като неговото и ги избиваха с показна безцеремонност. К’тер обаче нямаше да се откаже. Щеше да се бори за своя свят с всички сили!

Естествено не издаваше пред никого името си, не привличаше ничие внимание… но се вслушваше във всеки прошепнат слух и мислеше напрегнато. Не знаеше кому би могъл да се довери и предпочиташе да смята всекиго за вероятен доносник, прикрит формоменител или просто слабодушен приспособенец. Най-често разпознаваше опасните хора по грубата настойчивост на въпросите им: „Къде работиш? Къде живееш? Какво търсиш на тази улица?“

Не всички обаче се разкриваха толкова лесно. Веднъж той сам подхвана разговор с една съсухрена старица. Искаше да научи как да стигне до работната площадка, където му бяха заповядали да отиде. Стори му се безобидна, но нали така изглежда и детенце с мощна бомба в джоба си?

„Я, с какви интересни думички приказвате — ехидно се ухили жената. — Пък и говорът ви един… Да не сте от бившите благородници?“

Тя погледна многозначително към опушените здания-сталактити под тавана на пещерата. К’тер успя да измънка: „Н-не, ама цял живот им прислужвах, з-затуй съм прихванал от предвзетите им приказки. Да ме прощавате, ама бързам.“

Отдалечи се припряно, без дори да чуе в коя посока трябва да върви. После се досети, че достатъчно се е разкрил с реакцията си, затова захвърли този кат дрехи и дълго време внимаваше да не минава през същия сектор. Започна още по-усърдно да избягва всичко онова в речта си, което би посочило към коя класа е принадлежал доскоро. Когато можеше, изобщо не говореше с непознати. Гневеше се, че повечето иксианци бяха се прехвърлили на страната на новите, господари, забравяйки рода Верниус за по-малко от година.

В бъркотията на първите дни бе струпал в убежището си всевъзможни устройства и отделни модули. Подозренията му се оказаха много прозорливи. Скоро всичко освен най-примитивните технологии бе иззето от населението. Въпреки това продължаваше да тършува и да събира всяка скъпоценна дреболия, която му попаднеше. Примиряваше се с опасността, защото разбираше, че самотната му битка може да се проточи с години, ако не и с десетилетия.

Често се връщаше мислено в годините със своя брат Д’мур и сакатия изобретател Дейви Рого, сприятелил се с двете момчета. В личната си лаборатория той им бе обяснил какви ли не любопитни принципи, показа им без неудобство и прототипите на неуспешните си творения. Подсмиваше се, а очите му хитро искряха, когато ги подканяше да разглобяват и разглеждат машинките. Така научиха много от него.

К’тер естествено не вярваше, че призракът на Дейви Рого е дошъл от отвъдното, за да му даде отново наставленията си. Нито преди, нито след това бе имал подобно видение. Все едно дали беше свръхестествено послание или халюцинация… Но благодарение на него поне постигна нещо съвсем практично — установи връзка със своя загубен завинаги близнак, потънал в мистериите на Сдружението.

Сгушен в несигурното си скривалище, К’тер също се носеше из Вселената, проникнал в съзнанието на Д’мур. Научаваше с гордост и вълнение за първите му самостоятелни полети през Огънатото пространство — бяха го допуснали да продължи обучението си за пилот. А само преди няколко дни одобриха брат му за първи редовен полет! Превел бе товарен колониален кораб далеч извън пределите на Империята…

Жалко само, че необичайният апарат, чрез който се свързваха, беше извънредно капризен. Силикатните кристали трябваше да бъдат нарязани много точно с лазер и съединени по един-единствен допустим начин. И твърде скоро се разпадаха от претоварването. Още първата пукнатина, по-тънка от косъм, ги правеше безполезни.

К’тер продължаваше да разпитва предпазливо и постепенно стигна до хора от черния пазар, които започнаха да го снабдяват с необходимото. Хитроумните контрабандисти фалшифицираха върху всички стоки знаците на религиозния съвет и по този начин се изплъзваха от бдителния надзор на нашествениците.

Въпреки това отбягваше потайните си партньори, за да не рискува излишно… но така пък се налагаше да се свързва по-рядко със своя брат.

К’тер стоеше зад преградата сред неспокойното потно множество. Хората не се поглеждаха. Всички се взираха към огромната площадка, където стърчеше скелетът на частично построения хайлайнер. Над тълпата илюзорното небе си оставаше на черни петна — тлейлаксианците нямаха никакво намерение да го възстановяват. Суспенсорни прожектори и комуникатори се рееха във въздуха. Събралите се чакаха да им кажат какво трябва да бъде свършено, макар че никак не им се искаше да чуят точно тия думи…

— Този хайлайнер е създаден по неприемлив проект на рода Верниус — загърмя безполов глас и отекна от каменните стени. — Религиозният съвет не го одобри. Вашите тлейлаксиански владетели се връщат към предишния модел, затова корабът трябва да бъде разглобен незабавно. — Тиха гълчава се надигна от стъписаното множество. — Всички материали ще бъдат преработени и използвани отново. Построяването на поредния кораб по одобрения проект ще започне след пет денонощия.

Мислите на К’тер се завъртяха като вихрушка, докато дребосъците в кафяви роби разделяха тълпата на групи. Като син на посланик бе чувал недостъпни за повечето иксианци подробности. Знаеше, че старите хайлайнери пренасяха значително по-малко товар, а и не бяха толкова надеждни. Нима религиозният фанатизъм правеше тлейлаксианците безразлични дори към по-големите печалби? Какво щяха да постигнат по този начин?

Спомни си и самодоволния разказ на баща му колко раздразнен бил Елруд от нововъведението, защото то намалявало приходите му от данъци. Всичко си идваше на мястото… Династията Корино бе пратила преоблечените си сардаукари, за да потискат иксианското население. К’тер предполагаше, че връщането към стария модел хайлайнери е отплатата на Бене Тлейлакс.

Заговори в заговорите…

Догади му се. Ама че дребнава причина да загинат толкова невинни, да бъдат стъпкани прекрасните традиции на Икс, един благороден род да бъде прогонен, а установеният живот на цяла планета да бъде пратен в забрава! Гневеше се на замесените в отвратителната бъркотия, дори и на маркграф Верниус — трябвало е да предвиди злощастните последици от действията си и да не предизвиква могъщите си врагове!

Точно в този момент му заповядаха да се присъедини към субоидите, участващи в разглобяването на кораба. Естествено не си позволяваше нищо освен показно равнодушие, докато боравеше с мощния лазер при рязането. Въпреки че ужасно му се искаше да обърне лъча срещу тлейлаксианците… Други групи пренасяха със суспенсори частите от опорната конструкция и корпусните плочи, подреждайки ги за строежа на следващия кораб.

Сред металния звън и тракане наоколо К’тер си спомняше доброто старо време, когато бе стоял до Д’мур и Кайлеа в панорамната зала над пещерата. Струваше му се, че е било твърде отдавна. Видяха как навигатор излетя с последния хайлайнер от новия модел направо от площадката. Наистина щеше да е последният, ако К’тер не помогнеше нашествениците да бъдат прогонени!

Огромният недовършен кораб постепенно се превръщаше в късове и части, оглушителният шум и химическата воня едва се търпяха. В такива условия ли работеха субоидите? Вече се досещаше, че е имало и основателни причини за недоволството им. Но все пак не му се вярваше, че сами са се вдигнали на бунт.

Нямаше представа и за истинската роля на Бене Тлейлакс в плана на императора за разгрома на Верниус. Джуджетата бяха най-ненавистната раса в цялата галактика. Елруд би могъл да повери властта над Икс на която и да е Велика династия. Защо падишах-императорът се е съюзил тъкмо с омразните фанатици? Защо бе затънал до гуша в тази гадост?

Наблюдавал беше със сподавена ярост и други промени в подземния град. Новите господари щъкаха деловито и подхващаха някакви неразбираеми проекти в най-големите инсталации. Покриваха с непрозрачен бронепласт прозорците, включваха зашеметители и минираха целия периметър. Пазеха мръсничките си тайни.

К’тер реши, че ще научи всичко, независимо от средствата и времето. Тлейлаксианците трябваше да се провалят…