Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Прелюдия към Дюна (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dune: House Atreides, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (5 септември 2007)
Разпознаване и корекция
NomaD (10 септември 2007)

Издание:

Издателство „Аргус“, 2000

Камо, карта, 2000

История

  1. — Добавяне

При неизбежно действие също има избор на възможните подходи. Важното е работата да бъде свършена.

Граф Хазимир Фенринг,

„Послания от Аракис“

Оцелелият тлейлаксиански пилот бе призован да се яви на процеса като очевидец и с нежелание остана на Кайтен. Не беше затворник, грижеха се за потребностите му, но никой не разговаряше с него. Малцина дори знаеха как се казва.

Заради огромния приток на гости за наближаващата коронация и сватбата на императора навсякъде беше претъпкано. Служителите от протокола с огромно удоволствие го настаниха в оскъдно обзаведена и неприветлива стая. Дразнеха се обаче, че и това не го притесни. Не се оплакваше, просто чакаше да помогне за възмездието срещу скверния злодей Лето Атреидски.

Нощите на Кайтен бяха съвършени — ясни и звездни. Заради трепкащите полярни сияния тъмата никога не бе непрогледна. Все пак повечето хора в града спяха поне по няколко часа…

Хазимир Фенринг лесно се вмъкна в уж заключената стая. Движеше се като сянка, без да издаде нито звук. Отдавна бе свикнал с мрака и го възприемаше като свой помощник.

За пръв път виждаше заспал тлейлаксианец. Но когато пристъпи към леглото, пилотът рязко се изправи и седна. Сивокожият дребосък го гледаше втренчено, сякаш имаше още по-силно нощно зрение от неговото.

— Насочил съм стреломет към корема ви — подхвърли тлейлаксианецът. — Кой сте вие? Дойдохте да ме убиете ли?

— Хм-а-а, не. — Фенринг бързо се опомни и се представи с най-омайващия си глас. — Аз съм Хазимир Фенринг, приятел от детинство на кронпринца Шадам. Идвам с молба при вас.

— Е, какво искате?

— Кронпринцът се надява, че ще премислите подробностите от свидетелските си показания. Той желае единствено да цари разбирателство между династиите в Ландсрада и не иска да види съсипан рода Атреидес, който е служил на падишах-императорите още от времената на Великия бунт.

— Изключено! — рязко отказа пилотът. — Лето Атреидски стреля по нашите неприкосновени кораби. Загинаха стотици тлейлаксианци. Той предизвика най-голямата политическа буря през последните десетилетия…

— Да, да — побърза да се съгласи Фенринг. — Но вие можете да я поукротите, нали? Шадам се стреми да започне царуването си в мир и спокойствие. Няма ли да се съобразите с това?

— Мисля преди всичко за своя народ и за оскърблението, нанесено ни от този човек. Всеки знае, че атреидът е виновен и ще си изтърпи наказанието. А след това нека кронпринцът налага мир и спокойствие в Империята!

Ниският мъж се усмихваше с изопнати устни. Фенринг вече разбираше как е стигнал до отговорния пост на пилот. Несъмнено не беше лишен от смелост и упорство.

— Натъжавате ме — промърмори разочарован той. — Ще предам отговора ви на кронпринца.

Скръсти ръце пред гърдите си и се поклони на сбогуване, протягайки дланите си напред. Движението задейства двата иглени пистолета, вързани на китките му. Те изстреляха съвсем безшумно няколко остриета с парализираща смъртоносна отрова в гърлото на тлейлаксианеца.

Пилотът се сгърчи, но успя да натисне спусъка на стреломета. Фенринг с лекота отскочи встрани. Дългите назъбени стрелички се забиха тежко в отсрещната стена. След секунда-две обитателят на съседната стая потропа ядосано по стената да не го безпокоят.

Фенринг огледа жертвата си, без да включва осветлението. Стореното беше ясен знак за тлейлаксианците. След възмутителното покушение срещу Лето Атреидски и неоттеглянето на обвиненията въпреки заповедта на Шадам; Хидар Фен Аджидика имаше за какво да плаща!

В Бене Тлейлакс се гордееха с умението си да опазват своите тайни. Фенринг разчиташе, че тихомълком ще заличат името на пилота от списъка на свидетелите и никога повече няма да го споменат. Без неговите показания шансовете им да спечелят делото значително намаляваха.

Все пак тайно се надяваше, че след убийството джуджетата нямаше да се настървят още повече за отмъщение. Как ли обаче ще реагира самият Аджидика?

Излезе и заключи стаята. Шмугна се в сенките на коридора. Остави трупа, защото тлейлаксианците може би щяха да го възпроизведат като гола. В края на краищата дребосъкът сигурно е бил добър пилот въпреки недостатъците си…