Серия
Рим (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Daughter of Rome, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 19 гласа)
Сканиране
Strahotna (2015)
Разпознаване и корекция
egesihora (2015)

Издание:

Кейт Куин. Дъщерите на Рим

Американска Първо издание

ИК „Сиела“, София, 2012

Отговорен редактор: Наталия Петрова

Технически редактор Божидар Стоянов

Редактор: Галина Петкова

Коректор: Кремена Бойнова

Предпечатна подготовка Петър Дамянов

ISBN: 978-954-28-1051-3


Пролог

Ръка.

Ръка на момиченце, ръка като всяка друга — с пухкави пръстчета и леко лепкава, но в миг той я видя окървавена.

— Интересно — рече задавено Несий.

Момиченцето се взираше очаквателно в него и той отново впи очи в дланта й, надявайки се светлината да му е изиграла шега. Ала не — не беше сянка, а кръв.

„Привижда ти се“, каза си той, „въображението те подвежда.“

— Е? — възкликна любопитно момиченцето.

Несий сподави напушилия го истеричен смях. Нали това е работата на астролозите — да виждат неща, когато погледнат звездите или нечия длан?

Случваше му се обаче за пръв път, откакто се захвана с този занаят. Все пак задачата на астролозите не е да разкриват истината, а да доставят задоволство на клиентелата. Да казват на бременните, че звездите им вещаят здрави синове, а на легионерите — че бъдещето ще им донесе медали и слава. Кой преуспял астролог би посмял да предскаже, че нечия длан е побрала море от кръв, способно да погълне цял Рим?

„Да беше отворил виночерпница.“ Слънцето грееше жарко, но Несий усети как ручей студена пот се стича по врата му. „Да беше станал търговец. Но не, реши да си астролог. Да четеш по звездите, да четеш по дланите, когато пазарът върви мудно. Защо не отвори виночерпница?“ Единствената кръв във виночерпниците се лее от подутите носове на счепкали се пияници.

А сутринта започна толкова обещаващо. Несий дойде рано във Форума[1], избра си място от сенчестата страна, където следобедното слънце няма да разжари главата му като чука на Вулкан, и подреди скромните си звездни карти върху парче излиняла коприна. До обяд му възложиха три хороскопа (с уговорка да ги платят при доставката), „разчете“ дланта на търговец на зърно и с тайнствен глас му предрече голяма печалба от следващата реколта; вторачен в ръката на вятърничава девойка, й обеща шепнешком богат съпруг. Тъкмо изтри с ръкав вече олисялото си чело и се накани да се почерпи с чаша вино в най-близката кръчма, когато четири момиченца се строиха очаквателно пред него.

— Искаме да ни предскажеш бъдещето — заяви най-високата, а останалите тутакси се разкикотиха.

— Нямаме време — скастри ги бавачката, но Несий ги огледа с опитно око.

Несъмнено деца на патриции — копринени рокли, сандали от орнаментирана кожа, воали, предпазващи кожата им. А благородничките, дори невръстните, винаги са готови да похарчат по някоя монета.

— Бляскаво бъдеще ви очаква! — възкликна той с тайнствен глас. — Звездите ви ми нашепват за слава и богатство, за красота и любов… по две сестерции за всяка. Евтино вземам. Коя ще е първа?

— Аз, аз! — вдигнаха се четири поизцапани ръце.

— Не! Аз съм първа! Най-голяма съм! Казвам се Корнелия Прима, а това е сестра ми — Корнелия Секунда, а това са Корнелия Терция и Корнелия Кварта, те са ни братовчедки…

Безспорно патрицианки — само патриций би проявил подобна липса на въображение, когато дава имена на дъщерите си. Четири момичета от един род — и все Корнелия, естествено! — и по традиция и четирите са наименувани Корнелия и номерирани по ред. Несий ги слушаше с половин ухо, безразличен коя е първа и коя — четвърта. На възраст бяха навярно между тринадесет и пет-шест — тъмнокоса девойка с корона от плитки, по-високо момиче с наченки на бюст, момиче с буйни коси и ожулени колене и пухкаво усмихнато дете.

— Да! Какво бъдеще! — подхвана той с най-оракулския си тон и първото момиче се приведе към него с ококорени очи, сякаш не чува нетърпеливата въздишка на бавачката. — Златокос мъж, влюбен в теб, и дълго пътешествие по вода… дай сега да видя твоята ръка. Тъмнокос чуждоземец те обожава тайно и се оказва предрешен принц… На теб ти е отреден богат съпруг… да… ще имаш шест деца и цял живот ще се обличаш в коприна…

Тъкмо се поздравяваше, предвкусвайки тлъстото възнаграждение, когато улови последната длан. Дъхът му секна в гърлото и за миг оживеният Форум — забързаните домакини с пазарски кошници, прегракналите търговци, хвалещи стоката си, бездомните кучета, шумните деца и облаците бял летен прах — сякаш застина неподвижно.

— Е? — повтори момичето и го изгледа изпитателно.

Несий усети как ледени пръсти танцуват нагоре-надолу по гръбнака му, постара се да не пусне ръката й като горещ въглен и да не хукне из Форума с безумни викове. Бедните млади астролози, прохождащи в занаята на предсказанията, не се задържат дълго на пазара, ако надават крясъци пред клиентите си, и той се насили да се усмихне широко.

— Млада господарке, очаква те велико бъдеще. Всички момиченца мечтаят за корона, но ти ще станеш императрица на Рим! Съпруга на император с неизброими скъпоценности, роби и дворци. Не е ли чудесно?

— Аз искам да стана императрица! — възрази една от по-малките Корнелии.

— Не, аз!

— Конче! — възкликна най-малката и размаха пухкава ръчичка към трополящата край тях каруца.

Несий пусна ръката на Корнелия номер три или две, или която там беше. „Не излъгах“, помисли си замаяно. „Просто не казах… всичко.“

Погледна към другите момичета, на които бе обещал богати съпрузи, смугли любовници и много деца, както предричаше на всички девойчета, и усети как по тялото му се леят водопади от пот. Защото вече нямаше нужда да се взира в дланите им; виждаше бъдещето и на четирите.

„Призлява ми“, каза си. „От рибата снощи. Беше развалена и сега халюцинирам.“

Ала не халюцинираше. Ясно като бял ден видя три от тях да остават вдовици; видя злочестини за едната и слава за другата; общо единадесет съпрузи и осем деца и, разбира се, кървавите реки, стичащи се от онази ръчичка.

Нещо любопитно привлече вниманието на четирите момичета и те се втурнаха нанякъде, развели воали. Бавачката пусна няколко монети в шепата на Несий, подсмръкна неодобрително при вида на овехтялата коприна и се спусна след питомците си. Несий събра припряно звездните си карти и тръгна към най-близката кръчма.

Трябваше да удави във вино първото си видение.

Бележки

[1] Форум — пазарен площад, пазар. Римският Форум (Форум Магнум или само Форум) — площад в центъра на Древния Рим. Първо е бил пазар, по-късно е включвал и място за народни събирания, после и за заседания на Сената; имал е и политически функции. — Б.пр.