Джени Колган
Сватбата на Аманда (18)

Епилог

Решихме да се измъкнем оттук. Имахме толкова неща да си кажем. Щяхме да отидем някъде, където да сме само двамата, да повървим, хванати за ръце, и да поговорим за всичко. Не чувствах студа, сякаш някой беше запалил в мен една от онези коледни лампички и тя ме озаряваше отвътре.

Бяхме на вратата, когато иззвъня телефонът. Линда го вдигна.

— Мел!… Търси те някой си Никълъс. Интересува се… дали си свободна тази вечер.

Спогледахме се с Фрейзър.

— Не мисля, че ще съм свободна, Линда…

Само минута по-късно Линда се появи в антрето задъхана.

— Знаеш ли… той ме покани на среща…

— Така ли?

Всъщност какво толкова? Една вечерна разходка щеше да се отрази добре на Линда.

— Нищо не пречи да отидеш… Никълъс е симпатично момче.

— Говорим за оная двуметрова върлина, която на всичко отгоре е и пълна скука… Ти за каква ме взимаш, Мел? Да не съм мазохистка?