Карън Маккомби
Приятели, откачалки и много тайни тайни (17)

Глава 16
Тормоз чрез гъдел

— И той се обажда на Али всяка вечер оттогава, отчаян да разбере какво мисля за касетата! — хвалеше се Кайра и се излежаваше на огромната възглавница, като самодоволно подпираше тила си с ръце.

— Така ли? Наистина ли, Али? — попита Кели, облещена.

— Ъхъ — кимнах аз, тъй като устата ми беше пълна с чипс, за да отговоря нормално.

Беше сряда и бе ред на Джен да изкъшка родителите и сестра си от дневната, за да можем да проведем поредната момичешка киновечер. Само дето се превърна в клюкарска вечер, тъй като видеокасетата, която бяхме взели, се оказа истински тъпа комедия, смешна, колкото е смешна варицелата, и точно толкова дразнеща.

Разбира се, за провала допринесе и факта, че се намирахме у Джен, чийто телевизор е толкова малък, че е подходящ единствено за семейство мравки.

— И той ти звъни всяка вечер, така ли? — попита Салма и ококори перманентно сънливите си очи срещу мен.

Отново кимнах.

О, да, болният от любов Ричи/Рикардо ми звънеше всяка вечер, откакто бях дала караоке касетата на Кайра. Първото позвъняване беше в…

Събота вечер: Роуан вдигна телефона и когато я чух да изрича името му, с бясна скорост изтичах и взех да правя знаци, че не искам да говоря с него, т.е. сестра ми да го излъже, че ме няма вкъщи. Нямах друг избор. Само преди два часа се бяхме спукали от смях в спалнята на Кайра, заради певческите му възможности, така че се опасявах да не би отново да избухна в кикот в мига, в който чуя гласа му в слушалката. Мислех си, че ще се обади отново, но не предполагах, че ще е толкова скоро, както се случи в…

Неделя вечер: Вдигнах телефона, секунда след като се прибрах, освежена от преживяното в дома на Санди и от скандала, който ми вдигнаха родителите й. Именно заради това, нямаше никаква опасност дори да се усмихна, камо ли да се разхиля, когато чух Ричи/Рикардо да казва „здрасти“. Само че съвсем не ми беше до него. (Всичко, което в момента желаех, бе да се скрия в стаята си и да се самосъжалявам.) Затова измърморих нещо, че съм заета и че ще поговорим друг път. Което се оказа в…

Понеделник вечер: телефонът иззвъня, точно когато приключих разговора си с баба за живота, вселената и Санди. „Кайра хареса ли касетата? Ще излезе ли отново с мен? Какво каза?“ — избърбори Ричи по телефона. Ако бях честна, на минутата трябваше да му отговоря: „Не, не, и наистина не ти трябва да знаеш повече“, но не успях да постъпя толкова гадно. Всичко, което казах, беше, че съм я оставила да размишлява. Заради което Кайра едва не ме уби на следващия ден. „Е, няма да съм аз тази, която да му каже да се омита!“ — заявих й. И тя ми обеща да се обади на Ричи/Рикардо още същата вечер и да го избави от съмненията му. Само че следващото обаждане се състоя във…

Вторник вечер: Отново беше той на телефона. Този път вдигна баба, защото аз бях отишла да прибирам Тор от дома на негов приятел, където брат ми беше останал за вечеря. Когато получих съобщението от Ричи/Рикардо, тутакси разбрах, че а) Кайра въобще не се е свързала с него б) няма да му връщам обаждането, тъй като няма никакво развитие от предишните ни разговори.

— Ама той май наистина е много влюбен в теб! — замечтано се усмихна Кели на Кайра.

— Хмм — вдигна рамене приятелката ми, все едно беше нищо работа да си на тринайсет и някое момче да е толкова лудо по теб, че да тормози съученичките ти е умолителни телефонни разговори и да записва сълзливи балади.

— Много ли нещастен звучи, когато ти се обажда, Али? — обърна се към мен Кели, сякаш несподелената любов на Ричи/Рикардо беше най-романтичното нещо, за което някога беше чувала (грррр). — Разбито ли е сърцето му?

— Ами, страшно мрънка — отвърнах аз и се запитах кой ли от семейството ми ще вдигне телефона тази вечер, след като бях навън.

— Защо не се справиш с тази работа, Кайра? Защо просто не му се обадиш, за да му кажеш, че е издухан? — отбеляза Кло е типичната за нея директност.

Видях как физиономията на Кайра повехна. Сякаш цялата драма й допадаше и не искаше някой да предлага недвусмислени решения на проблема й. Да си недвусмислен, според нея, не беше забавно.

Може би е същото и е майка й — помислих си и поклатих глава на Санди, която пъхаше под носа ми купа е печени фъстъци. Може би животът на Кайра с майка й е съвсем обикновен, но фантазията й за драматични пиянски скандали я прави да изглежда по-интересна в собствените си очи…

Нямах обаче време да задълбая в тази идейка, защото в стаята влезе джудже.

— Къде ти е въдицата? — извика Кло, докато всички се превивахме от смях при вида на Джен.

— Какво имаш предвид? — попита Джен и започна да примигва с тъмните си кукленски очи към Кло.

— Ами, нали си градинско джудже?

— Феичка съм, нали ти казах! — настояваше Джен, а страните й порозовяха на фона на зелената й филцова шапка и туника.

Горката Джен, цял уикенд беше работила над костюма си за петъчния Маскарад в очакване да ни се покаже тази вечер. А ние й се присмивахме. Но честно да ви кажа, беше невъзможно да се сдържим. Обясни ни, че се вдъхновила от Феите на Цветята — онази викторианска серия от доста известни красиви детски илюстрации. Но както беше застанала на вратата на дневната отгоре до долу в зелено (включително зелен чорапогащник и убитозелени гуменки), по-скоро приличаше не на цветна фея, а на тиквичка от зеленчуковия щанд в „Била“.

— Не съм го завършила напълно — нацупи се Джен и седна на голямата възглавница до Кайра. — Трябва да зашия помпонче на шапката си.

Ах, тиквичка с помпонче…

Толкова ни трябваше отново да избухнем в смях.

— Поне костюмът ми е почти завършен! — изкрещя Джен, за да заглуши кикота. — А вие какво ще носите?

— Снощи братовчед ми донесе екипа си за хокей, така че проблемът ми се разреши! — доволно се ухили Кели.

Щеше да й отива широкия тишърт с номер и каската на главата, но все пак имах известни съмнения как ще се получи. Всички бяхме гледали отбора на Нев на пързалката до Али Пали и знаехме, че той е около два пъти по-висок и широк от малката си братовчедка.

— А пък аз още не съм се отказала от идеята да съм вампир! — с удоволствие отбеляза Салма. — Сестра ми ми донесе чудесни пластмасови зъби от шегаджийския магазин в Камдън!

— Това ще е наистина готино! — каза Кло. — Стига да не трябва да отговаряш на някой въпрос в училище, при което да ти потекат лигите като се опиташ да кажеш нещо!

— Ами, тогава просто няма да говоря! — усмихна се Салма. — Ами ти?

— Всичко съм си намерила… с изключение на кон! — обяви Кло.

Тя беше луда фенка на Мадона и бе прегледала всичките й албуми, за да се вдъхнови. Накрая беше решила, че каубойският дизайн на Мадона е най-лесен за изпълнение. Жалко, че не се бе спряла на някой от прелъстителните й тоалети. Щях да умра от кеф да зърна лицето на отвратителната ни класна мисис Фишър, когато види Кло да се появява по коридора със сутиен, чийто чашки са като заострени конуси. (Предполагам, че момчетата в училище нямаше да имат нищо против…)

— Ами ти, Санди? — попита Тиквичката Джен и погледна към дивана, където седяхме със Санди.

— Ние ще се правим на художници декоратори, нали? — усмихна ми се Санди, докато в мен се надигаше вълна на разочарование.

Това беше толкова тъпа идея, Кайра просто се бе пошегувала, но след като никоя от нас нямаше по-добър план, очевидно щяхме да се появим в училище с нацапаните си дрехи и четки.

Само се надявах портиерът да не забележи и да реши, че сме изпратени от Общината да поправим покрива, или нещо такова. Но като се замислех, това можеше да ни спести часа по математика…

— Кайра? — попита Джен и пренасочи вниманието си от нас към нея, тъй като очевидно нашите костюми бяха толкова скучни, че не се нуждаеха от коментар.

— Не мога да ви кажа! — ухили се Кайра.

— Ау, хайде де, не е честно! — измрънка Кло. — Всички си казахме.

— Не! — отсече Кайра, затвори очи и поклати глава. — Не издавам.

— Кайра! Кажи де! — изквича тиквичката до нея и я сръга със зеления си лакът.

— Не мога. Ако ви кажа, ще трябва да ви убия — продължи да ни вбесява Кайра.

Така и не каза, дори след като всички се скупчихме около нея, удряхме я с възглавници и я гъделичкахме до смърт.

— Не — едва дишаше тя, когато й дадохме последен шанс да си признае, преди да изсипем целия плик с чипс в деколтето й.

Кайра и нейните странни малки тайни… що за образ беше тя?