Карън Маккомби
Приятели, откачалки и много тайни тайни (10)

Глава 9
Вдига се пара

Санди отново го направи. Добре де, изглеждаше леко смутена, когато седна до мен в първия час на следващия ден, но извън това се държеше, все едно нищо не се е случило. А аз — като малодушно същество — се държах по абсолютно същия начин.

След още три часа дойде време за трудово обучение и през цялото време Санди бърбореше, като че ли нямаше и най-малък проблем помежду ни, докато аз се опитвах да поставя глупавата хранилка така, че да не се накланя на една страна като кулата в Пиза по време на ураган.

— … и мама каза — „Хайде! Дояж си пудинга!“ — разправяше ми Санди. — Но знаеш ли какво, просто не можех. И тогава й викам: „Остави ме на мира, мамо! Престани да се държиш с мен като с дете!“

Хм, странно. И аз си мислех за Санди точно това, и то предишната вечер…

— А как реагира тя? — попитах и наместих своите суперсекси пластмасови очила (само да можеше да ме види Алфи… щеше да полудее от страст!).

— Ами, наду се, обиди се и се прибра в кухнята.

Санди изглеждаше доста доволна от себе си. Което беше странно. Може и да се оплакваше пред мен от родителите си, но никога не се беше държала ужасно с тях. Знам, че има хора, които се карат с майките и бащите си, но Санди съвсем определено не попада в тази категория.

Или поне досега.

— А ти какво направи? — попитах я, докато наблюдавах изключително скучната, но пък правилна лавица, върху която работеше.

(Правилна… това ми харесваше. За момент се запитах, дали ще ми я продаде, за да мога да участвам с нещо в благотворителния панаир, на което хората няма да се присмиват. Но се сетих, че всички в класа ми ще знаят, че е направена от Санди, т.е. ще бъда разкрита. Кофти…)

— Нищо не направих — вдигна рамене Санди и скръсти ръце. — Продължих да гледам телевизия. Така де, заслужи си го…

Не бих искала да имам мисис Уолкър за майка. Прекалена маминка е (от тези, дето плюят в кърпичката си и ти обърсват муцуната на публично място). Освен това църка и хвърка през цялото време. (Всъщност, ако сте гледали филма „Бягството на пилето!“ спомнете си за Бабс — смахнатата кокошка, която постоянно клопа и плете разни нещица — и ето ви майката на Санди.)

Но при цялото си църкане и тревоги мисис Уолкър все пак е доста симпатична. И всеки път, когато я видя да гушка и целува Санди (което се случва постоянно), се чувствам малко странно, сякаш ми се приисква мама да е наоколо, за да прави същото…

Та когато Санди започна да плюе по нея, просто застинах на място.

— Защо майка ти да си го е заслужила? — присвих очи сред облака дървесен прах.

(Докато говорех, с всички сили се опитвах да извадя един разклатен пирон от хранилката, при което очилата ми се замъглиха. Може би трябваше да изобретя Чистачки за Очила, наместо скапаната Птича Хранилка за Перваз.)

— Нямаш си представа, Али, как се държи напоследък — каза Санди и през лицето и премина невидим черен облак. — И тя, и татко.

— Какво имаш…

Последната дума от въпроса ми трябваше да е „предвид“, но не я произнесох. Санди ме прекъсна и лицето й изведнъж светна.

— О, исках да ти кажа — ще боядисам стаята си този уикенд. Повръща ми се от това бебешко розово. Искаш ли да ми помогнеш?

Аха. Схванах. Не искаше повече да говори срещу майка си и баща си в клас, защото някой можеше да ни подслуша. (Не беше единствената. Кайра също си мълчеше по повод обаждането на майка си предния ден, заради което изхвръкна от магазина за втора употреба.)

— Разбира се, че ще дойда да ти помогна! Много ще е забавно! — уверих я.

Всъщност тази новина доста ми хареса. Стаята на Санди от много, много, много време плачеше за редекориране. Единствената причина, поради която приятелката ми все още не беше предприела такова, бе фактът, че родителите й намираха розовия цвят на всички стени за изключителен и неповторим. (По-скоро непоправим.)

Бях доволна и защото след седмица залепване и цупене Санди най-сетне беше решила да извърши нещо смислено. Така че — естествено — щях да грабна четката и да й помогна.

— Мислех си да го направя в неделя — ако ми помогнеш и ако започнем отрано, ще се справим до вечерта. Удобно ли е за теб? — премигна въпросително Санди.

Да видим… обяд с принц Уилиям, шопинг с Бритни Спиърс в Ню Йорк, глезене цял ден в свръхлуксозен спацентър с Кайли Миноуг…

Не, нямах такива планове, така че по всичко изглеждаше, че в неделя съм свободна. Освен, разбира се, една малка подробност. Малка подробност с бейзболна шапка.

— Няма проблем — вдигнах рамене. — Само ще трябва да разкарам Били, но той няма да има против.

Даже през замъглените си очила забелязах как в този миг Санди тайничко се усмихна на себе си…