Джаки Колинс
Убийство (9)

Девета глава

Марти Щайнер излезе от спалнята на Боби Скорч по обед, слезе по стълбите и се изправи пред двамата следователи във вестибюла.

— Готови сме да зададем на господин Скорч няколко въпроса — каза следователят Тучи, след като се легитимира.

— Сигурно е така — отвърна Марти Щайнер с абсолютно равен тон. — Но истината е, че той е прекалено разстроен в момента, за да разговаря с вас. Затова настоятелно ви моля да освободите къщата.

— Имаме още работа — подчерта Тучи. — Тук все пак е било извършено престъпление.

— Смятам, че имахте достатъчно време да съберете всички веществени доказателства, които ви трябват — каза Марти Щайнер. — Господин Скорч би искал вие и вашият партньор да напуснете незабавно. Моментът е изключително тежък, не е нужно господин Скорч да преживява и подобно нахлуване в собствения си дом.

— Отново бих ви напомнил, че тук е извършено криминално деяние — настоя Тучи, който не можеше да търпи този мазен адвокат и всичко, което той олицетворяваше.

— Да — намеси се и Лий, — това е мястото, където е извършено проклетото престъпление, по дяволите! Да не си мислите, че ние искаме да седим тук?

Марти Щайнер с нищо не показа, че познава Лий.

— Ако желаете да останете, ще ви е нужна прокурорска заповед за това — спокойно отвърна той. — Труповете са отнесени. Както вече казах, имахте достатъчно време да съберете веществени доказателства. Сега настоявам да напуснете.

— Да не би да искате да ми кажете, че господин Скорч няма какво да говори с нас? — наежено, както винаги, започна Лий.

— Правилно сте ме разбрали, следовател.

— Къде е бил той снощи? — попита Лий, гледайки адвоката право в лицето.

— Връщал се е от Вегас.

— Тук пристигна едва в три — с обвинителен тон го прекъсна Лий.

— Сигурен съм, че сте наясно — говорим за разстояние от четири или пет часа с кола.

— Неговата съпруга е била убита — каза Тучи. — Няма ли той някакви въпроси към нас?

— Господин Скорч трябва да се подготви за погребението — с по-твърд тон продължи Марти Щайнер. — Така че, освен ако нямате прокурорска заповед, настоявам да напуснете незабавно.

Тучи и Лий си размениха погледи.

— Знаех си, че е говедо — измърмори под носа си Лий.

— Нищо не можем да направим — каза Тучи.

— Защо Скорч не иска да говори с нас? — пак промърмори Лий. — Ще му проверя алибито. Искам да знам точно по кое време е напуснал хотела във Вегас и кой е бил в колата с него. Може да се е върнал тук по-рано, да е хванал жена си с друг и да е изтървал нервите си.

— Ако е станало така — с присъщата си логичност заразсъждава Тучи, — тогава къде е другият мъж? Защо не се е появил още?

— Ти би ли го направил на негово място? Проклетият идиот трябва да е хукнал да спасява кожата си.

— По-добре да тръгваме — рече Тучи, като наум си каза, че може би по пътя обратно към участъка би могъл да се отбие в някой ресторант и да хапне нещичко.

Лий сви рамене:

— Нищо против. Дойдох твърде късно за този случай. Ако аз бях хванал онова говедо още при пристигането му от Вегас, щях на място да го разпитам.

— Той си знаеше правата — отвърна Тучи, решил да не обръща внимание на факта, че Лий го критикува. — Много добре знаеше, че не е длъжен да разговаря с мен.

— Тази гадина е виновна за нещо — измърмори Лий. — Виновен е за нещо, мамка му, да пукна, ако не е.

По пътя към полицейския участък Тучи се отби във „Фатбургер“ и изгълта два големи хамбургера. После си поръча и една порция пържени картофи с лук. В никакъв случай не би признал пред Фей, че е изял всичката тази храна — тя много би се ядосала. Ще я излъже — ще каже, че е хапнал една салата.

Вече в участъка, той се сети за касетата от Медисън Кастели и реши да я прослуша. Каза си, че е много полезна като информация: Сали Т. Търнър разказва собствения си живот. Имаше красив глас — младежки и трептящ от жизненост.

Мислите на Тучи не спираха да се връщат към мъртвото й тяло, със зловещите разрези и разкъсвания, неописуемата ярост, която убиецът бе излял върху жертвата си.

„Ах, ето я цената на известността“, помисли си той. „Дали си струва? За Сали Т. Търнър — едва ли.“

По-късно през деня Тучи мина през моргата да огледа тялото на „мистериозната блондинка от Малибу“, както вестниците вече бяха нарекли последната жертва. Медиите имаха звездния си ден. Първо — прочутата Сали Т. Търнър, а сега — неизвестна красива блондинка, изхвърлена на плажа в Малибу, който бе известен като територия на филмовите звезди. Две убийства за два дни. Зрителският интерес към местните медии хвърчеше бясно нагоре.

Мистериозната блондинка беше млада и хубава. Вероятно на не повече от деветнайсет-двайсет, реши Тучи. Какво се е случило с нея, за да стигне до този трагичен край?

— Проверяваме зъболекарските картони — информира го Лий. — До утре трябва да имаме нещо.

Тучи тръсна глава. Толкова много насилие имаше на този свят, толкова много насъбран бяс. Вдигна телефона и се обади на Фей.

— Ще се прибера по-късно тази вечер, мила — каза й той.

— Не съм изненадана — отвърна тя. — Сали Т. Търнър не слиза от екрана. Каква ужасна трагедия! Сравняват нейната смърт с тази на Никол Симпсън.

— Така си и мислех.

— Недей да си мислиш — каза му Фей, — открий убиеца.

— Това възнамерявам — отвърна Тучи.

— Хареса ли ти сандвичът?

Нямаше сърце да й каже, че прислужницата го е изяла.

— Превъзходен беше.

— Ами зелевата салата?

— Даже още по-вкусна. Почти толкова вкусна, колкото си и ти самата.

— Такъв си ласкател! — щастливо се засмя тя. — Срещна ли се с онази жена от „Манхатън Стайл“ — Медисън Кастели?

— Да. Даде ми аудиокасета с интервюто си със Сали.

— Чу ли я вече?

— В момента я слушам.

— Нещо полезно?

— Изглежда, Сали е имала доста сериозен проблем с бившия си мъж. Съвсем скоро ще го разпитам.

— Арестуван ли е?

— Да. Прибрахме го за неплатени фишове за паркиране.

— Липсваш ми — тъжно му каза Фей.

— И ти ми липсваш — отвърна Тучи.

— Можех да направя любимите ти спагети тази вечер — опита се да го изкуши тя. — Специално угощение, защото беше толкова добър.

Двата хамбургера неприятно тежаха в стомаха му, да не говорим за чувството за вина.

— Много мило би било — рече той, но не толкова ентусиазирано, колкото тя вероятно очакваше от него. — Ще ти се обадя по-късно.

Появи се Лий, който ядеше желирана поничка й сладкото се стичаше по острата му брадичка.

— Капитанът иска да ни види — рече той и избърса в панталоните лепнещите си от захар ръце. — Ама бързо.

Тучи стана иззад бюрото и последва Лий в кабинета на капитана.

Капитан Марш беше изключително висок, тъмнокож и обичайно твърде сприхав. Пушеше евтини пури, носеше доста нескопосно подстригана „африканска“ прическа и явно се нуждаеше от неотложна зъболекарска помощ.

— Обади се шефът на полицията, току-що му звънили от кметството — рече той, преминавайки направо към въпроса. — Става дума за убийството на Сали Търнър. Искат арест, и то веднага. Забравете всичко останало и се захванете здраво със случая. Обещах на шефа, че до двадесет и четири часа ще вкарам някого в ареста. Ако ви трябва допълнителна помощ — само кажете. Очаквам незабавни резултати.

„Ето ти теб вечеря“, помисли си Тучи. „Нищо не помага на човек толкова, колкото едно скръцване със зъби от страна на началството.“