Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Връзки в Ел Ей (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Murder, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Lindsey (2011)
Корекция
МаяК (2015)
Форматиране
hrUssI (2015)

Издание:

Джаки Колинс. Убийство

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 1998

Редактор: Антон Баев

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 954-459-569-1

История

  1. — Добавяне

Осма глава

Точно на обед Кристин вдигна телефона и се обади на Макс. Той отговори веднага.

— Тъкмо навреме — рече й, звучеше изключително весел. — Вече си сгодена.

— Моля? — рече тя, чудейки се какво ли е измислил този път.

— Не се притеснявай — каза той. — Ще ти плащам. Ще ми бъдеш годеница известно време. Какво ще кажеш за тази идея?

— Мисля, че си луд, Макс — с въздишка отвърна тя. — Но пък това не е нещо ново.

— Не ти ли харесва идеята ми?

— Ще повторя това, което току-що казах. Ти си луд.

— Можеш ли да наминеш насам?

Никога не беше ходила в дома му, но все пак, ако той наистина иска тя да се премести там, определено ще трябва първо да види къщата.

— Къде живееш?

— Ще ти дам адреса. Чакам те до час.

— Не мога — бързо отвърна тя. — Трябва да отида първо на едно място. Мога да дойда около четири.

— Къде ще ходиш?

— Още не сме подписали договора, Макс — остро каза тя. — Така че не ме разпитвай.

— Добре, добре — отвърна Макс и гласът му наистина я успокои. — Но, миличка, повярвай ми — наистина хубаво ще си прекараме.

Тя вече се бе примирила със съдбата си — каквато и да е тя.

— Е, щом така казваш.

— Сигурен съм — увери я той, а после й продиктува адреса си в Бел Еър. Тя остави слушалката и дълбоко въздъхна, чудейки се дали постъпва правилно. Какво всъщност знаеше за Макс Стийл? Беше просто един от клиентите й, нищо повече. Защо изобщо се бе решила на такава радикална стъпка?

Джейк не излизаше от главата й. Толкова добре си бяха паснали — или поне така мислеше. А после глупавият телефонен секретар и съобщението на Дарлийн провалиха всичко.

Усещаше, че така или иначе нещо лошо й се пише покрай този Мистър X.

Отиде до гардероба и избра най-простите дрехи, които имаше. После опъна дългата си руса коса в опашка, въобще не си направи труда да се гримира.

Време беше за посещение при сестра й.

 

 

С кола до болницата се ходеше за около час. Кристин обичаше да си пуска записани на касети книги, обикновено биографии, това й даваше теми за разговор с онези клиенти, които изобщо си падаха по разговорите. В момента слушаше „Детето остава в картината“ от Робърт Евънс. Интересен живот беше имал той — бизнесмен, филмова звезда, шеф на студио, могъщ продуцент в бляскавата холивудска традиция. Наскоро беше прочела, че получил удар, а после, след няколко седмици, се оженил за четвърти път. После пък анулирал този четвърти брак! Холивудските дълголетници бяха особена порода хора!

Почуди се какво ли прави Джейк в момента. Сигурно вече е отишъл на сватбата на баща си — с вратовръзката, която тя бе избрала, и сигурно така се забавлява, че е забравил всичко за нея. Последните му думи постоянно се връщаха в съзнанието й: „Иска ми се да ми бе казала… щях да използвам презерватив“.

Как можа да я обиди така? Като че ли някога би си и помислила да го изложи на риск!

Невъзможно беше да се концентрира върху Боб Евънс, затова пусна радиото. Някакъв водещ говореше за убийството на Сали Т. Търнър. Кристин никога не бе я виждала на живо, макар да имаше няколко срещи с неукротимия й съпруг, Боби Скорч. Боби беше прочут женкар и много си падаше по проститутки. Беше ходила на няколко партита, където той съвсем открито се забавляваше с момичета, макар всички да знаеха, че у дома го чака прочутата му съпруга. Боби обичаше да се фука, а и имаше с какво: беше един от сексуално най-надарените мъже, които Кристин бе виждала. Толкова надарен всъщност, че няколко момичета бяха отказали да правят секс с него — и Кристин беше една от тях.

Спомни си как след едно такова парти Дарлийн я бе смъмрила.

— Никога не отказвай на клиент! — Така й каза Дарлийн и доста се възмути от недоволството й. — Влияе зле на бизнеса.

— Той е един татуиран перко — беше отвърнала Кристин. — И не съм длъжна да правя нещо, което не искам.

Кристин не издържа дълго да слуша за особено жестокото убийство на Сали Т. Търнър и превъртя на друга станция. Някакъв говорител напевно четеше последните новини за президента Клинтън, Кенет Стар и всичките най-нови скандални разкрития от Вашингтон.

Холивуд и Вашингтон — мъжете и в двата града бяха до немай-къде развратени. Кристин много добре разбираше, че всичко това е свързано с влиянието и властта. Политиците и филмовите звезди — тези мъже имаха толкова много, че понякога единственият начин да се разтоварят беше напълно да загърбят морала.

Превключи на друга станция. Някакъв репортер с равнодушен тон говореше за друго убийство.

„Тялото на млада жена е било изхвърлено от океана на плажа в Малибу тази сутрин. Засега самоличността й е неизвестна. Единственото описание за момента е, че жертвата е бяла и с руса коса. Следователите работят по случая.“

Две убийства. Две блондинки.

Поредният обикновен неделен ден в Ел Ей.

 

 

Когато Кристин пристигна в болницата, медицинските сестри я посрещнаха радушно на рецепцията.

— Как е Чери? — попита тя и им подаде голяма торба, пълна със сладкиши, всички нови списания и два бестселъра. Полезно беше да поддържа добри отношения със сестрите — по този начин осигуряваше специално внимание за Чери.

— Също като друг път — отвърна Марая, пълничка тъмнокожа дружелюбна сестра. — Никаква промяна.

— Човек никога не знае — каза Кристин, изпълнена с надежда. — Някой ден може да отвори очи — като спящата красавица.

— Да, миличка, продължавай да си мислиш за този ден — каза Марая и провря едрата си снага иззад бюрото на рецепцията.

— Затова идвам всяка седмица — рече Кристин. — Гласът ми достига до съзнанието й — сигурна съм, че е така. Тя трябва да разбере, че някой мисли за нея.

— Днес изглеждаш бледа — забеляза Марая и присви очи. — Всичко наред ли е, миличка?

— Добре съм — бързо отвърна тя. — Прекалено много пациенти имах тази седмица. — Преди време беше казала на всички тук, че работи като помощничка в зъболекарски кабинет.

— Бърр! Не знам как издържаш — каза й Марая. — Да гледаш по цял ден в лигавите усти на хората. Аз бих се побъркала.

— Все някой трябва да го прави — отвърна Кристин, която бе нетърпелива да види Чери.

— Сигурна съм, че всичките ти пациенти се влюбват в теб — с многозначително намигване й каза Марая. — Хубаво гадже си, няма какво да се каже.

— Там съм, за да си върша работата, това е — отвърна Кристин, като в същия момент си мислеше: „Да знаеш само колко си права“.

— Да бе, да — с недоверие в гласа рече Марая. — Гледала ли си вече „Смъртоносно оръжие — четири“? Ама че филм! Така си падам по този Крис Рок. Слабичък и секси! Не бих се отказала да прекарам една нощ в неговата компания!

Кристин успя да се засмее.

— Да, сладък е — изкоментира тя. В действителност и представа си нямаше кой е този Крис Рок.

— Сладък? — възкликна Марая. — Миличка, та той е напорист като истински жребец!

Кристин последва Марая в самостоятелната стая на сестра си и се взря в Чери, която вече бе бледа сянка на някогашната си хубост. Беше жива единствено благодарение на апарата, който поддържаше жизнените й функции. Сърцето на Кристин се късаше всеки път, когато я видеше.

— Здрасти, миличко — рече тя, седна на ръба на болничното легло и взе ръката на сестра си, която бе леденостудена. — Кристин е тук. Как си днес?

Никакъв отговор. Никога не получаваше отговор. Но винаги оставаше поне час и не преставаше да говори.

Може би един ден ще получи ответна реакция. Не биваше да спира с опитите.

Ако се откаже, всяка надежда ще бъде загубена.