Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Връзки в Ел Ей (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Murder, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Lindsey (2011)
Корекция
МаяК (2015)
Форматиране
hrUssI (2015)

Издание:

Джаки Колинс. Убийство

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 1998

Редактор: Антон Баев

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 954-459-569-1

История

  1. — Добавяне

Пета глава

Даяна Леон паркира пред сградата на „Четирите сезона“, остави колата на един служител и влезе в хотела. Чувстваше се странно притеснена. Сега за първи път щеше да се срещне с Макс Стийл съвсем сама. Но, от друга страна, какво нередно има? Макс и Фреди работеха заедно от много години и тя винаги добре се е разбирала със съдружника на съпруга си — макар дълбоко в себе си да бе сигурна, че изпитва нещо повече към него. Сега бе дошъл моментът двамата да изрекат гласно нещо, което вече твърде явно се виждаше.

Да, Макс, надяваше се, че ще има смелост да каже това. „Омъжена съм за Фреди, но това е брак на думи. И тъй като в момента нямаш сериозна връзка с никоя, а и напускаш IAA, какво ще кажеш да избягам от Фреди и да дойда с теб?“

Даяна беше на четиридесет и три години и днешното й идване бе най-дръзката стъпка в живота й. Омъжена бе за Фреди от петнайсет години. Сега най-сетне се реши да направи нещо на своя глава, без да иска разрешението му.

Тя се засмя сама на себе си, чувстваше се като глупава гимназистка. Ако Макс се съгласи, дали тя наистина ще може да напусне Фреди? Би ли го напуснала? Всичко беше в ръцете на Макс, ще трябва само внимателно да подготви почвата.

— Госпожо Леон — сърдечно я посрещна метр д’отелът, — колко се радваме да ви видим отново в „Четирите сезона“. Господин Стийл ви чака.

О, боже! Предстоеше й закуска с Макс Стийл, когото цял Холивуд знаеше като непоправим коцкар. Какво ли ще си помислят хората?

Когато приближи масата, Макс се изправи, за да я поздрави. За миг тя бе обхваната от невероятна паника. Макс бе толкова различен от сдържания Фреди. Беше непредсказуем като мартенско време — и именно с това тъй силно я вълнуваше.

— Здравей, Даяна! — рече Макс.

Тя забеляза, че косата му е изкусно причесана с гел и че матовият му тен е безупречен, както винаги. Беше целият в бяло — от хубавите панталони до свободния летен кашмирен пуловер.

— Здравей, Макс! — отвърна тя, като в същия момент се чудеше дали е успяла да се облече най-подходящо за случая. Момичетата, с които той излизаше, бяха винаги невероятно разголени — с бухнали къси роклички и почти символични горнища. Тази сутрин, след дълго колебание, тя бе избрала син блейзър на Калвин Клайн върху бледосиня копринена риза и бежови ленени панталони. Това бе нейният стил, небрежно-елегантен и ненатрапващ се.

— Доста се учудих, като ми се обади — рече Макс.

— Ами виж — започна тя, подбирайки внимателно думите, докато се настаняваше край масата, — бях изненадана и обезпокоена от това, което стана миналата вечер.

Макс кимна в знак на съгласие.

— Да бе, този твой съпруг — рече той, взе лъжичката за кафе и почука с нея по масата. — Не можа насаме да ми каже каквото има. Трябваше да го направи пред онази шибана… о, прощавай за израза — пред Ариел. Тя не е сред любимите ми хора.

— Нито пък на мен — бързо вметна Даяна. — Всъщност, ако зависеше от мен, не бих допуснала да прекрачи дори прага ми. Лисица е тя. Сигурна съм, че е стигнала до високия си пост, като е спала с Били Корнелиъс.

Макс се засмя.

— Стига, Даяна — подкачи я той. — Никога не съм те чувал да говориш така за хората. Ти винаги си била госпожа Въздържаност.

— Това ли е мнението ти за мен, Макс? — И тя го изгледа доста дръзко.

Макс не беше глупак, веднага схвана накъде бият нещата. Даяна Леон флиртуваше с него.

— Ами… никога всъщност не съм се замислял — отвърна той, като в същия миг се чудеше докъде ли ще стигне всичко. Сервитьорът се появи и се завъртя край масата им с бележник за поръчки в ръка.

— Какво искаш, миличко? — попита я Макс.

Много харесваше начина, по който той я наричаше „миличко“. Можеше да се възприеме и само като приятелско обръщение, но същевременно бе много интимна думичка.

— Може би един чай.

— Ами препечена филийка? Яйца? Гофрети?

— Не, само чай. „Ърл Грей“ — каза тя, вече директно към сервитьора.

— Дамата би желала чай — каза Макс. — А на мен донесете още един портокалов сок, две яйца на очи, парче препържен бекон, три съвсем леко препечени филийки и още малко кафе.

— Да, господин Стийл — отвърна сервитьорът.

— И така. — Макс се облегна назад и огледа залата. — Какво мога да направя за теб, Даяна?

Тя копнееше да му отвърне: „Можеш да ме грабнеш, Макс. Да ме отнесеш в леглото и да направиш с мен всички онези неща, които правиш с многобройните си гаджета. И аз ще те обичам, ще се грижа за теб, ще бъда вярната жена, която винаги е до рамото ти“.

— Исках да ти кажа, Макс, че каквото и да стане, винаги можеш да разчиташ на пълната ми подкрепа.

— Хубаво е да знае човек такова нещо — отвърна той и в следващия миг блуждаещият му поглед се спря върху една красива брюнетка с дълги загорели крака, която излизаше от ресторанта. — Но истината е, че промених решението си.

— Променил си решението си? — повтори тя, тъй като не беше сигурна за какво точно говори той.

— Двамата с Фреди сме преживели заедно какво ли не, просто не мога да напусна фирмата. Не мога да му изиграя такъв номер.

Сервитьорът се върна и допълни чашата с кафе на Макс.

Даяна го изчака да се отдалечи, преди отново да заговори.

— Няма как да не знаеш, че в днешния брой на „Таймс“ има материал за това, че ти поемаш едно от студиата „Орфей“ — рече тя.

— Това са глупости — рязко каза Макс. — Пишат разни статии, преди да са видели подпис под договора. Говорих тази сутрин с Били Корнелиъс и той ми каза, че сделката пропада.

— Наистина?

— Да, миличко. Разбираш ли, като поразмислих, като че ли преживявам криза, нещо като втори пубертет. Фреди ще ми влезе в положението.

— Но, Макс, ако смяташ, че би се справил по-добре на друго място, ти би трябвало да се преместиш — рече тя, в гласа й вече се прокрадваха нотки на отчаяние.

— Хей, хей! — каза Макс, леко усмихнат. — Не ми давай кураж за такива неща.

— Давам ти кураж да бъдеш самия себе си — с най-искрен тон отвърна Даяна.

— Фреди ли те изпрати? — полюбопитства той.

— Не, не — възмутено каза тя. — В интерес на истината, Фреди не се прибра у дома снощи. Нямам представа къде е бил. Дойде си, когато излизах тази сутрин, имаше доста смачкан вид.

Макс се взря в нея с невярващ поглед:

— Фреди със смачкан вид?

— Точно така.

— Не ми казвай, че е завъртял някоя… искам да кажа, не искам да те обидя, Даяна.

— Няма друга, Макс — самоуверено отвърна тя.

— Щом така казваш…

— Всъщност… — Приведе се към него, снишавайки гласа си до шепот: — Фреди не си пада много по секса.

— Не си падал по секса? — каза Макс и добре запомни тази информацийка, можеше да му влезе в работа някой ден.

— Мога да разчитам на пълната ти дискретност, нали?

— Естествено, бебче — дружелюбно отвърна Макс. Ей, ако успее да хване жената на Фреди, колко хубаво ще се получи само! Така би имал предимство при всякаква ситуация.

Даяна се чудеше дали не се е разбъбрила повече, отколкото трябваше. Не. Защо пък да не бива да се доверява на Макс? Той никога не би я предал.

— Фреди не е от страстните — каза тя. Последва дълга, многозначителна пауза. — Но аз съм…

О, божичко! Тя да не е тръгнала да ме сваля? Вярната, сдържана съпруга на Фреди? Ами! И все пак… ето го този леко хищнически поглед, който Макс толкова добре познаваше. Жена, на която е успял да завърти главата… вече даже не можеше да преброи колко такива му бяха минали пред очите. Предимно актриси. Е, не е негова вината, че жените го намират за толкова неотразим.

— Даяна — внимателно подхвана той, — не съм сигурен, че би трябвало да си тук с мен.

Сивите й очи дръзко се спряха на неговите:

— Защо не?

— Защото… а-а… — започна той, а мозъкът му въртеше на бързи обороти — не би трябвало да я обижда, като й каже, че тя не го вълнува. — Защото аз… ами… добре де, защото май доста те харесвам — излъга внезапно.

Лицето й светна. Явно беше улучил подходящата фраза.

— Наистина?

— Да, Даяна, миличка. Но повярвай ми, сега не е подходящото време нито за мен, нито за теб да предприемем нещо по въпроса.

— Защо? — отново попита тя и изведнъж в очите й блеснаха страстни пламъчета.

Ох, по дяволите! Явно нямаше лесно да се откаже.

— Повярвай ми. Не е сега времето.

Тя съвсем предизвикателно се пресегна през масата и нежно сложи длан върху неговата.

— Толкова дълго съм чакала този миг, Макс. Нещо ми казваше, че е неизбежен.

Той измъкна ръката си изпод нейната, сочейки с вежди към приближаващия сервитьор.

— Не прави такива жестове, Даяна — каза й тихо. — Таблоидите имат шпиони навсякъде. Ти си съпруга на важен играч в Холивуд — затова си чудесна мишена. В момента това важи и за мен. Не бива дори да ни виждат заедно по този начин.

— Знам — отвърна тя. — Но поне веднъж в живота си искам да не играя според правилата. Искам да направя нещо и за собственото си щастие.

Жената на Фреди явно сериозно се бе захванала да го омайва. Боже господи! Какво бе направил, за да заслужи това?

— Даяна — започна той, опитвайки се да говори с най-сериозен тон, — прекалено много те обичам и уважавам, за да ти позволя да поставяш в опасност бъдещето си.

— Какво искаш да кажеш?

— Всички знаем колко отмъстителен е Фреди. Ако даже само заподозре, че харесваш друг мъж…

— Не ме интересува — упорито отвърна тя.

— Мен обаче ме интересува. В момента се опитвам да те защитя.

— Когато съм с теб, Макс, нямам нужда от защита.

Точно такъв отговор най-малко му трябваше.

— Може би само си мислиш, че нямаш нужда от защита — строго отвърна той. — Но повярвай ми, в действителност имаш.

Представи си каква физиономия ще направи Фреди, ако Даяна иде да го информира, че смята да го напусне заради Макс Стийл. Така ще се развони от тази история, че миризмата ще се носи от Бевърли Хилс чак до Бел Еър. Божичко! Сега пък как да се измъкне?

После го осени гениална идея. Идеалното разрешение.

— Даяна — с абсолютно искрен глас подхвана той, — смятам, че ти си първата, която трябва да научи. Снощи се сгодих.