Джаки Колинс
Убийство (19)

Деветнадесета глава

Анджела Мускони, прочутата деветнайсетгодишна кинозвезда, която имаше сериозен проблем с наркотиците, лежеше в леглото с настоящото си гадже — Кевин Пейдж, също така прочут млад актьор, който обаче нямаше проблем с наркотиците, когато телефонът иззвъня.

Бяха прекарали в леглото целия ден, тъй като снощното парти приключи едва в ранните часове и си бяха легнали чак в пет сутринта.

Анджела протегна дългата си гола ръка и уморено заопипва, за да стигне до слушалката.

— Да — измърмори тя. — Кой ме буди?

— Анджелина — чу се някакъв глас, който й се стори доста близък.

— Кой се обажда? — подозрително попита тя, макар познатото стягане в стомаха да й казваше красноречиво кой точно е отсреща.

— Знаеш, че съм единственият, който те нарича Анджелина.

— Еди? — рязко попита тя. — Ти ли си?

— Да, самият аз.

— Какво искаш от мен?

— Искам да ми платиш гаранцията, за да ме измъкнеш от затвора.

— Какви ги приказваш бе? — каза тя и с усилие се опита да се изправи в леглото.

— Здравата съм я загазил, Анджи. Не мога да се свържа с адвоката си, а не знам на кого друг да се обадя — кой би имал парите да ми плати гаранцията. Трябва да се измъкна оттук веднага. Ченгетата ми казаха, че Сали е убита и май подозират мен.

— Не съм те чувала от цели три години — с обвиняващ тон каза тя, най-сетне напълно събудена. — Откакто ме заряза и се ожени за Сали.

— Знам, миличка, но ако старото приятелство означава нещо за теб, трябва да дойдеш да ме измъкнеш. Не издържам тук.

— Божичко! — каза Анджи, съвсем смаяна, че той има нахалството да й се обажда. — Затова ли те арестуваха? Ти ли го направи, копеле такова?

— Не си и помисляй! — възмутено отвърна той. — Прибраха ме заради някакви простотии с неплатени глоби за паркиране.

— Ти постоянно ни заплашваше, Еди — каза тя, като си спомни много добре миналото, — и мен, и нея.

Кевин се завъртя в съня си.

— Кой е? — измърмори.

— Никой.

— Ще дойдеш ли? — попита Еди.

— Да не съм длъжна?

— О, божичко! Много ми трябваш, Анджелина.

Анджи се чувстваше разкъсана от противоречия — от една страна, беше бясна, че след всичкото това време Еди й се обажда, а, от друга, естественото й любопитство все повече я завладяваше.

— Може би — неохотно отвърна тя.

— Какво значи може би? — избухна Еди. — Идваш ли или не?

— Ще видя — каза тя, след което сложи слушалката на вилката и прекъсна връзката. Взря се в Кевин, който дори не се размърда. Анджи внимателно се заизмъква от леглото.

Кевин я стресна, като сграбчи изведнъж голия й крак.

— Къде отиваш? — измърмори той.

— Трябва да изляза — бързо отвърна тя. — Случаят е спешен.

— Донеси нещо за ядене — каза Кевин, после се обърна на другата страна и на секундата заспа.

Тя изтича в банята и навлече тесни джинси и пуловер. Знаеше, че Кевин винаги държи пари под купчината си тениски, затова отиде до скрина и взе една пачка.

„Защо правя пък това?“, питаше се тя. „Вярно, едно време обичах Еди, но гаднярът му с гадняр ме заряза по най-отвратителен начин. Сега вероятно е убил Сали, а аз съм тръгнала да го спасявам от затвора. Какво, по дяволите, ми има, да не съм се побъркала?“

Но Анджи от малка имаше влечение към опасни ситуации, а това беше най-вълнуващото, което й се бе случило от доста време насам. Филмовата слава беше предсказуема и безинтересна. А тя обичаше да живее на ръба.

И никой не умееше толкова добре, колкото Еди Стоунър, да я отведе далеч отвъд границата на обичайното, съвсем-съвсем близо до самия ръб.