Джаки Колинс
Убийство (12)

Дванадесета глава

Макс обикаляше из къщата — имаше доста време до идването на Кристин. Не искаше да го губи, затова се обади на Хауи да види къде е той. Отговори телефонният секретар. Макс остави името си, а после реши да поплува в разкошния си басейн и може би след това да се погрижи и за тена си. „Поне да взема малко слънчице“, помисли си той и мрачно осъзна, че няма какво друго да прави.

Утре ще говори открито с Фреди, в никакъв случай нямаше намерение да се занимава с този проблем днес. Толкова добре познаваше Фреди. Всъщност познаваше го по-добре от всички останали, което — беше наясно с това — не означаваше бог знае какво, тъй като никой не познаваше Фреди истински. Той си оставаше една загадка — невъзможно беше човек да му стане близък приятел. Не си падаше по спортни игри, покер, коне или жени. Работата беше единствената му стихия.

Макс излезе пред къщата, съблече ризата и панталоните си и се отпусна в един шезлонг. Чувстваше се съвсем доволен в белите си боксери „Калвин“, които подчертаваха значителните му природни дадености.

Като се изтегна, мислите му се отклониха отново към Инга Круеле, жената, която му върза тенекия предишната вечер. Кучка такава, нищо, че е манекенка! Беше го изпързаляла, за да излезе на среща с Хауи Пауърс, когото забърсала на някакъв коктейл. Как може да са толкова тъпи тези момичета? Хауи му беше приятел, но всички знаеха, че е пълен идиот, разглезено богаташко синче, което разчита единствено на парите на баща си.

Да, Инга наистина издуха шансовете си. Сега Макс в никакъв случай не би й помогнал с така наречената й филмова кариера — да отива да си търси друг импресарио.

Като се понапече, той скочи в басейна и поплува и, както винаги, се преумори. Никога не вършеше нещата наполовина, винаги трябваше да се прояви над останалите — вероятно защото когато беше малък, баща му го пребиваше от бой, ако не е най-добрият във всичко, с което се захване. След като поплува, реши, че е гладен. Един обед в „Айви“ не му звучеше лошо. Единственият проблем беше, че по принцип не обичаше да се храни сам — щеше да изглежда като неудачник.

Може би да даде на Инга последен шанс? Не, реши накрая. Да си го начука! Никой не може да си позволи да зареже Макс Стийл и да се размине лесно с това.

Естествено имаше дълъг списък с момичета, на които можеше да се обади, но нещо не беше в настроение да поддържа разговор, пък и мнозинството от тях говореха само за безценните си кариери.

Актриси! До гуша му бе дошло от тях. Колко хубаво би било Кристин да влезе в живота му!

Естествена красавица без амбиции. И никакви други клиенти, освен самия Макс.

Той между другото си помисли колко на седмица ще му струва тя. Хмм… вероятно няма да е от евтините. Но какво му пука? Притежаваше половината от IAA и каквото и да стане между него и Фреди, пак ще получи дебела пачка.

Вместо да обядва, реши да се отбие в „Джама Джус“ и да пийне от тамошните прехвалени здравословни напитки. Метна се на мазератито и потегли. Слънцето грееше, нещата никак не бяха зле и още утре щеше да се сдобри с Фреди.

Докато караше по „Сан Винсенте“, Макс се замисли за Даяна Леон и за това колко странна е тази история, дето тя тръгна да го сваля. Ако Фреди някога разбере, направо ще умре от задушаване.

В зависимост от това, което ще стане между него и Фреди, той си помисли дали все пак не би било добре да завърти връзка с Даяна, просто да я задържи като съюзник.

Не, прекалено възрастна е. Не можеше да си спомни откога не беше спал с жена, надхвърлила трийсетте. Има ли изобщо такива в Ел Ей? Той поне не ги бе забелязвал.

Паркира в подземния гараж под бара с натуралните напитки, заключи колата и тръгна през подобната на тунел постройка.

— Дай ми шибаните си мангизи, копеле гадно!

„О, господи!“ Преди да успее да се завърти, усети как в гърба му се опира пистолет. „О, господи!“

— И сваляй тоя мазен ролекс, че ще ти отнеса шибаната тиква!