Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Връзки в Ел Ей (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Murder, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Lindsey (2011)
Корекция
МаяК (2015)
Форматиране
hrUssI (2015)

Издание:

Джаки Колинс. Убийство

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 1998

Редактор: Антон Баев

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 954-459-569-1

История

  1. — Добавяне

Тринадесета глава

Ван Морисън пееше „Казвал ли съм ти скоро, че те обичам?“. На Кристин й се доплака, докато слушаше романтичния текст на песента. Винаги когато си тръгваше от Чери, изпадаше в подобно емоционално състояние. Докторът, който наглеждаше Чери няколко пъти седмично, неотдавна й беше казал, че би трябвало да се съгласи да изключи животоподдържащия апарат, но тя нямаше сили да го стори. Докато сестра й все още можеше да диша, винаги съществуваше и най-малката възможност да стане чудо.

Беше убедена, че това е нереално. Дълбоко в себе си знаеше, че скъпата й сестра вече е мъртва.

Вълнуващите думи я обгръщаха като нежен воал, докато караше с бясна скорост по магистралата. Дали е добре да каже на Макс за Чери? Това беше въпросът. Може би ако знае, няма вече да я иска. Голяма работа! Тя вече имаше нова линия на поведение: истината преди всичко. Ако беше казала истината на Джейк, сега нямаше да е толкова нещастна.

И какво всъщност си е наумил Макс? Нетърпелива беше да разбере. Първо трябваше да се прибере до дома, да се преоблече и да звънне на Дарлийн по телефона. Дарлийн сигурно вече е побесняла, задето не е отговорила на оставеното предишната вечер нейно съобщение. Но какво я интересува? Стига вече се е притеснявала за това какво мислят другите.

Апартаментът й беше приятно прохладен и уютен. Оставила беше климатика да работи на най-висока степен, защото бе един от онези горещи дни в Ел Ей, за които старите познавачи казваха, че сочели близко земетресение. Никога не бе преживявала земетресение, тъй като пристигна в Ел Ей след големия трус от 1994 година. Струваше й се невъзможно да е толкова лошо, колкото разправяха хората, но въпреки това си бе подредила специален шкаф с провизии в случай на земетресение — пълен с консерви, бутилки вода и фенери. Ако се случи още един сериозен трус, ще се качи в колата и ще кара право към болницата на Чери. Притесняваше се, че там вероятно няма да се погрижат много добре за сестра й в такава ситуация. Затова и ходеше да я посещава всяка седмица, носеше на сестрите подаръчета и сладкиши, за да е сигурна, че ще й обръщат повече внимание.

Първото, което направи още при влизането си, беше да провери телефонния секретар, за да види дали Джейк се е обаждал. Не че очакваше обаждане от него, разбира се, а и ако трябваше да е съвсем искрена, не се вълнуваше особено дали изобщо някога ще чуе гласа му отново.

Тогава защо сърцето й тъй лудо запрепуска, докато приближаваше машината? Защо толкова силно искаше червената лампичка, сочеща, че има нови съобщения, да свети?

Червената лампичка наистина светеше. Едно просветване. Значи едно обаждане.

Вероятно беше Дарлийн, за да разбере защо не й се е обадила за Мистър X. Натисна копчето.

„Кристин — чу се приглушен глас, не беше Джейк. — Защо не се появи снощи? Не обичам така да ме пренебрегват. И за двама ни не е добро решение. Тази вечер. Осем. Краят на кея Санта Моника. Ще ти платя двойно. Чакам те.“

Беше шокирана. Откъде Мистър X е взел домашния й номер? Дали Дарлийн му го е дала? Това беше абсолютно скандално.

Побесняла, Кристин вдигна телефона, за да се оплаче на Дарлийн, но икономът я информира, че е излязла. Кристин помоли да й предадат веднага да се свърже с нея и затвори, все така ядосана. Това, че Мистър X притежава домашния й телефон, я караше да се чувства напълно уязвима и някак притеснена. Като има номера й, значи, че е само на крачка да открие и адреса. Тя потрепери при тази мисъл.

Може би Макс беше избрал най-подходящия момент да се появи. Ако живее с него, поне ще бъде защитена. Колкото повече мислеше, толкова по-ясно й ставаше, че това е най-разумната стъпка.

Кристин забърза към гардероба, облече се в простичка жълта лятна рокля и обу сандали с високи токчета. После се гримира и потегли, за да скрепи сделката с Макс.