Серия
Връзки в Ел Ей (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Murder, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 5 гласа)
Сканиране
Lindsey (2011)
Корекция
МаяК (2015)
Форматиране
hrUssI (2015)

Издание:

Джаки Колинс. Убийство

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 1998

Редактор: Антон Баев

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 954-459-569-1


Първа глава

Медиите бяха като побеснели заради убийството на сексапилната блондинка Сали Т. Търнър, звезда от телевизионния сериал „Учи!“ — панаирът течеше с пълна сила. Луксозната й къща в Пасифик Палисейдс бе обсадена от камиони на телевизионни компании, снимачни екипи, репортери и тълпи зяпачи, които напираха да преминат през полицейските ограждения.

Зловещото убийство на Сали и нейния домашен прислужник — Фру — вече бе добило популярността на кървавата драма с Никол Симпсън и Рон Голдмън[1]. Нищо не можеше да зарадва медиите повече от едно ювелирно, скандално, грозно убийство, в което да се ровят с месеци напред — а Сали Т. Търнър бе идеалната жертва. Тя беше русокосата екранна богиня, известна по всички континенти като „момичето в черния гумен бански“ — благодарение на световния успех на нейния сериал и многобройните й снимки в най-различни популярни списания, включително три появи на корицата на „Плейбой“.

Сали се бе омъжвала два пъти. Сегашният й съпруг — каскадьор по професия — се казваше Боби Скорч. Боби бе посрещнат в три през нощта при завръщането си от Вегас от следовател Тучи, който му съобщи трагичната новина. Той изглеждаше толкова разстроен, че се бе заключил в стаята си и отказваше да излезе.

Бившият й съпруг, Еди Стоунър, неуспял актьор, беше арестуван в момента заради неплатени фишове за неправилно паркиране. Задържането му обаче бе предварително нагласено — в полицията искаха той да е подръка за разпит — тъй че тридесет и четирите неплатени глоби се оказаха подходящ повод за постигане на целта.

С делото бе натоварен следователят Тучи — добре сложен и симпатичен мъж към петдесетте. Той беше спал само два часа предната нощ и вече усещаше последствията. Освен това знаеше, че съвсем скоро ще трябва да даде импровизирана пресконференция, за да задоволи журналистическите пълчища, които се въртяха покрай дома на убитата звезда като гладни лешояди, чакащи да хвърлят нещо в зяпналите им усти. Две-три ръчни гранати — ето какво бих хвърлил в устите ви, мислеше си сърдито Тучи.

Рано сутринта грижовната му съпруга, Фей, му бе приготвила пакет с храна — един сандвич с говеждо, маруля и домати, плюс картонена кутия домашна зелева салата, понеже знаеше, че той много я обича. Снощи беше пропуснал вечерята и когато се бе прибрал у дома в малките часове, Фей вече си бе легнала. Но като чу шума от влизането му, тя стана и въпреки диетата, която сама му бе наложила, изтича в кухнята да му приготви бъркани яйца. Фей беше добра и много хубава жена; пламенна, с испанска кръв, тя беше като миниатюрно копие на Венера Милоска — с буйна черна коса и благи кафяви очи. Тучи често благодареше на бога за деня, когато я срещна. Тогава той разследваше едно убийство в Малибу, а тя работеше за социалните служби и бе изпратена да прибере двете деца на убитото семейство. Три месеца по-късно се ожениха.

Миналата вечер Тучи бе изгълтал набързо яйцата, които тя му приготви, и помоли за допълнителна порция. „Не можеш да ядеш повече по това време на нощта — скара му се Фей и заканително размаха пръст. — Не е добре за стомаха ти.“

Не е добре за стомаха? Само да имаше начин, би изгълтал всичко, което става за ядене, въпреки че прекара вечерта в компанията на две мъртви тела — Сали Т. Търнър, почти накълцана на парчета от свирепия убиец, и Фру, прислужника, когото бяха гръмнали в лицето — два окървавени трупа, които му се бе наложило внимателно да огледа, а после да наблюдава как ги фотографират. Накрая, когато момчетата от следствената група си свършиха работата, той остана да надзирава как откарват телата за аутопсия. После дълго се бе разхождал из къщата, водейки си подробни записки. След това разпита съседите и сега — вече под първите сутрешни лъчи на слънцето — от престъплението бяха останали единствено очертаните с тебешир места, сочещи къде точно са паднали нещастните жертви.

Следователят Тучи тръсна глава и се опита да не мисли за ядене. Пакетчето му със сандвича беше в кухнята — там, където сам го бе оставил и където възнамеряваше да го държи до момента на пълното си изгладняване. Сега чакаше да разпита прочутия Боби Скорч. Преди няколко часа адвокатът на Боби — Марти Щайнер, пристигна в къщата и се втурна право в спалнята, където провеждаше разговор на четири очи с клиента си вече повече от два часа. Марти бе олицетворение на доволството — със зализаната си назад посребрена коса, приятната си физиономия и скъпия анцуг. Неуспял досега да направи някакво сензационно впечатление, той очевидно бе човек, твърдо решен името му да се появи по заглавията на вестниците. Тучи го погледна само веднъж и в съзнанието си му лепна етикета „холивудски адвокатин“, макар да беше си обещал да не прави прибързани преценки. С Марти Щайнер обаче изкушението бе непреодолимо.

Хвърли поглед към часовника си и забеляза, че кожената каишка е износена и трябва да си купи нова. Може би следващата седмица с Фей ще отидат да пазаруват. Фей обичаше да се разхожда по Трета улица, да влиза във всеки магазин — и тъй като винаги се отбиваха за по един хамбургер или хотдог, той нямаше нищо против.

Сега, когато мислите му пак се върнаха към храната, Тучи се сети за сандвича в кухнята, прилежно увит в домакинско фолио. Все пак не издържа на изкушението и тичешком се понесе нататък.

Пълничката прислужница на Сали — жена на средна възраст от филипински произход, на име Епи — седеше на края на дългия мраморен плот и хлипаше в една чаша мляко над чиния, пълна със сладки. Беше я разпитвал по-рано — хълцайки неудържимо, тя успя да му каже, че нищо не знае. Според думите на Епи, тя пристигала в къщата всяка сутрин в осем часа и си тръгвала в три. Когато си тръгнала предния ден, „миси Сали“ (както тя наричаше работодателката си) обядвала край басейна в най-добро настроение. Следователят я попита и за Боби Скорч. „Те много влюбени — през сълзи отвърна Епи. — Все смееха се.“

Тучи извърна поглед към края на плота, където бе оставил сандвича си. Него обаче го нямаше там. Нямаше я и картонената кутия със зелева салата.

— Аз… ъ-ъ… бях оставил тук нещо за хапване — каза той, опитвайки се да не обръща внимание на къркоренето в стомаха си.

— Какво? — изумено го попита Епи, като че ли не можеше да повярва, че той е способен да мисли за храна в такъв момент.

— Сандвич — рече той и се изкашля. — И кутия със зелева салата.

— О, така ли! — разсеяно отвърна Епи и сведе зачервени от плач очи. — Не знаех, че е ваш. Изядох го.

— Изядохте го? — невярващо попита Тучи.

— Съжалявам — каза Епи и натъпка още една курабия в устата си. — Беше само една мъничка закусчица. — А после, като забеляза, че следователят не е доволен, жената отново избухна в ридания и едва не се задави с курабийката си.

— По дяволите! — измърмори под носа си Тучи. И точно тогава пристигна неговият партньор, Лий Екълс, прекъснал по спешност любимия си риболов.

— Боже мой! — възкликна Лий. — Вън е истински панаир. Какво, по дяволите, е станало?

Бележки

[1] Съпругата на О. Джей Симпсън и нейния любовник, заклани от шампиона по американски футбол. — Б.пр.