Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Връзки в Ел Ей (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Murder, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Lindsey (2011)
Корекция
МаяК (2015)
Форматиране
hrUssI (2015)

Издание:

Джаки Колинс. Убийство

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 1998

Редактор: Антон Баев

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 954-459-569-1

История

  1. — Добавяне

Петнадесета глава

Тъй като капитан Марш настояваше във връзка с убийството на Сали Т. Търнър да има арестуван заподозрян до двадесет и четири часа, следователят Тучи знаеше, че доста ще трябва да се потруди през останалата част от деня. Това, че Боби Скорч беше извикал адвоката си и отказваше да разговаря с тях, бе възбудило подозренията му. Ако Боби няма какво да крие, тогава защо не дава да го разпитват, чудеше се той. И защо не иска все пак да научи подробностите около жестокото убийство на жена си?

След срещата им с капитан Марш Лий реши, че трябва да се качи на следващия самолет за Вегас, за да може подробно да проучи всяка стъпка на Боби Скорч от миналия ден насам.

Докато Лий пое нещата във Вегас, Тучи разпита Еди Стоунър, бившия съпруг на Сали. Добрата новина беше, че адвокатът на Еди не беше дошъл, за да го измъкне под гаранция. Лошата бе, че Еди беше в свирепо настроение.

— За какво, по дяволите, ме арестуват? — питаше Еди с кървясали, изпъкнали от бяс очи, едва сдържайки се на масата за разпит.

— Неплатени глоби за паркиране — отвърна Тучи и си дръпна един стол. — Доста си посъбрал.

— И къде, на майната си, е адвокатът ми?

— Ти вече използва полагащото ти се телефонно обаждане, Еди.

— Ами тогава — раздразнено продължи Еди, — искам да се обадя пак, мамка му.

— Знаеш правилата — само едно обаждане.

— Това е пълен абсурд — озъби се Еди. — Ще се оплача в шибания синдикат за тия номера.

— Какъв синдикат?

— Гилдията на киноактьорите, ето какъв. Те няма да позволят така да се отнасят с членовете им.

— Къде си бил снощи, Еди?

— Искам да присъства адвокат, преди да съм отговорил, на какъвто и да е въпрос.

— Защо? Имаш нещо да криеш ли?

— Искам една цигара.

— Разбира се, Еди. Ей сега ще ти донеса.

Тучи стана и излезе от стаята. Виждаше, че Еди е просто една нервозна отрепка и че само цигарата не би го оправила — съвсем явно беше пристрастен към нещо по-силничко от никотина и вече страшно му се искаше да се снабди отнякъде с поредната доза.

Тучи измоли една цигара от униформения на рецепцията и се върна в стаята за разпит.

— Ето.

— Мерси — отвърна Еди, сграбчи нетърпеливо цигарата и я запали.

Тучи използва момента, за да го огледа хубавичко. Еди имаше привлекателна външност, която обаче издаваше доста пороци. Макар само трийсетгодишен, той беше с огромни торбички под очите, дългата му руса коса се спускаше като мръсна грива по раменете, очите му бяха сини и безизразни, а физиономията му като цяло бе доста нагла. Облечен беше в стара тениска с надпис „Найк“, джинси, които отдавна си бяха изпели песента, и оръфани маратонки.

— Ще ми се да те пусна да си ходиш още днес — каза Тучи. — Така че дай да улесним работата на всички — кажи ми къде си бил снощи.

— Чакай да те питам нещо — каза Еди и здраво опъна от цигарата. — Защо толкова ви интересува къде съм бил снощи? Довлекли сте ме тук заради неплатени глоби, мамка му, не заради убийство.

Тучи го изгледа внимателно. От последната забележка човек би могъл да си извади заключение, че той не знае още за убийството на Сали Т. Търнър. Или пък много добре играе.

— Защо не искаш да ми кажеш? — попита следователят.

— Щото не обичам да ме измъкват от леглото посред нощ. Вие, пичове, сте невероятно нахални.

— Такава ни е работата.

— Да бе, но когато аз си върша своята шибана работа, не ходя да измъквам хората посред нощ по бели гащи.

— Знаеш ли — изведнъж каза Тучи, — като се изключи цялата тази малка неразбория, ти си много добър актьор. Виждал съм те в няколко филма. Срамота е, че не ти е излязъл късмета да участваш в някой голям хит.

— Срамота, как да не е срамота, мамка им! — разпени се Еди. — Гледам ги тия идиоти, дето участват в касовите филми, и си викам: Защо, по дяволите, не съм аз там? Жан-Клод Ван Дам — какво, по дяволите, има пък той, дето аз го нямам? По-готин съм и определено съм по-добър актьор.

— Прав си, Еди — съгласи се Тучи. — Освен това си и американец.

— Да бе, да.

— Добре, тогава да ти кажа какво смятам да направя, Еди. Тъй като адвокатът ти не е отговорил досега, ще ти позволя да се обадиш на още един номер, ако ми кажеш къде си бил снощи.

Еди прокара ръка през дългата си коса.

— Чакай да помисля — започна той. — Забрах две мацки в един бар на „Сънсет“. Отидохме в техния апартамент към полунощ, тримата си направихме здрав купон. Трябва да съм се прибрал около три.

— Кои бяха момичетата?

Еди сухо се засмя:

— Да не мислиш, че съм ги питал как се казват?

— Искаш да кажеш, че си прекарал нощта с две жени и даже не знаеш кои са? — попита го Тучи, макар да чувстваше, че звучи като някакъв стар досадник.

— Тук е Холивуд, човече — навсякъде бъка от гаджета. На кого му пука как се казват?

— Опитай да си спомниш, Еди.

— Ей, ти не ме слушаш бе — раздразнено каза Еди. — Не знам кои бяха. Забърсах ги в един бар. На тях им се чукаше — и на мен ми се чукаше. Всички се позабавлявахме.

— Помниш ли в кой бар ги намери?

— Преди това бях във „Вайпър Руум“… Като че ли беше едно заведение, дето се казва „Босът“.

— „Босът“ има ли портиер?

— Имат там някакъв бияч.

— Той дали ще знае кои са момичетата?

— Ей, мой човек, той не гледа, за да запомня хората. Гледа само да му бутнеш един тлъст бакшиш.

— Окей, Еди.

— Сега мога ли да се обадя?

— Да. Само че не искам да напускаш града. А, и между другото…

— Какво?

— Бившата ти съпруга…

— Сали?

— Била е убита снощи.

— О, по дяволите! — извика Еди и се захлупи по лице върху масата. — По дяволите! Сега сигурно ще ми кажеш, че мислиш, че имам нещо общо с тази работа.

— Нищо не казвам — отвърна Тучи. — Просто не напускай града. Ясно ли е?

— Как е станало? — попита Еди и се поизправи на стола. — Кой е бил — оня тъпанар, дето се омъжи за него ли? Предупредих я, че си навлича беля с него.

— Кога си я виждал за последен път? — попита Тучи.

— Ей, човече — каза Еди и вдигна развълнувано ръце, — може да изглеждам тъп, но много добре знам кога е време да спра да отговарям на въпросите. Трябва ми адвокат.

Тучи се изправи и тръгна към вратата, където спря за секунда и отново добре огледа изражението на Еди.

— Била е убита с нож — каза той. — Многократно намушкана. Сега ще ги помоля да ти позволят още един телефонен разговор.