Джаки Колинс
Убийство (11)

Единадесета глава

— Ти пък защо си в такова лошо настроение? — раздразнено попита Фреди.

— Не съм — отвърна Даяна, макар наистина да беше.

— И къде ходи тази сутрин? — добави той, ядосан, че тя не бе покрай него, за да се погрижи за удобствата му.

— Какво те интересува? — каза Даяна с пламнало лице. — Аз не те питах къде си ходил снощи.

Той й хвърли предупреждаващ поглед.

— Недей ми свива номерца, Даяна.

— Защо всъщност излезе? — Не спираше тя, твърдо решена да не се плаши този път. — Знаеш, че не обичам да оставам сама в къщата.

— Не беше сама. Около теб щъкаха поне десетина сервитьори.

— О, моля те!

— Имаш ли изобщо представа колко ми струват тези твои партита?

— Като че ли ти пука — ядосано отвърна Даяна. — Всичко това минава за разход и намалява данъците. — Тя влезе в кухнята и си наля чаша кафе. Трудно й беше да преживее първоначалния шок след новината за годежа на Макс. Много неподходящ момент бе избрала и въпреки това не можеше да спре да мисли за него. Фреди я последва в кухнята. Тя го изгледа дръзко в очите. — Какво смяташ да правиш за Макс? — попита.

— Прекъсвам всички връзки с него в момента, в който това стане възможно — отговори Фреди, непоклатим, както винаги. — Ще изкупя неговия дял в компанията.

— Не можеш да го направиш. Той ти е съдружник — рече тя, напомняйки му нещо, което мъжът й много добре знаеше.

— Вярно. Обаче аз имам петдесет и един процента, а той — четиридесет и девет. Просто го отпиши.

— Може да се окаже погрешен ход.

— Колко пъти съм ти казвал да не ми се месиш в бизнеса?

— Толкова обидно се държиш с мен — каза тя и лицето й отново пламна. — Кой беше винаги до дясното ти рамо, когато изграждаше компанията? Кой присъстваше на вечерите с тъпите филмови звезди и се чудеше как да ги превъзнася само за да се съгласят да подпишат договор с теб? Помагала съм ти на всяка крачка, така че да не си посмял да го забравиш!

— Какво, по дяволите, ти става днес? — попита той, повишавайки тон.

Тя отпи голяма глътка от кафето и даде воля на насъбралия се гняв:

— Кога за последен път си ме докосвал, Фреди?

— О, господи! — изстена той. — Не започвай пак с това.

— Не ти пука, нали?

— Разбира се, че ми пука.

— Не, Фреди, ти така или иначе никога не си си падал по секса, а през последните няколко години… — Тя замлъкна.

— Стига с тези глупости — грубо я прекъсна Фреди. — Чакат ме много по-важни задачи.

Ядът и насъбралите се у Даяна емоции обаче продължиха да извират като лава от събуден вулкан.

— Искам мъж, който истински да ме обича — избухна тя. — И денем, и нощем.

В реакцията на Фреди нямаше и грам емоция.

— Какво искаш, развод ли? — студено попита той.

Тя тръсна глава, уплашена да му каже да.

— Аз… не знам — заекна.

— Вземи се в ръце, Даяна. — С тези думи той напусна кухнята.

Тя го последва към библиотеката.

— Ти знаеше ли, че Макс се е сгодил?

— Сега пък какви ги дрънкаш?

— Сгодил се е.

— За манекенката, която му върза тенекия снощи ли?

— Не, за някаква жена на име Кристин — и представа нямам коя е.

— Откъде разбра?

— Макс се обади по телефона тази сутрин.

— О, така ли? За да се извини без съмнение. Умиращ от желание да си възвърне благоволението ми.

— Просто ми каза, че се е сгодил.

— Защо не го обяви тук снощи?

— Като че ли нямаше много възможност да го направи, след като ти и Ариел така се нахвърлихте върху него.

— Нямам намерение да се повтарям, Даяна — стой далеч от бизнеса ми!

Тя го изгледа свирепо:

— Щом така искаш. А, и между другото, ако аз наистина реша да поискам развод, Фреди, как би се чувствал ти?

Той я изгледа, смаян, че подобна решителна стъпка дори е минала през ума й.

— Недей и да си помисляш за това. Двамата сме си съвсем добре заедно. Всички го знаят.

Тя с бързи крачки напусна стаята. Фреди тръсна глава. Какво, по дяволите, й е станало? Явно рано я е хванала критическата. Божичко! Бедната Даяна! Не разбира ли какъв късмет е изкарала? В крайна сметка е съпруга на един от най-важните мъже в града.