Метаданни
Данни
- Серия
- Връзки в Ел Ей (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Murder, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Валентина Рашева, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Джаки Колинс. Убийство
Американска. Първо издание
ИК „Хермес“, Пловдив, 1998
Редактор: Антон Баев
Коректор: Ева Егинлиян
ISBN: 954-459-569-1
История
- — Добавяне
Десета глава
— Не мога да повярвам, че ще излизаш с онзи Джейк. — Натали неодобрително завъртя очи.
— Снощи ти се стори много сладък — припомни й Медисън.
— Да, но си мислех, че е свободен — веднага отвърна Натали. — Свободен и сладък е едно. Но зает и сладък — съвсем друга работа!
— Кой казва, че е зает?
— О, хайде бе, момиче! — възкликна Натали. — Ти видя ли как подбра онази блондинка снощи? Беше си паднал по нея. Яко си беше паднал.
— Явно не чак толкова яко — троснато отвърна Медисън. — Както и да е — нали точно ти ми разправяше, че трябва да изляза и да се позабавлявам? Да избия от главата си онзи идиот Дейвид.
— Да, ама не да скачаш от един идиот на друг — отвърна Натали. — Много зле би се получило.
— Просто двамата ще излезем на ресторант — търпеливо й обясни Медисън. — Няма да се местя да живея при него я!
— Слава тебе, господи!
— Не ми излизай с разни религиозни думички.
— Ако Джейк се окаже като братчето си…
— Аз си мислех, че харесваш брат му, ти ме завлече у тях на вечеря снощи!
— Беше само защото с Джими работим заедно.
— Както и да е, ще изляза с него. Голяма работа! Една среща.
Натали вдигна отчаяно ръце.
— Добре де, добре. Само се опитвам да проявя загриженост.
— Как мина обедът ти с Лутер?
Широка усмивка цъфна върху красивото лице на Натали.
— Такъв е здравеняк, да знаеш.
— Харесваш го, а?
— Това е меко казано, моето момиче. Той е огромен и адски секси. Кара ме да се чувствам защитена.
— Сега е мой ред да размахам предупредително пръст пред очите ти. Не забравяй, че и ти също току-що приключи с поредната скапана връзка. Дензъл — помниш ли? Така че не се увличай.
Натали се закикоти.
— Такъв майтап е всичко това! — рече тя. — Чувствам се, все едно сме в колежа, разположили сме се в стаята и си говорим за момчета. Искам да кажа, не сме ли малко старички за такива глупости?
— Да — усмихнато се съгласи Медисън.
— Някой ден, в бъдеще — продължи Натали, — ми се иска да съм омъжена и да имам две хлапета, да живея в хубава малка къщичка край морето, да имам страхотен съпруг, който се прибира у дома всяка вечер по едно и също време. И да гледам Опра[1] по телевизията!
— Мечтай си, Нат — рече Медисън. — Няма да изтраеш, ще ти липсва лудницата. Та ти обичаш работата си.
— Вярно. Но искам да правя нещо повече от това да отразявам новините от шоубизнеса. Толкова ми писна да плямпам за Сали Т. Търнър. Да, тя беше голяма телевизионна звезда и изглеждаше страхотно — особено ако си падаш по силикон. Но взеха, че я убиха и сега аз съм длъжна да я възхвалявам до небесата по цял ден. Като че ли вече не казахме достатъчно. Искам да предавам истински новини, не сензационни убийства.
— Разбирам те — каза Медисън. — Но нали си спомняш, че Сали не е била убита по своя вина?
— Да, знам, голяма трагедия. Истината е, че всичко това ме връща към много болезнени моменти.
Медисън кимна с разбиране, като си спомни онази нощ в колежа, когато Натали беше нападната и изнасилена от някакъв мъж, който впоследствие се оказа сериен убиец. Хванаха го, но на Натали й трябваше цяла година, за да се съвземе и да спре да трепери.
— Какво ще облечеш тази вечер? — попита я Натали, за да смени темата колкото може по-бързо. — Нещо по-секси, надявам се.
— Не нося секси дрехи — със сериозно лице й отвърна Медисън.
— Знаеш ли какво наистина би ти отивало?
— С каква блестяща идея ще ми излезеш пък сега?
— Използвай го така, както мъжете обикновено използват нас. Сложи няколко презерватива в чантата и поне за една нощ се отдай на необуздан секс!
— Какви ми ги говориш?
— Мъжете винаги така правят. Според личното ми мнение ти определено имаш нужда от една сексуална нощ, която да прочисти малко мозъка ти. Нещо като „чукане за отмъщение“.
— Отмъщение за какво? — попита я Медисън.
— Заради това как се отнасяше Дейвид с теб.
— Той правеше това, което му харесва. Освен това не си падам по връзки за една нощ.
— Ами започни да си падаш. И в никакъв случай да не си облякла едно от онези удобни практични тоалетчета. Каква рокля само имам за теб!
— И рокли не нося — опита се да се възпротиви Медисън.
Натали обаче изобщо не я слушаше:
— Червена, късичка, мно-о-ого секси. Пазех ти я за рождения ден, но след като така и така си тук, просто е чудна! А, да — и трябва непременно да си пуснеш косата.
— Защо се опитваш да ме преобразиш в нещо, което не съм? — отчаяно я попита Медисън.
— Приеми тази вечер като едно приключение. Какво можеш да загубиш?
Малко по-късно и Коул, и Натали бяха седнали наоколо и наблюдаваха как Медисън се подготвя за срещата. Тя се опита да се възпротиви, но накрая прие съветите им, заливайки се от смях. Коул беше истински магьосник с четката за грим — изрисува очите и устните й, после се отдръпна, за да се полюбува на произведението си.
— Кевин Окуан ряпа да яде! — победоносно извика той.
— Ето ви я преобразената Медисън! — възбудено крещеше Натали. — Приличаш на една от ония секретарки с кокче и очила.
— Не нося очила.
— Нали разбираш какво искам да кажа? Сваляш очилата, пускаш косата — и voila, ставаш Шарън Стоун!
— Поне да бях руса, Натали. Освен това се чувствам абсурдно в тази рокля.
— Но изглеждаш страхотно, моето момиче!
Коул й подаде пакет презервативи.
— Не, мерси. — Медисън ги бутна обратно в ръцете му.
— Просто за всеки случай — заувещава я Натали. — Може Джейк да те заведе на танци и както си потънала в обятията му, идва онзи луд миг, от който връщане няма. Ако стане така, ще се проклинаш, че не си ги взела. Защото нали знаеш девиза — в никакъв случай без презерватив!
— Сега наистина се чувствам, все едно сме в колежа — засмя се Медисън. — Вие двамата сте невероятни.
— Да бе, много сме забавни, нали? — И Натали поривисто прегърна брат си. — Време е да свикнеш вече с нас, защото тръгваме на турне с теб от утре!
— А какви са твоите планове за тази вечер, Коул? — попита Медисън.
— Имам една страхотна среща.
— С кого? — попита Натали.
— С твоя любимец — отвърна Коул, — господин Магната.
— Ох, божичко! — изстена Натали. — Не можеш ли да разбереш, че тези влиятелни типове само искат да използват разни младоци като теб, а после да ги захвърлят като носна кърпичка. Те са даже по-гадни и от женкарите, които свалят мадамите наред.
— Ще ми се да те запозная с него. Той е свестен тип.
— Свестен тип, дрън-дрън! — изсумтя Натали. — Някакъв милиардер, някакъв кабалеро с обратна резба, който ще ти го изкара през носа един ден.
— Стига с твоите предразсъдъци! — с присвити очи я погледна Коул. — Явно предпочиташ да ме видиш задомен с някой приятен, скучен счетоводител.
— Не ме интересува какво ще правиш. Начинът ти на живот не ме безпокои.
— Лъжкиня! Всъщност искаш да не бях обратен!
— Вие двамата може ли да спрете с кавгите? — рече Медисън и сложи ръце на хълбоците си, вече й се щеше да не се е съгласявала за срещата тази вечер с Джейк.
Твърде късно обаче. На вратата се позвъни и Коул и Натали едновременно я избутаха да отвори.
Нямаше вече място за отстъпление.