Джаки Колинс
Убийство (14)

Четиринадесета глава

Докато караше пикапа си на път към дома на Медисън, на Джейк страхотно му се искаше да се обади на Кристин. Беше пийнал няколко чашки на сватбата на баща си и имаше достатъчно време да попремисли някои неща. Защо самият той не бе поискал да знае какво става? Ето на този въпрос не можеше да си отговори. И какво изобщо правеше Кристин в леглото с него? Не е като да го бе карала да й плаща. Тогава какъв е мотивът й? И колко време си мислеше тя да крие професията си от него?

Той сериозно смяташе, че двамата много си пасват, затова като чу гласа на онази жена от телефонния секретар, остана буквално като поразен. Що се отнася до Кристин, тя не направи абсолютно нищо, за да се защити. Божичко, сигурно си е помислила, че той е просто един наивен глупак.

Сега беше потиснат и малко пиян. Съжаляваше, че е поканил Медисън на вечеря. Тя бе хубава жена, но не беше Кристин. Дали човек може така просто да спре да харесва някоя само защото тя се е оказала от „занаята“?

„Но как мога да харесвам жена, която дори не познавам?“, мрачно се питаше той. Беше я виждал три пъти и се влюби в нея до уши. Това ако не е тъпо!

Паркира пикапа си пред къщата на Натали, излезе и бавно закрачи към вратата. Джими му беше резервирал маса в „Палм“. „Заведи я там, поръчай пържола и омар, напий я, изчукай я и забрави за Кристин“ — беше казал брат му.

— Ти само за това ли мислиш, като стане дума за жени? За чукане?

— Ако ти беше женен за Бъни, и ти само за това щеше да мислиш. Направо ми досажда до смърт.

— Винаги е била такава. Знаеше го още преди да се ожениш за нея.

— Исках да ти кажа нещо — довери му се Джими. — Ти знаеш, че се срещам и с други жени, нали?

Джейк нямаше никакво желание да слуша за сексуалните приключения на Джими.

— Време за изповед ли дойде? — рязко го бе попитал той. — Не искам да слушам такива неща.

— Аз съм ти брат — възмутено каза Джими. — Ако не мога да кажа на теб, на кого тогава да се доверя?

— На татко — той е донжуанът в семейството. Но поне се жени за завоеванията си.

Джейк не искаше да слуша повече за извънбрачните забежки на брат си. Бъни може наистина да беше досадница — но не му се струваше честно Джими да използва това обстоятелство като извинение за изневерите си.

Звънна на вратата на къщата.

Появи се Коул.

— Здрасти, приятел! — рече той. — Как мина сватбата?

— Както се и очакваше — отвърна Джейк и влезе в мъничкия дом. — Баща ми е на шейсет и две, булката му е на двайсет. Това като че ли обяснява цялата картина.

— „Мама“ ли ще й викаш? — пошегува се Коул, докато го водеше към хола.

— Изобщо никак няма да я наричам и точка — сухо отвърна Джейк. — Отидох на сватбата, изпълних задълженията си за тази година.

— Погаждате ли се с баща ти?

— Медисън тук ли е? — попита Джейк, който се чувстваше доста неудобно от неспирните въпроси на Коул.

— Да, сега ще я повикам. Ей, Мади! — извика Коул. — Принцът с дръгливата кранта пристигна.

— Много смешно! — коментира Джейк. — Може ли да ми донесеш малко вода?

— Разбира се. — Коул излезе от стаята и след секунди се появи отново с бутилка „Евиан“, която му подаде.

— Мерси — каза Джейк и здраво отпи от бутилката.

След няколко минути влезе Медисън. Джейк отначало не можа да повярва на очите си. И преди знаеше, че е привлекателна жена, но не беше забелязал, че е толкова поразително красива и какво невероятно тяло има. Край овалното лице красиво падаха гъсти тъмни кичури, които досега бе виждал единствено прибрани в стегната опашка. Съблазнителните й устни бяха дискретно очертани с кафеникаво златисто червило, което беше в тон с леките сенки над прекрасните й очи. Беше облякла червена рокля, която направо му взе ума — с дълбоко деколте, късичка, с тънички презрамки. Изглеждаше зашеметяващо.

— Здрасти! — поздрави го тя, без да осъзнава какво огромно впечатление му е направила току-що.

Той се бе отбил в хотела след сватбата и бе свалил единствения си официален костюм, за да облече отново кафявите памучни панталони и дънковата риза — без вратовръзка.

— Чувствам се доста зле облечен — изломоти в отговор и после се сети, че бе казал почти същото и на Кристин при първата им среща.

— Да ида ли да се преоблека? — попита Медисън. — Имам усещането, все едно съм гола.

— Изглеждаш невероятно, и ако се чувстваш удобно така…

— Не — засмя се тя. — Определено не се чувствам удобно. Това беше идея на Коул и Натали. Бяха в някакво творческо настроение и аз им се вързах. Имаш ли нещо против, ако отида да се преоблека?

— Както ще ти бъде приятно.

Тя се усмихна.

— Ако се преоблека, ще ми бъде по-приятно.

 

 

Два часа по-късно двамата бяха потънали в задълбочен разговор. Медисън беше облякла свободен пуловер, черни джинси и най-обикновено сако. Но беше оставила косата си пусната и не свали грима. Мъжете се извръщаха след нея. Беше поразителна жена.

Джейк се чувстваше чудесно, защото с нея можеше да говори за неща, за които с повечето жени не можеше. Беше остроумна и просветена по много въпроси, но въпреки това за нищо не се произнасяше крайно, така че нейното мнение да е единственото валидно. Слушаше го внимателно, когато той говореше, а гърлестият й смях много му харесваше. Вече бяха обсъдили политиката, религията, състоянието на филмовата индустрия, издателския бизнес, порнографията по интернет и подхванаха любимия му предмет — фотографията. Медисън беше изключително приятен събеседник.

— Откъде си родом? — попита я той и отхапа парче от пържолата — по-вкусна не беше опитвал в живота си.

— Стопроцентова нюйоркчанка — отвърна тя. — Родителите ми още живеят там. А, всъщност не е така — нали се преместиха в Кънектикът.

— Какво работи баща ти?

Тя помълча известно време.

— Ами занимава се с… различни стоки.

— Стоки — повтори Джейк, — на стоковата борса ли?

— Нещо такова.

— Не го разбирам това с борсата — каза Джейк. — За мен е нещо като легален хазарт.

— Бил ли си някога във Вегас?

— Не. И не искам да ходя.

— По дяволите! — с нисък, съблазнителен смях отвърна Медисън. — Значи край на моя план да те заведа там за един дълъг, луд любовен уикенд.

Джейк се изправи сепнато:

— А?

— Само се шегувам — с невероятна усмивка отвърна тя.

Той беше доста объркан — в действителност при почти всички други обстоятелства тази жена щеше да му се стори напълно неустоима. Но трябваше да бъде докрай честен към себе си и да признае, че все още мислите му са заети с Кристин. Цяла вечер се бе чудил какво ли прави тя и дали мисли за него.

— Защо не ми разправиш за нея? — попита Медисън и се приведе към него, очите й блестяха от неподправен интерес. — Аз съм отличен слушател. Всъщност това е част от професията ми.

— За коя да ти разправя?

— Слушай — делово започна тя, — преди три месеца се разделих с гаджето си. Или по-точно той се раздели с мен. Така че повярвай ми, знам, че е нужно време, за да преживее човек такова нещо. Аз вече почти успях — но ти явно едва сега тръгваш по този път.

Отначало си помисли да отрича всичко, а после си каза — защо да не съм честен с нея? Тя е твърде умна и твърде добра, за да заслужава фалшиво отношение. Затова започна да й разказва историята си, докато тя внимателно го слушаше, вмятайки от време на време по някой подходящ коментар.

— Това е. — С тези думи той завърши тъжната приказка. — И като пълен идиот взех, че се доверих на смахнатия си брат, който раздрънка това на всички, които бяха на сватбата на баща ми. Сега се чувствам като най-големия глупак на света.

— Не е нужно — успокои го тя и поклати глава. — Реакцията ти е съвсем разбираема. Чувстваш се притеснен и предаден.

— Точно, ама точно така! — развълнувано рече той. — Хей — ти да не си била психоаналитичка?

— Не, но пиша статии, така че познавам хората. Баща ми ме научи как да анализирам ситуациите и да преценявам играчите. Той е много умен човек.

— В такъв случай… каква трябва да е следващата ми стъпка?

— Обаждаш й се по телефона, извиняваш се, задето си избягал като уплашено зайче, и уреждаш среща за обед на неутрална територия.

— Сигурна ли си?

— Да. Трябва да й дадеш възможност да обясни защо не ти е казала.

— Добре — успокоен, отвърна той. — С нетърпение чакам да видя какви ще бъдат думите й.

— И запомни — строго рече Медисън, — никакви обвинения. Просто я изслушай.

— Ще го направя — каза той, докато довършваше пържолата си.

— Няма да съжаляваш — продължи тя, след което хвърли поглед към часовника си. — А сега имаш ли нещо против да си тръгваме? Искам да хвана новините в десет, да видя дали има нещо ново около убийството на Сали.

— Никакъв проблем — каза той и поиска сметката. После й отправи дълъг и сериозен поглед. — Знаеш ли, ако беше по друго време, на друго място…

— Знам — меко отвърна тя. — Не е нужно да продължаваш. Ще се съберем пак, когато и двамата се почувстваме по-малко уязвими. Какво ще кажеш?

Той се усмихна широко.

— Ти си страхотна жена.

Тя отвърна на усмивката му:

— И ти си страхотен. Така че давай да се махаме оттук!