Джаки Колинс
Убийство (7)

Седма глава

Медисън беше приключила материала за Сали Т. Търнър. Смяташе, че не се получи достатъчно добър, но пък беше сигурна, че е прекалено лично обвързана със случая, за да направи нещо по-хубаво. Изпрати копие от статията по факса на Виктор в Ню Йорк, после веднага съжали, че го е направила. Виктор реагира почти мигновено. Обади й се, за да й каже, че материалът е добър.

— Не е достатъчно — отвърна тя, беше истински виртуоз в самоподценяването. — Имам ли време да го преработя.

— Не — отряза я Виктор. — Материалът е отличен. Престани да си толкова критична.

Когато Коул се върна от разходката си, предложи на Медисън да я изведе на обяд.

— Ще хапнем по една салата „Нийл Маккарти“ в хотел „Бевърли Хилс“ — опита се да я примами той.

— Не знам — заувърта тя, тъй като се чувстваше виновна при мисълта, че ще излезе да обядва в ресторант, докато Сали лежи мъртва в моргата. — Май не съм в настроение.

— Хайде де — подкани я Коул. — И аз ще се почувствам по-добре, ако излезем. Ако Натали се появи, бих взел и нея.

Тя стана и се протегна:

— Натали обядва с Лутер.

— Кой е Лутер?

— Бивш футболист, с когото се запозна в дома на Джими снощи.

— Обратен ли е?

— Естествено, че не.

Коул се ухили:

— Срамота!

Медисън не можа да се сдържи и се засмя.

— Окей — каза тя, тъй като реши, че в крайна сметка може би ще е хубаво да се поразтъпче. — Тръгваме да обядваме. Убеди ме.

— Не беше много трудно. — И Коул дружески й намигна.

 

 

— И ти какво направи? — попита Джими Сика брат си, който току-що му беше разправил какво се е случило между него и Кристин предишната нощ.

— Тръгнах си — каза Джейк. — Какво би направил ти при такива обстоятелства?

— Божичко! — Джими заклати глава. — Щях да се побъркам от подобен шок. А тя изглеждаше толкова… страхотна.

— Наистина си беше страхотна — мрачно каза Джейк. — Толкова страхотна, че струва пет хилядарки да прекараш една нощ с нея.

Двамата стояха в апартамента на баща им в хотел „Бевърли Хилс“ и го чакаха да се появи от спалнята, за да отидат с него на сватбената му церемония, която трябваше да се състои в разкошната градина на хотела.

— Ама че боклук! — възкликна Джими. — Смяташ ли, че е мислела да поиска пари и от теб?

— Разбира се, че не — рязко отвърна Джейк. Вече съжаляваше, че сподели с брат си. — Между нас се получи нещо много хубаво.

— Значи мислиш, че ако не беше станало онова с телефона, ти нямаше да разбереш?

— Точно така.

— Използва ли…

— Не.

— Ами виж, мой човек, най-добре е веднага да си направиш тестове.

— Така мисля и аз.

Джими се тръшна върху дивана и небрежно разтвори крака.

— Нямаше как да разбереш. Шантонерките в Ел Ей са най-готините мадами в целия град.

— Ти пък откъде знаеш?

— Видял съм това-онова, братле.

Джейк неспокойно крачеше нагоре-надолу.

— Толкова мила изглеждаше — заговори той. — Невинна… чиста…

— Къде точно я срещна?

— В отдела за мъжка мода на „Ниймън Маркъс“.

— Ха! — възкликна Джими. — Това трябваше да ти подскаже нещо. Какво ли пък е правила там?

— Седеше си до коктейлбара. Аз я заговорих, не ме е сваляла тя или нещо такова.

— Ти си решил така — измърмори Джими.

— Мислиш ли, че прекалено избързах снощи? — попита Джейк.

— Абе ти майтапиш ли се? — рече Джими и направи физиономия. — Тя е шантонерка, по дяволите!

— Надявам се, че не говорите за бъдещата ми съпруга — каза баща им, Козмъс, който се появи от спалнята, накипрен в бял костюм с жилетка — досущ като онзи на Джон Траволта от „Треска в събота вечер“ — и крещяща яркочервена вратовръзка. Беше хубав мъж, но поне тридесетина килограма по-тежък от изискванията за идеална фигура, поради което костюмът се издуваше точно на най-неподходящите места.

— Ами, тате, разбира се, че не — избъбри Джими, опитвайки се да сподави напушилия го смях при вида на скандалното облекло на баща си.

Козмъс Сика беше на шейсет и две години, с буйна посребрена коса, мустаци със същия цвят и широка добряшка усмивка на лицето. Избраницата, за която предстоеше да се жени, беше двайсет и три годишна маникюристка от Сан Диего, която щеше да стане четвъртата му съпруга. Джими и Джейк бяха свикнали вече с изпълненията на жизнения си татко и поне що се отнасяше до тях двамата, старецът можеше да върши каквото си иска — и той обикновено точно това правеше. Умът на Козмъс сечеше достатъчно добре в бизнеса, затова можеше да си позволи да бъде наивен по отношение на жените. А и ако джобът му позволява — защо не?

— Добре изглеждаш, тате — излъга Джейк, тъй като знаеше, че баща му си умира за комплименти.

— И ти самият не си за изхвърляне, синко — отвърна Козмъс, докато се любуваше на собствения си образ в огледалото. — Не е ли време да си намериш сериозно момиче?

— Той вече е успял — рече Джими с подигравателна усмивка.

— Браво! — високо рече Козмъс. — Не е здравословно един мъж да живее сам. На човек му трябва топло тяло, до което да се гушне нощно време.

— Тя не е точно момичето, с което смятам да прекарам остатъка от живота си — рече Джейк и хвърли предупредителен поглед към брат си.

— Да му кажа ли? — попита Джими и се изсмя.

— В никакъв случай — възпротиви се Джейк.

— Какво да ми каже? — попита Козмъс, докато пръстите му нагласяха връхчетата на мустаците. — Днес е сватбеният ми ден — всичко можете да ми казвате.

— Влюбил се в проститутка — не се сдържа Джими.

— Какво направил? — извика Козмъс.

— Решил, че е много добро момиче — рече Джими. — Оказало се, че наистина е добра — но от онези, на които им се плаща за това.

Козмъс избухна в гръмък смях.

— Няма нищо лошо едно хубаво момиче да си изкарва хляба по честен начин. Това е моето мнение.

Джейк хвърли бесен поглед към брат си:

— Престани да дрънкаш наляво и надясно за личния ми живот.

— Аз съм ти баща, по дяволите! — избоботи Козмъс. — Какви ги приказваш — „наляво и надясно“? Знаеш, че можеш да ми се довериш, на никого не бих казал.

„Да бе, да“, мрачно си помисли Джейк. „Доколкото познавам татко, всички ще са посветени в новината до края на сватбеното тържество. Дяволите да го вземат Джими с неговата голяма уста!“

Джими се вдигна от дивана:

— Готови ли сме?

Козмъс кимна енергично.

— Естествено! — извика той и едно от копчетата на жилетката му едва не изхвръкна от напрежението. — Четвърти път ми излезе късметът, а? Давайте, момчета, нетърпелив съм да стигна до първата брачна нощ!

 

 

Въпреки огромния и скъп ремонт, нещо от атмосферата на едновремешния Холивуд лъхаше от всяко кътче на фоайето в хотел „Бевърли Хилс“.

— Имам чувството, че всеки момент ще се сблъскам с Кларк Гейбъл или Лана Търнър — пошегува се Медисън, докато се оглеждаше наоколо.

— Знам какво имаш предвид — отвърна Коул. — Това място е жива история.

— Сигурно — съгласи се тя.

— Хайде! — И той я хвана под ръка. — Ще хапнем на терасата на „Поло Лаундж“. Яла ли си някога салата „Нийл Маккарти“?

— Звучи ми някак комунистически.

— Най-добрата ситно нарязана салата, която си опитвала.

— Толкова ги разбираш тези работи! — подкачи го тя. — А като си помисля само — и двете с Натали бяхме останали с впечатлението, че ще свършиш дните си като член на някоя гангстерска банда.

— Да бе — провлечено каза Коул. — Пък аз, вместо това, да се пръкна един обратен мъжкар, който знае какви ли не тайни.

— Наистина ли знаеш?

— Сто на сто.

— Има ли и още потулени неща около Сали?

— Може би — тайнствено отвърна той. Медисън реши да изостави темата — тя добре знаеше кога има смисъл да „натисне“ и кога — не.

— И така, Коул — със съвсем неангажиращ тон продължи тя, — как върви любовният ти живот? Имаш ли си сериозен приятел?

— Нямам този късмет, поне засега — тъжно отвърна той. — Затова просто опипвам почвата. Естествено това вбесява Натали. Тя е убедена, че ще се разболея от СПИН и ще трябва да се грижи за мен. А знаеш как би могло да я вбеси такова нещо.

— Тя винаги те е обожавала, Коул. Като учехме заедно в колежа, все говореше за теб и се притесняваше дали си добре.

— Да бе — засмя се той, — знам, знам. Разбира се, че обича малкото си братче.

— Тя как го прие, когато й каза, че си обратен?

— Ами да ти призная, доста спокойна беше. Родителите ми обаче изперкаха. И точно Нат успя да ги успокои.

Докато минаваха през фоайето, Медисън забеляза две познати лица да се приближават към нея в тълпата. Помисли си дали да не направи обходна маневра, но беше прекалено късно. Джими Сика я бе забелязал.

— Медисън! — възкликна той и демонстрира идеалната си усмивка на говорител. — Какво правиш тук?

— Бих могла аз да ти задам този въпрос.

— Днес е сватбата на баща ни — обясни Джими и направи жест към Козмъс: — Позволи ми да те запозная със самия него. Тръгнали сме към мястото на екзекуцията — четвърта поред.

Козмъс пое ръката й и здраво я стисна.

— Радвам се да се запозная с толкова хубава дама — каза той, лъчезарно усмихнат, след което се обърна към Джейк и тихичко го попита: — Това ли е младата жена, за която ни разправи одеве?

— Не — бързо отвърна Джейк. — Медисън е журналистка от Ню Йорк.

— Обичам така да ме представят. — Медисън кимна към него. — Познавате ли Коул, брата на Натали?

— Значи вие сте прочутият гуру на фитнеса! — възкликна Джими и стисна ръката на Коул. — Натали непрекъснато ми говори, че сте най-добрият в целия град.

— Най-добрият какво? — И Коул дръзко се усмихна.

— Най-добрият треньор, който да вкара в някаква форма нещастните ми телеса — отвърна Джими с широка усмивка.

— Това мога да направя — каза Коул.

— Стига си флиртувал! — скара му се Медисън. — Те и двамата не са обратни или поне аз така си мисля. — След това се обърна към Джейк: — Как мина срещата ти снощи?

— Нормално — отвърна той. — Нищо сериозно.

— Вие двамата защо не се отбиете на сватбата? — предложи Джими.

— Тръгнали сме да обядваме — обясни Медисън. — Освен това не сме облечени точно като за сватба.

— На мен ми изглеждате страхотни.

Вниманието на Джими бе отвлечено от някаква жена в син анцуг, която искаше да вземе автограф от него. Той много обичаше да му оказват внимание, особено пък пред очите на баща му; старецът наистина бе впечатлен.

— Хей, съжалявам, че снощи всичко свърши малко… а-а… внезапно — каза Джейк.

— Няма нищо — отговори Медисън, която в момента си мислеше, че снощното й впечатление не е било погрешно: той наистина бе много привлекателен по един възбуждащ, освободен начин. — За всички беше внезапно.

— Това за Сали бе много тежка вест. Ти я познаваше, нали така?

— Да, и ми е много мъчно. Беше изключително мил човек. Може би от медиите не се създава такова впечатление, но тя наистина беше такава.

— Да не би да си свободна за вечеря днес? — изведнъж попита Джейк.

— Ами… — Опита се да измисли някакво извинение, но нищо не й дойде наум.

— Свободна е — отговори вместо нея Коул.

— Ами да, май наистина е така — каза тя и хвърли към Коул един поглед в смисъл: „Гледай си твоята работа!“.

— Да мина ли да те взема в седем? — попита Джейк.

— Давайте да тръгваме — избоботи Козмъс. — Мен сватба ме чака. И булка, която трябва да ощастливя.

— Желая ви много късмет, господин Сика — рече Медисън.

— Не ми трябва късмет, хубава госпожице — каза Козмъс и отново избухна в несдържан смях. — Сила ми трябва! И то доста!

Тримата отминаха.

— Уредихме те за тази вечер — каза Коул, доволен от собствената си намеса.

— Какво те накара да си мислиш, че искам да изляза с него? — раздразнено попита тя.

— Прилича на свестен тип — не го изпускай.

— Моля?

— Хей — ако аз не мога да го докопам, защо и ти да не можеш?

— Коул — строго започна тя, — ти ме набута в тази история.

— Изобщо не е вярно.

— Така си беше — обвини го Медисън. — Не съм сигурна даже, че сам искаше да ме покани.

— Ами тогава защо ще го прави?

— О, боже! Откъде да знам?

— Мади — прекъсна я Коул, — изглеждаш направо невероятно. Така че отивай, забавлявай се и стига си се притеснявала.

— Все едно слушам Натали.

Той вдигна закачливо вежди:

— Нещо не ти харесва ли?

Тя го хвана под ръка.

— Добре, сватовнико, хайде да обядваме. Умирам от глад!