Умберто Еко
Пражкото гробище (15)

15.
Дала Пикола възкръснал

Капитан Симонини, не знам дали съм се събудил за втори път по време на съня Ви (неумерен или прекомерен, или както се казва там), но успях да прочета какво сте написали. На първите лъчи на зората.

След като прочетох написаното от Вас, си казах, че по някаква тайнствена причина лъжете (пък и Вашият живот, който така откровено описвате, ме навежда на мисълта, че от време на време послъгвате). Ако някой със сигурност знае, че не сте ме убили, това съм аз. Проверих, съблякох духовническите си одежди и слязох почти гол до мазето, отворих капака, но преди да се спусна към зловонния тунел, който описвате така добре, ми се зави свят от гадния мирис. Запитах се какво точно искам да проверя: дали нещо е останало от костите на трупа, който според Вас сте оставили там преди повече от двайсет и пет години. И какво, да сляза в онази гадост, за да преценя дали костите са мои ли? С Ваше позволение, вече знам. Следователно Ви вярвам, убили сте абат, който се казва Дала Пикола.

Тогава кой съм аз? Не Дала Пикола, когото сте убили (който при това не е приличал на мен), но как така съществуват двама абати Дала Пикола?

Истината е, че може би съм луд. Не смея да излизам от къщи. А трябва да изляза, за да си купя нещо, расото ми не позволява да ходя по кръчми. Нямам хубава кухня като Вашата — макар че, да Ви кажа истината, и аз съм лаком не по-малко от Вас.

Обзема ме неудържимо желание да се самоубия, но знам, че това е дяволско изкушение.

Пък и защо да се самоубивам, след като Вие вече сте ме убили? Само загуба на време.

Любезни абате, стига вече.

Не си спомням какво правих вчера и намерих бележката Ви тази сутрин. Престанете да се измъчвате. И Вие не помните, така ли? Тогава правете като мен, гледайте дълго пъпа си и после започнете да пишете, оставете ръката Ви да мисли вместо Вас. Защо все аз трябва да си спомням всичко, а Вие само малкото неща, които искам да забравя?

В този момент в съзнанието ми нахлуват други спомени. Малко след като убих Дала Пикола получих бележка от Лагранж, този път искаше да се срещнем на площад „Фюрстенберг“, и то в полунощ, когато това място е доста призрачно. Както казват моралните хора, съвестта ми не беше чиста, защото малко преди това бях убил човек и се боях (неоправдано), че Лагранж знае това. Вместо това той очевидно искаше да говори с мен за нещо друго.

— Капитан Симонини — каза ми той, — имаме нужда да държите под око една странна личност, духовник… той е как да кажа… сатанист.

— И къде да го намеря, в ада ли?

— Без шегички, ако обичате. И така, става дума за някой си абат Булан, който преди години се запознал с лицето Адел Шевалие, послушница от манастира „Свети Тома дьо Вилньов“ в Соасон. За нея се носели мистични слухове, била излекувана от слепота и правела предсказания, в манастира започнали да се стичат вярващи, нейните началнички взели да се притесняват, епископът я отстранил от Соасон, незнайно как нашата Адел избрала за свой духовен наставник Булан, знак, че такива като тях Господ ги създава и после ги съешава. И така, решили да основат асоциация с цел изкупление, това ще рече да посвещават на Господа Бога не само молитви, а и различни форми на физическа саможертва, за да се отплатят за обидите, които му нанасят грешниците.

— Нищо лошо като че ли.

— Да, но започнали да проповядват, че за да се освободиш от греха, трябва първо да съгрешиш, че човечеството е в падение заради двойната изневяра на Адам с Лилит и на Ева със Самаел (не ме питайте кои са тези, навремето от свещеника съм чувал само за Адам и Ева) и че общо взето трябва да се правят разни неща, които не са ясни, но изглежда, че абатът, въпросната госпожица и много от техните следовници се отдавали на събирания, които били, как да кажа, малко фриволни и по време на тези събирания всеки се сношавал с всеки. Към това се прибавят и слуховете, че добрият абат дискретно премахнал плода на своята незаконна любов с Адел. Тия работи, ще кажете, би трябвало да интересуват не нас, а префектурата на полицията, но в цялата работа са замесени дами от добри семейства, съпруги на висши чиновници, дори на един министър, а Булан е измъкнал от тези благочестиви дами доста пари. Оттук нататък историята се превърна в държавен проблем и се наложи ние да се заемем с нея. Двамата бяха обвинени и осъдени на три години затвор за измама и за покушение срещу добрите нрави, излязоха от затвора през 64-та година. След това изгубихме от поглед въпросния абат, мислехме си, че му е дошъл умът в главата. Неотдавна, след многобройни актове на покаяние, той окончателно бе оправдан от Светия престол и се върна в Париж, и пак започна да проповядва учението си как греховете можело да се изкупят, като съгрешаваш ти самият, а ако всички започнат да мислят така, работата ще престане да е само религиозна и ще стане политическа, нали разбирате. От друга страна, църквата също започна да се тревожи отново и неотдавна парижката архиепископия забрани на Булан да извършва богослужения. В отговор Булан влязъл във връзка с друг такъв проповедник като него, около когото мирише на ерес, някой си Вентрас. Ето ви това тъничко досие, то съдържа всичко, което знаем за него. Сега на вас се пада задачата да го държите под око и да ни казвате какви ги върши.

— Не съм благочестива женица, която търси изповедник, за да я съблазни, така че как да се запозная с него?

— Знам ли, облечете се като духовник например. Доколкото знам, сте се преобличали дори като гарибалдийски генерал там долу на юг.

Ето това е, което ми изплува в ума. Но то няма нищо общо с вас, драги абате.