Умберто Еко
Пражкото гробище (12)

12.
Една нощ в Прага

 

Оставаше ми само да се запозная с Гедон, за когото ми разказа Жоли. Книжарницата на улица „Дьо Бон“ се управляваше от една сбръчкана стара мома, вечно облечена с огромна пола от черна вълна и с боне като на Червената шапчица, което — за щастие — закриваше лицето й наполовина.

Там веднага срещнах Гедон, скептик, който гледа с ирония на света. Гедон реагира положително на молбата на Жоли: започна да му праща храна и по малко пари. После взе да говори иронично за приятеля си, за когото се охарчваше. Защо ставало така, че напишеш ли книга, си заплашен от затвор, като онези, които четат книги, са си направо републиканци по природа, а пък привържениците на императора, на които е дадено избирателно право, са неграмотни селяни?

Фуриеристите ли? Добри хора, но как да вземеш на сериозно техния пророк, който твърди, че във Варшава ще растат портокали, океаните ще са пълни с лимонада, хората ще имат опашки, а инцестът и хомосексуалността ще бъдат признати за най-естествени импулси на човешкото същество?

— Тогава защо общувате с тях? — попитах го.

— Защото — отвърна ми той — те все още са единствените честни хора, които се противопоставят на диктатурата на гнусния Бонапарт.

— Виждате ли онази красива дама? — продължи той. — Това е Жюлиет Ламесин, една от най-влиятелните жени от салона на графиня д’Аргу, с парите на мъжа си се опитва да създаде свой собствен салон на улица „Риволи“. Тя е очарователна, интелигентна, има значителен писателски талант, доста важно е да те поканят в салона й.

Посочи ми още един човек, висок, красив, обаятелен.

— Това е Туснел^[21], известният автор на „L’Esprit des bêtes“^[22]. Той е социалист, непримирим републиканец и е лудо влюбен в Жюлиет, която дори не го поглежда. Той е най-острият ум тук.

Заговори за капитализма и как тровел съвременното общество.

— И кои са капиталистите? Евреите, господарите на нашата епоха. Революцията през миналия век отряза главата на Капет, през нашия век революцията трябва да отреже главата на Мойсей. Ще напиша книга за това. Кои са евреите? Онези, които смучат кръвта на беззащитните, на народа. Това са протестантите, масоните. И естествено, юдеите.

— Но нали протестантите не са евреи — обадих се колебливо аз.

— Евреите и протестантите са едно и също нещо, както и английските методисти, немските пиетисти, швейцарците и холандците, които се учат да разчитат Божията воля в същата книга като евреите, Библията, пълна с разкази за кръвосмешения, кланета и дивашки войни, в нея победата се извоюва само благодарение на предателство и измама, а царете убиват мъжете, за да сложат ръка на съпругите им, в която жени влизат в брачното ложе на пълководци, за да им отрежат главата. Кромуел отрязва главата на своя крал, като цитира Библията, Малтус, който отрече правото на живот на децата на бедните, бе напълно обсебен от Библията. Това племе се е отдало изцяло на спомените за своето робство и изповядва култа към златния телец въпреки знаците на Божия гняв. Борбата срещу евреите трябва да е основната цел на всеки социалист, достоен за това име. За комунистите не говоря, на тях самият им основател е евреин, но проблемът е да се разобличи заговорът на парите. Защо в един парижки ресторант една ябълка струва сто пъти повече, отколкото в Нормандия? Някои народи са хищници, те живеят от чужда плът, това са народи от търговци, както някога били финикийците и картагенците, а сега са англичаните и евреите.

— Значи за вас евреин и англичанин са едно и също?

— Почти. Кой стана министър-председател на Англия? Лорд Биконсфилд, благородническата му титла прикрива истинското му еврейско име, Дизраели. Този Дизраели, покръстен сефарадски евреин, има нахалството да напише, че евреите постепенно ще завладеят света. Не го е казал в речите си в парламента, а в романите си.

На другия ден ми донесе книга от този Дизраели, като беше подчертал цели пасажи. „Виждали ли сте някога по-значително движение в Европа, което да не включва евреи и в което те да не вземат значително участие?… Първите йезуити са били евреи! Кой ръководи тайната руска дипломация, пред която бледнее цяла Западна Европа? Евреите! Кой стои зад машинациите, които ще доведат до революция в Германия? Машинациите ги върши евреинът, вижте само Карл Маркс и неговите комунисти. Кой има почти изключителния монопол върху професорските длъжности в Германия?“.

— Но внимавайте, Дизраели не е някакъв си там mouchard, който предава своя народ. Точно обратното, целта му е да прослави добродетелите му. Той най-безсрамно пише, че министърът на финансите на Русия граф Канкрин е син на евреин от Литва, а пък испанският министър Мендисабал е син на покръстен евреин от провинция Арагон. В Париж Су, маршал на империята, е син на френски евреин, евреин беше и Масена, еврейското му име е Манасех…

Не бях сигурен, че Туснел е прав, но филипиките му, които ми говореха какъв е начинът на мислене в някои от най-революционните кръгове, ме навеждаха на някои идеи… Съмнително беше дали ще мога да продам документи, насочени срещу йезуитите. Може би на масоните, ала още нямах досег с този свят. Йезуитите биха могли да се заинтересуват от антимасонски документи, но още не се чувствах готов да ги изфабрикувам. Срещу Наполеон? Разбира се, не за да ги продам на правителството, а що се отнася до републиканците, несъмнено добър потенциален пазар, след Сю и Жоли не оставаше много какво да се каже за него. Срещу републиканците? И тук същото, изглежда, правителството имаше всичко, което му трябва, Лагранж сигурно щеше да ми се изсмее, ако му предложех информация за фуриеристите, доносниците му сигурно ходеха редовно в книжарницата на улица „Бон“.

И кой оставаше? Евреите, за Бога. Винаги си бях мислил, че само дядо ми е обсебен от тях, но след като чух Туснел, започнах да осъзнавам, че се отваря антиеврейски пазар не само благодарение на всички възможни потомци на абат Барюел (които не бяха малко), а и благодарение на революционерите, на републиканците, на социалистите. Евреите бяха също врагове на църквата, но и на плебеите, чиято кръв смучат, в зависимост от правителствата, и на трона. Трябваше да работя по евреите.

Давах си сметка, че задачата не е лесна: можеше някои среди в духовенството все още и да се развълнуват от някоя преработка на материала на Барюел, в смисъл евреите като съучастници на масоните и на тамплиерите в избухването на Френската революция, но социалисти като Туснел едва ли биха се заинтересували от това, така че се налагаше да му кажа нещо по-точно за връзката на евреите с натрупването на капитала и британския заговор.

Започваше да ми става мъчно, че никога в живота си не бях срещал евреин. Откривах големи празноти в познанията си по обекта на моето отвращение — а душата ми все повече се пропиваше с озлобление.

Докато си блъсках главата с всички тези мисли, осенението ми дойде тъкмо благодарение на Лагранж. Както вече споменах, Лагранж ми определяше срещи все на невероятни места, а този път мястото беше Пер Лашез. Всъщност беше прав, бъркаха ни с близки, дошли да търсят гроба на някой обичан покойник, или с романтици, тръгнали по следите на миналото — а в този случай обикаляхме около гроба на Абелар и Елоиза, място за среща на хора на изкуството, философи и на влюбени души, призраци сред призраците.

— И така, Симонини, искам да ви запозная с полковник Димитрий, това е единственото име, с което е познат в нашите среди. Работи за Трети отдел на руската императорска канцелария. Естествено, ако идете в Санкт Петербург и попитате за този Трети отдел, всички ще ви погледнат все едно сте паднал от небето, защото официално такъв отдел не съществува. В него служат агенти, чиято задача е да държат под око различните групи революционери, а там в Русия проблемът е доста по-сериозен, отколкото при нас. Трябва да се пазят от следовниците на декабристите, от анархистите, а сега и от недоволството на така наречените освободени крепостни. Преди няколко години цар Александър отмени крепостничеството, но сега около двайсет милиона свободни селяни трябва да плащат на своите бивши господари, за да могат да ползват земите им, и понеже не могат да преживяват, много от тях изпълват градовете в търсене на работа.

— И какво очаква от мен този полковник Димитрий?

— Събира, как да кажа… компрометиращи документи по еврейския проблем. В Русия евреите са по-многобройни, отколкото при нас, и в селата са истинска заплаха за руските селяни, защото могат да четат, да пишат и най-вече да смятат. Да не говорим за градовете, където много от тях постъпват в подривни групи. Затруднението на руските ми колеги е двояко: от една страна, да се пазят от евреите, ако започнат да се превръщат в заплаха на някои места, а от друга, да насочват към тях недоволството на селското простолюдие. Но Димитрий ще ви обясни всичко. Нас тази работа не ни засяга. Нашето правителство поддържа добри отношения с евреите във френските банкерски среди и няма никакъв интерес да предизвиква недоволството на тези среди. Искаме само да направим услуга на руснаците. В нашия занаят едната ръка не знае какво прави другата и любезно предоставяме на полковник Димитрий вас, Симонини, който официално няма нищо общо с нас. Забравих нещо, гледайте да се осведомите добре за Световния израелитски съюз, преди да пристигне Димитрий. В него влизат лекари, журналисти, юристи, хора от деловите среди… Елитът на парижкото еврейство. Всички клонят повече към, да кажем, либерализма, отколкото към бонапартизма. Официално Съюзът има за цел в името на човешките права да помага на преследваните от всички религии навсякъде по света. До доказване на противното става дума за съвършено почтени граждани и е трудно да инфилтрираме сред тях нашите доносници, защото евреите се познават помежду си и са като крастави кучета, надушват се отдалеч. Само че аз ще ви свържа с един човек, който е успял да спечели доверието на членовете на Съюза, някой си Яков Брафман^[23], евреин, покръстил се в православието, а после станал професор по иврит в семинарията в Минск. В Париж е за кратко със задача от полковник Димитрий и на Трети отдел, успял е лесно да проникне в Израелитския съюз, защото е бил познат на мнозина там като човек от тяхната религия. Той ще може да ви каже нещичко за този съюз.

— Извинете ме, господин Лагранж, но ако този Брафман е осведомител на полковник Димитрий, всичко, което ще ми каже, ще е вече известно на Димитрий и няма смисъл да му го разказвам отново.

— Не бъдете наивен, Симонини. Има, има смисъл. Ако идете при Димитрий и му дадете същата информация, каквато е получил вече от Брафман, в неговите очи ще изглеждате като източник на достоверна информация, която потвърждава онова, което той е знаел така или иначе.

 

 

Брафман. Заради разказите на дядо ми очаквах да видя някой индивид с профил на ястреб, с месести устни, долната силно увиснала като на негър, с хлътнали воднисти очи, прорезът по-затворен, отколкото при другите раси, косата вълниста и къдрава, ушите щръкнали… Вместо това насреща ми беше един господин с вид на монах, с хубава прошарена брада, с гъсти рунтави вежди, от онези завитите по мефистофелски в краищата, като веждите, които бях виждал при руснаците и поляците.

Вижда се, че покръстването променя и чертите на лицето, не само на душата.

Човекът се отличаваше с подчертана склонност към добрата кухня, макар че показваше типичната ненаситност на провинциалист, който се стреми да опита от всичко и не знае как да състави менюто си както трябва. Обядвахме в „Роше дьо Канкалѝ“ на улица „Монторгьой“, където навремето се ходеше да се опитат най-добрите стриди в Париж. Двайсетина години преди това го затвориха, после отвори пак с друг собственик, не едновремешния, но все така си имаше стриди и колкото за един руски евреин стигаше. Брафман се беше ограничил да хапне само една дузина bêlons^[24], а после си поръча bisque d’écrevisses^[25].

— За да оцелее, един толкова жизнен народ е трябвало да създава централизирано правителство във всяка страна, в която е отивал да живее, държава в държавата, и го е запазвал дори в периодите на своите хилядолетни разселвания. И така, аз намерих документите, които доказват съществуването на тази държава и на този закон, нарича се кахал.

— Какво е това?

— Институцията датира още от епохата на Мойсей и след диаспората не е действала никога открито, но е била винаги ограничена в сянката на синагогите. Намерих документите на един кахал, кахала на Минск, от 1794 до 1830 г. Всичко е записано, регистриран е и най-маловажният акт.

Разви някакви свитъци със знаци, които не разбирах.

— Всяка еврейска общност се управлява от кахал, подчинен на независим съд, Бет-Дин. Това са документите от един кахал, но, разбира се, са подобни на документите на който и да е друг кахал. Тук се казва, че членовете на общността трябва да се подчиняват само на своя вътрешен трибунал, а не на съда в страната, в която живеят, и се обяснява как трябва да се организират празниците, как трябва да се колят животните за тяхната специална кухня, като на християните се продават нечистите и развалени части, как с помощта на кахала всеки евреин може да се сдобие с християнин, когото да експлоатира чрез лихварство, докато не завладее всичките му имоти, и как нито един друг евреин не може да има права над този християнин… Според кахал липсата на милост към нисшите класи, експлоатацията на бедния от богатия не са прегрешения, а добродетели, щом зад тях стои някой син на Израил. Казват, че специално в Русия евреите били бедни; вярно е, много евреи са жертви на едно тайно еврейско правителство, ръководено от богати евреи. Аз се боря не срещу евреите, нали аз самият съм се родил евреин, а срещу еврейската идея, която се стреми да замести християнството… Обичам евреите, Иисус, когото те убиха, ми е свидетел…

Брафман пое дъх, поръча си aspic de filets mignons perdreaux^[26] и незабавно се върна към своите листа: разлистваше ги ловко и очите му светеха.

— Виждате ли, всичко е автентично. Доказва го старата хартия, равномерният почерк на нотариуса, който е съставял документите, подписите, които са еднакви дори на различни дати.

Та значи Брафман, който вече бе превел документите на френски и немски, разбрал от Лагранж, че мога да направя автентични документи, и ме помоли да му направя една френска версия, която е сякаш създадена през същия период като оригиналните текстове. Било важно да разполага с тези документи и на други езици, за да докаже на руските служби, че моделът на кахал се взима на сериозно в различни европейски страни и е особено ценен от парижкия Израелитски съюз.

Попитах как може да се заключи, че тези документи, създадени от някаква забутана еврейска общност някъде в Централна Европа, доказват съществуването на световен кахал. Брафман ми отвърна да не се грижа за това, моите документи щели да са само нещо допълнително, трябвало да послужат единствено като доказателства, че твърденията му не са измислица — а впрочем книгата му щяла да бъде доста убедителна като изобличение на истинския кахал, големия октопод, прострял пипалата си към цивилизования свят.

Чертите му се изостриха и почти заприлича на хищна птица, на евреин, какъвто все още си бе и затова достоен да бъде разобличен.

— Основните чувства, които са в основата на талмудисткия дух, са една безмерна амбиция за господство над света, неутолимата алчност за притежание на всички богатства на неевреите, озлоблението към християните и към Иисус Христос. Докато Израил не се покръсти в Иисус, християнските страни, които дават гостоприемство на този народ, ще бъдат винаги смятани от него като отворено езеро, в което евреинът може да лови колкото си иска риба, както казва Талмудът.

Изтощен от плама на разобличението, Брафман си поръча escalopes de poularde au velouté, ала ястието не се оказа по вкуса му и той накара да му го сменят с filets de poularde piqués aux truffles^[27]. Сетне извади от малкото джобче под колана на панталона си сребърен часовник и рече:

— Уви, стана късно. Френската кухня е изключителна, но обслужването е бавно. Имам спешна работа и трябва да тръгвам. Уведомете ме, капитан Симонини, ако откриете подходящия вид хартия и точните мастила.

За финал Брафман едва-едва кусна малко ванилово суфле. Очаквах, че като евреин, макар и покръстен, ще ме накара аз да платя сметката. Напротив, с царствен жест Брафман пожела да поеме цялата сметка за закусчицата, както я нарече пренебрежително. Руските служби сигурно му покриваха разходите като на княз.

 

 

Прибрах се у дома доста объркан. Документ, създаден преди петдесет години в Минск с най-подробни указания кой трябва и кой не трябва да бъде канен на едно празненство, не доказва, че големите банкери в Париж и Берлин се ръководят от същите правила. И най-сетне: никога, наистина никога не работя на основата на автентични или наполовина автентични документи! Ако по нашите места има такива документи, някой винаги може да ги изнамери и да докаже, че еди-какво си е било предадено неточно… а за да бъде убедителен, един документ трябва да се изгради ex novo^[28], като за предпочитане не трябва да се показва оригиналът, та да се говори за него по слухове, за да не може да се стигне до някакъв съществуващ източник, както се е случило с тримата влъхви, за които говори само евангелистът Матей в два стиха, като не казва нито как се казват, нито колко са били, нито че са били царе, а останалото са само традиционните слухове. Е, да, но за хората са истински като Йосиф и Мария и доколкото знам, някъде почитат и телата им. Разкритията трябва да бъдат необикновени, разтърсващи, като в роман. Само така стават убедителни и пораждат негодувание. Какво го интересува винопроизводителя в Шампан, че евреите налагат на себеподобните си да празнуват така, а не иначе сватбата на дъщеря си? Това доказателство ли е, че искат да ти бръкнат в джоба?

Тогава си дадох сметка, че имам най-убедителния документ, или по-скоро убедителната му рамка — нещо по-добро от „Фауст“ на Гуно, по който лудееха парижани от няколко години, — и само трябва да намеря съответното съдържание. Както става ясно, сетих се за масонското сборище на Гърмящия връх, за плана на Жозеф Балзамо, за нощта на йезуитите в гробището на Прага.

Откъде да започне еврейският план за завоюването на света? От притежанието на златото, разбира се, както ме бе подсетил Туснел. Завоюване на света, за да се изплашат монарси и правителства, притежание на злато, за да удовлетворя социалистите, анархистите и революционерите, унищожаване на здравите принципи на християнския свят, за да се разтревожат папата, епископите и духовенството. И да добавя малко от бонапартисткия цинизъм, за който така добре говори Жоли, и от йезуитското лицемерие, за което както аз, така и Жоли бяхме научили от Сю.

Пак започнах да ходя по библиотеки, но този път в Париж, където имаше много повече материал, отколкото в Торино. И намерих още рисунки на гробището в Прага. То съществува от Средновековието и в течение на вековете, понеже не можело да се разширява извън определената площ, се наложило гробовете в него да се правят един над друг, така че побрало може би сто хиляди мъртъвци, като надгробните камъни почти се преплитали един в друг, засенчени от клончетата бъз, отгоре им нямало нито един портрет, който да ги облагороди, защото юдеите изпитват ужас от образите. Сигурно гравьорите са били дотолкова омагьосани от това място, че са прекалили, създавайки тази сбирщина от камъни, подобни на храсти в пущинак, с клони, извити от какви ли не ветрове, подобни на зинала паст на беззъба вещица. Благодарение на някои гравюри, направени с повече въображение, които показваха гробището на лунна светлина, бързо схванах каква полза мога да извлека от тази обстановка като от валпургиева нощ, ако между надгробните камъни, приличащи на плочите на настилка, надигнали се при движение на земните недра, застанат разкривени равини със своите кафтани и шапки, със сивкавите си кози бради, готови за заговор, наклонени настрана както надгробните камъни, на които се опират, и така образуват в нощта гора от вкочанени призраци. А в центъра е призракът на раби Льов, който през седемнайсети век създал Голем, чудовищно същество, чиято цел е да мъсти за всички юдеи.

По-добре е и от Дюма, и от йезуитите.

Естествено, трябваше да изглежда така, щото моят документ да разказва за тези неща под формата на устни показания на свидетел, принуден под страх от смъртно наказание да остане анонимен. Трябваше да влезе през нощта в гробището преди обявената церемония, преоблечен като равин, скрит сред надгробните камъни близо до гроба на равин Льов. Точно в полунощ — сякаш светотатствено юдейският сбор е свикан от камбаната на някоя християнска църква в далечината — пристигат дванайсет души, загърнати с тъмни мантии, а един глас, издигащ се едва ли не сякаш от нечий гроб, ги приветства като дванайсетте Рош-Бат-Абот, главатари на дванайсетте израилски племена, а всеки от тях му отговаря: „Приветстваме те, сине на ада“.

Това е сцената. Както на Гърмящата планина, гласът на призовалия ги пита: „От нашето последно събиране минаха сто години. Откъде идвате и кого представлявате?“ Един след друг гласовете отвръщат: раби Юда от Амстердам, раби Бенямин от Толедо, раби Леви от Вормс, раби Манас от Пеща, раби Гад от Краков, раби Симеон от Рим, раби Себулон от Лисабон, раби Рубен от Париж, раби Дан от Константинопол. Раби Асер от Лондон, раби Исахер от Берлин, раби Нафтали от Прага. Тогава гласът, или по-точно тринайсетият член на събранието, кара всеки да разказва какви са богатствата на неговата общност и изчислява богатствата на Ротшилдови и на другите еврейски банкери, които са възтържествували по целия свят. Така се получава сумата шестстотин милиона франка на човек за трите милиона и петстотин хиляди евреи, които живеят в Европа, което прави два милиарда франка. Още не са достатъчни, коментира тринайсетият глас, за да унищожим двеста шестдесет и пет милиона християни, но като начало са добре.

Трябваше да помисля какво още са казали, но вече бях нахвърлил края. Тринайсетият глас извиква духа на раби Льов, от саркофага му заструява синкава светлина, която става все по-силна и ослепителна, всеки от дванайсетимата хвърля по един камък върху могилата и светлината постепенно загасва. Дванайсетимата изчезват в различни посоки, погълнати (както се казва) от мрака, и гробището отново се обгръща в призрачна и безкръвна меланхолия.

 

 

Та значи Дюма, Сю, Туснел. Като не смятах отец Барюел, моя духовен наставник в тази възстановка, ми липсваше гледната точка на някой ревностен католик. Тъкмо по това време Лагранж ме подкани да ускоря отношенията си с Израелитския съюз и ми спомена за Гужно де Мусо^[29]. Знаех нещичко за него, той беше католически журналист с роялистка ориентация и пишеше за магия, демонични култове, тайни общества и масонство.

— Доколкото знаем, е на път да завърши книга за евреите и за поеврейчването на християнските народи, не знам дали съм ясен. Може да ви е полезно да се срещнете с него и да съберете достатъчно материал да задоволите нашите руски приятели. А за самите нас ще е добре да съберете по-точни сведения какво готви, защото не искаме да се хвърли сянка върху добрите отношения между нашето правителство, църквата и еврейските финансови среди. Можете да се представите като човек, който прави проучвания на еврейска тематика и се възхищава от работата му. Има един човек, който може да ви запознае с него, някой си абат Дала Пикола, който вече ни е правил доста услуги.

— Но аз не знам иврит — отвърнах.

— А кой ви е казал, че Гужно знае? Не е необходимо да говориш езика на онзи, когото мразиш.

 

 

Сега (отведнъж!) си спомням първата ми среща с абат Дала Пикола. Виждам го като че е пред мен. И като го виждам, разбирам, че не е моето друго аз или двойник, или каквото се казва там, защото изглежда поне на шестдесет и е почти гърбав, кривоглед е и с щръкнали зъби. Абат Квазимодо, казах си, когато го видях. На всичкото отгоре имаше немски акцент. Спомням си, че Дала Пикола ми прошепна как трябвало да се държат под наблюдение не само евреите, а и масоните, защото в крайна сметка ставало дума за една и съща конспирация. Моето мнение беше, че не бива да се отваря повече от един фронт едновременно, и отклоних темата, но от някои от думите на абата разбрах, че йезуитите се интересуват от сведения за масонските събирания, защото църквата подготвяла силна кампания срещу проказата на масонството.

— Във всеки случай — каза Дала Пикола — съобщете ми веднага щом влезете във връзка с тези среди. Аз съм брат в една парижка ложа и имам многобройни познати в тези среди.

— Как така? Вие, абатът? — възкликнах, а Дала Пикола се усмихна.

— Ако знаехте само колко абати са масони.

 

 

Междувременно бях получил среща с кавалер Гужно де Мусо. Беше седемдесетгодишен старец с отслабнал ум, дълбоко убеден в своите идеи, и единственото, което го интересуваше, беше да докаже съществуването на демоничните сили и на магьосниците, вещерите, спиритистите, месмеристите, евреите, жреците на идолопоклонничеството и дори на „електристите“, които вярваха в съществуването на нещо като жизнен порив.

Говореше с часове, без да спре, като започна от самото начало. Слушах примирено възгледите на стареца за Мойсей, за фарисеите, за Великия синедрион, за Талмуда, ала в това време Гужно ме черпеше с най-висококачествен коняк, като беше оставил разсеяно бутилката на една масичка пред себе си, та се търпеше.

Той ми разкри, че при евреите процентът на жените сред злосторниците е по-висок, отколкото при християните (ама това не го ли знае благодарение на Евангелието, питах се аз, там нали където и да иде, Иисус среща все грешници?), после се впускаше в описания как в морала, проповядван в Талмуда, не съществува фигурата на ближния и изобщо не се споменава да имаме дълг към него, с което се обяснява и по свой начин оправдава безпощадният начин, по който евреите разсипват семейства, обезчестяват девици, изхвърлят на улицата вдовици и старци, след като са им изпили кръвта с лихварство. При евреите броят както на проститутките, така и на злосторниците бил по-висок, отколкото при християните.

— Знаете ли, че от дванайсет случая на кражба, с които се занимаваше съдът в Лайпциг, единайсет бяха извършени от евреи? — възкликна Гужно и добави с лукава усмивка: — А по Кръстния път е имало двама крадци срещу един праведен. Общо взето престъпленията, извършвани от евреите, са от най-извратените, като измама, фалшифициране на пари, лихварство, фалит с цел измама, контрабанда, подкуп, търговски злоупотреби, да не изреждам повече.

След почти един час подробности за лихварството дойде най-пикантната част за убийствата и яденето на деца и най-накрая, почти сякаш за да противопостави нещо лъскаво и видимо на дневна светлина на тъмните занимания, дойде редът и на явните машинации на еврейските финансисти и на слабостта на френските правителства да им се противопоставят и да ги наказват.

Най-интересните, но пък не особено използваеми неща, се отнасяха до интелектуалното превъзходство на евреите над християните, за което напомни де Мусо, като че той самият е евреин, позовавайки се на твърденията на Дизраели, за които бях чул от Туснел — така става ясно, че социалистите фуриеристи и католиците монархисти са на едно мнение поне що се отнася до еврейството, — и явно не беше съгласен с широко разпространената представа за евреина като рахитичен и болнав: вярно е, че понеже никога не упражняват тялото си нито пък се занимават с военно дело (само помислете какво значение са отдавали гърците на физическите състезания), евреите са крехки и слаби телесно, но пък са по-дълголетни, с невероятна плодовитост — резултат и от неудържимите им сексуални щения, — пък и неподвластни на толкова болести, върлуващи сред останалата част на човечеството — а това следователно ги прави още по-опасни завоеватели на света.

— Обяснете ми — каза Гужно — как така епидемиите от холера винаги са подминавали евреите, макар те да са обитавали най-нехигиеничните и нездравословни квартали на градовете? Като говори за чумата през 1346 година, един историк от онова време пише, че по тайнствени причини евреите не били засегнати от нея в нито една страна, Фрасцатор пък ни казва, че само евреите се спасили от епидемията от тиф през 1505 година, Дегнер ни разкрива, че единствено евреите оцелели след епидемията от дизентерия в Ниймеген през 1736-а, Ваврух доказа, че у еврейското население на Германия не се наблюдават тении. Какво ще кажете за всичко това? Как е възможно при положение, че става дума за най-мръсния народ на света, като при това се женят само помежду си? Това е срещу всички природни закони. Дали пък не се дължи на диетата им на хранене, чиито правила си остават неясни за нас, или пък е заради обрязването? Коя е тайната, която ги прави по-силни от нас дори когато изглеждат по-слаби? Според мен един толкова коварен и могъщ противник следва да бъде унищожен с всички възможни средства. Давате ли си сметка, че когато са стъпили на Обетованата земя, са били само шестстотин хиляди мъже, и като към всеки възрастен мъж прибавим по четирима други, се получават два милиона и половина? А във времената на Соломон са били милион и триста хиляди бойци, което ще рече пет милиона души, което е двойно повече. А сега? Трудно е да се изчисли броят им, понеже са разпръснати по всички континенти, но и според най-презанижените сметки броят им надхвърля десет милиона. Множат се те, множат…

 

 

Видя ми се изтощен от цялото това озлобление, та понечих да му поднеса чаша коняк. Посъвзе се обаче и когато стигна до месианизма и Кабалата (и съответно взе да преразказва книгите си за магията и сатанизма), вече бях изпаднал в състояние на блажено вцепенение и като по чудо успях да стана, да му благодаря и да си взема довиждане с него.

Много хубаво не е на хубаво, си казвах аз, ако трябва да натъпча всички тия сведения в един документ, предназначен за хора като Лагранж, има опасност тайните служби да ме хвърлят в някоя единична килия, може и на остров Иф, както се полага на почитател на Дюма. Може и да съм възприел книгата на де Мусо не докрай на сериозно, защото сега като пиша си спомням, че впоследствие през 1869 година Le juif, le judaïsme et la judaïsiation des peuples chrétiens^[30] беше публикувана в почти шестстотин страници доста малък формат, получи благословията на папа Пий Девети и имаше доста голям успех сред читателите. Ала усещах как ме обзема чувството, че навсякъде започват да се издават множество антиеврейски пасквили и дебели книги, и това ме караше да бъда избирателен.

Трябваше в моето гробище в Прага равините да кажат нещо лесноразбираемо, което да се хареса от народа, и в известен смисъл ново, не като убийствата на деца, за тях се говори от векове и хората вече вярваха в тях толкова, колкото и във вещиците; достатъчно беше да не се позволява на децата да ходят близо до гетата.

И така, продължих да разгръщам разказа си за злокобните събития през онази съдбовна нощ. Най-напред проговорил тринайсетият глас:

— Нашите бащи предадоха на избраниците на Израил задължението да се събират веднъж на всеки век около гроба на светия равин Симеон Бен Йехуда. От осемнайсет века могъществото, което беше обещано на Авраам, ни бе откраднато от кръста. Потискан, унижаван от своите врагове, непрестанно под заплахата от смърт и изнасилвания, народът на Израил устоя: разпръсна се по цялата земя, а това значи, че цялата земя трябва да му принадлежи. Още от времената на Аарон на нас принадлежи Златният телец.

— Да — казал тогава раби Исахер, — когато станем единствените притежатели на цялото злато на света, истинската сила ще премине в наши ръце.

— За десети път — продължил тринайсетият глас — след хиляда години на страшна и непрестанна борба с нашите врагове в това гробище около гроба на нашия равин Симеон Бен Йехуда се събират избраниците на всички поколения на народа на Израил. Ала през нито един от предходните векове нашите предци не са успявали да съсредоточат в ръцете ни толкова много злато, и следователно толкова много мощ. В Париж, в Лондон, във Виена, в Берлин, в Амстердам, в Хамбург, в Рим, в Неапол рамо до рамо с всички Ротшилдовци ние сме господари на финансовото положение… Говори ти, рави Рубен, ти познаваш положението в Париж.

— Всички императори, крале и властващи принцове — казал тогава Рубен — са прекомерно обременени от дълговете си към нас, натрупани, за да запазят армиите си, да се задържат на троновете си, които се клатят. Следователно трябва да улесняваме все повече заемите и в крайна сметка те да попаднат под контрола ни. Като залог за осигуровка на капиталите, с които снабдяваме различните страни, взимаме техните железопътни линии, техните мини, техните гори, техните големи ковачници и манифактури, и другите недвижимости, както и данъчната администрация.

— Да не забравяме селското стопанство, което винаги ще си остане голямото богатство на всяка страна — намесил се Симеон от Рим. — Едрата поземлена собственост, изглежда, е недосегаема, ала ако подтикнем правителствата да раздробят големите имения, по-лесно ще сложим ръка върху тях.

Сетне раби Юда от Амстердам казал:

— Но много от нашите братя си сменят религията и приемат християнското кръщение…

— Няма значение! — отвърнал тринайсетият глас. — Покръстените могат да са ни много полезни. Въпреки покръстването на тялото техният дух и душа остават верни на Израил. След един век няма да останат синове на Израил, които да искат да станат християни, но много християни ще се присъединят към нашата свята вяра. Тогава Израил ще ги отхвърли с презрение.

— Но преди всичко — казал раби Леви — трябва да смятаме християнската църква за нашия най-опасен враг. Трябва да разпространяваме сред християните свободомислието, скептицизма, трябва да хулим служителите на тази религия.

— Да разпространяваме идеята за прогреса. От него следва, че всички религии са равни — намесил се раби Манас. — Да се борим да бъдат премахнати от училищните програми уроците по християнска религия. С ловкост и с учене израилтяните ще получат без затруднение катедрите и професорските места в християнските училища. По този начин религиозното образование ще остане ограничено само в рамките на семейството и тъй като в повечето семейства времето не достига да се следи този клон на преподаването, религиозният дух постепенно ще отслабне.

Сега дошъл ред на раби Дан от Константинопол:

— И най-важното е търговията и спекулата никога да не излизат от ръцете ни. Трябва да сложим ръка на търговията с алкохол, масло, хляб и вино, защото по този начин ставаме пълни господари на цялото селско стопанство и на икономиката на село изобщо.

А Нафтали от Прага рекъл:

— Да се прицелим в магистратурата и адвокатурата. И защо израилтяните да не стават министри на просвещението, след като толкова често са имали портфейла на министър на финансите?

Най-накрая говорил раби Бенямин от Толедо:

— Не трябва да страним от нито една професия, която има значение в обществото: философия, медицина, право, музика, икономика, с една дума, всички клонове на науката, изкуствата, на литературата, става дума за широко поле, на което трябва да изпъкнем с нашия гений. Преди всичко в медицината! Лекарят има достъп до най-интимните тайни на семейството и държи в ръцете си живота и здравето на християните. И трябва да насърчаваме брачните съюзи между израилтяни и християни: дори в нашето богоизбрано племе да влезе някакво незначително количество нечиста кръв, това няма да ни отслаби, а нашите синове и дъщери ще се сдобият с роднини сред християнски семейства, ползващи се с известен авторитет.

— Да приключим това наше събрание — казал тринайсетият глас. — Ако първата сила на този свят е златото, втората е печатът. Нашите трябва да поемат ръководството на всички всекидневници по целия свят. Щом станем пълни господари на печата, ще можем да променяме общественото мнение по отношение на честта, добродетелта и почтеността и да поведем първата атака срещу институцията на семейството. Да се преструваме, че ревностно се интересуваме от социалните въпроси на дневен ред, трябва да контролираме пролетариата, да вкарваме нашите агитатори в социалните движения, така че да можем да ги използваме, когато поискаме да подтикнем работника към барикадите и революциите, като всяка от тези катастрофи ще ни приближава до единствената ни цел: да царстваме над земята, както е било обещано на нашия баща Авраам. Тогава нашата мощ ще израсне като огромно дърво и по клоните му ще растат плодовете, които се наричат богатство, наслада, щастие, власт и всичко това в замяна на ужасната ни участ, която в продължение на векове бе съдба на народа на Израил.

 

 

Така свършваше, доколкото си спомням, докладът за гробището в Прага.

 

 

В края на моята възстановка съм изтощен — може би защото придружих часовете трескаво писане с по някое и друго питие, от което черпех физическа сила и духовен подтик. А всъщност от вчера нямам апетит и от храната ми се гади. Събуждам се и повръщам. Може би работя прекалено много. Или пък за гърлото ме е стиснала разяждаща ме омраза. Като препрочитам страниците, които съм написал за гробището в Прага, от дистанцията на времето, разбирам как това преживяване, тази моя толкова убедителна възстановка на еврейската конспирация, това отвращение, което във времената на детството и младостта ми беше (как да кажа?) абстрактно, само в главата, като гласовете на катехизиса, втълпен ми от дядо — сега всичко това се беше превърнало в плът и кръв и бях успял сам да пресътворя онази валпургиева нощ, а моето озлобление и жлъч към еврейското вероломство се бяха превърнали от абстрактна представа в неудържима и дълбока страст. О, наистина, човек би трябвало да е бил лично онази нощ на гробището в Прага или поне да е прочел моето свидетелство за случилото се там, за да разбере, че не може повече да се търпи този проклет народ да трови живота ни!

Едва след като четох и препрочетох този документ започнах да разбирам напълно, че имам мисия. На всяка цена трябваше да успея да продам на някого моя доклад, а щяха да ми повярват само ако платят скъпо и прескъпо…

 

 

Но за тази вечер по-добре да престана да пиша. Омразата (и дори само споменът за нея) изтощава съзнанието. Ръцете ми треперят. Трябва да ида да спя, спя, спя.