Шилпи Сомая Гоуда
Изгубената дъщеря (49)

48.
Революция

Пало Алто, Калифорния — 2005г.

Самър

— Представи си, че си силно дърво, величествено дърво, и дишай дълбоко с корема си. — Гласът на Женвиев, йога инструкторката, я успокояваше, докато вървеше сред дузина хора, пръснати из студиото. Самър стоеше абсолютно изправена, вдигнала ръце високо нагоре над главата си, допряла длани. Едната й пета бе забита здраво в бедрото на другия крак, а погледът й бе фокусиран напрегнато в малкото петънце върху тухлената стена пред нея. Врикша сана, позата на дърво, й създаваше трудности, откак преди два месеца започна да посещава този курс по йога заедно с Лиза. Самър неизменно залиташе на един крак и излизаше от позата, докато другите в класа стояха спокойно. Един ден след тренировката Женвиев поясни на Самър, че ключът към позата е да успокои съзнанието си и да се концентрира върху момента. И колко важно се оказа това, тази единствена малка промяна във фокуса, това леко преместване на нейната перспектива. Вместо да се мъчи и да се бори да запази равновесие, тя откри една точка, в която да гледа, и изведнъж цялата й енергия се регулира и позата се оказа проста. Днес Самър стоеше напълно неподвижна във врикшасана заедно с другите, докато спокойният глас на Женвиев не ги прикани да заемат следващата поза.

Самър идваше в това студио за йога с амбициозното название „Революция“ два-три пъти седмично. Когато се събуждаше с мускулна треска след първите няколко тренировки, тя осъзнаваше колко време бе минало, откакто нямаше истински физически натоварвания, откакто бе тичала, докато й пламнат дробовете, или бе плувала, докато почувства мускулите си приятно изморени, както бе правила по време на двете си кратки бременности. Преди около двайсет години, след като тялото й отказа да износи дете, Самър престана да мисли за него като за важна част от нея. Когато гърбът й създаваше проблеми или я мъчеха алергии, тя изпитваше негодувание към застаряващото си тяло заради това, че то постоянно я проваляше. Всяка нова йога поза, която опитваше, представляваше предизвикателство, не само в разтягането и извиването, но и защото трябваше да опознае отново тялото си, да види кои мускули са напрегнати, кои стави са неподвижни. Трябваше да прояви нежност към себе си — в началото да разбира ограниченията на тялото си, а после да се научи как да ги превъзмогва. Самър се научи как да възстановява тялото, което смяташе, че я бе предало преди толкова много години.

Повратната точка дойде един ден, когато Женвиев накара хората от курса да обърнат внимание на дишането си.

— Задържате ли дъх? — попита ги тя. — Проверете дали задържате дъха си, след като вдишате, и ако е така, помислете какво се боите да изпуснете. Ако задържате след издишване — какво се боите да допуснете до себе си?

Самър осъзна, че прави и двете и че, както многократно я обвиняваше Кришнан, тя бе направлявана от страха.

След три месеца самотен живот тя откри някои начини да се бори със самотата. Всеки четвъртък имаше час по италиански с Джорджо, който звучеше по-секси, отколкото изглеждаше, прошарен стар сицилианец, с бели косми на гърдите, които се показваха изпод ризата. Тя учеше езика бавно, подготвяйки се за пътуването си до Тоскана. През седмицата, когато бе заета в клиниката и когато улиците в центъра на Пало Алто гъмжаха от студенти, новият й живот й се струваше поносим.

Уикендите бяха по-трудни. Свободните часове се точеха бавно и по цял ден тя нямаше с кого да разговаря. Обикновено приготвяше вечеря или правеше планове за пътуването с Лиза, която бе усъвършенствала начина си на живот на стара мома. Но все пак именно през почивните дни Крис й липсваше най-много. Тя копнееше за мързеливите сутрини, които прекарваха, излежавайки се в леглото с вестници в ръце. Когато настъпваше вечерта, тя искаше да върви под ръка с него към кварталния тайвански ресторант и да си поделят купа с разкошно кокосово къри. Липсваше й тежката му ръка върху тялото й, докато лежеше сама в леглото. Когато виждаше студентите из града, тя се опитваше да си спомни безгрижието, което имаха тогава с Крис. Връщаше се към спомените за първите им дни с Аша, когато тя беше само една малка пъпчица, разцъфваща пред очите им, и всичко, което казваше или правеше, ги разсмиваше: когато ходеха в зоопарка и прекарваха цялото си време при клетката на маймунките, а Аша караше родителите си да издават маймунски звуци и да правят маймунски жестове, преди най-накрая да успеят да си тръгнат. Ваканцията в Сан Диего, когато Аша беше на шест и зарови Кришнан до врата в пясъка, щом той заспа на плажа.

Времето, прекарано в самота, накара Самър да осъзнае каква голяма част от живота й се въртеше около Крис и Аша. Заради всичко, което им бе дала през годините и независимо от това, че понякога бе съжалявала, че беше пожертвала кариерата си, без тях за нея нищо нямаше смисъл. Дори сега през цялата седмица тя най-много очакваше неделната сутрин, когато отиваше до къщата, така че двамата с Крис да звъннат на Аша в уреченото време. Той и Аша разговаряха повече, но това не тревожеше Самър толкова, колкото преди. Често само гласът на Аша, от хиляди километри разстояние, я караше да се просълзи. Тя знаеше, че двамата с Крис разиграваха представление, представяйки се за щастливо женена двойка. Но през онези трийсет минути, когато споделяше телефонната линия с тях и чашата кафе след това в кухнята с Крис, това изобщо не й приличаше на фалш.

Бе дошло време, макар да й изглеждаше прекалено скоро, за ишавасана, позата за почивка, която изпълняваха в последните десет минути от тренировката. В началото Самър се ужасяваше от тази част, да лежи там, а тревожните мисли да се въртят в главата й: мисли за това как Аша си заминава, за гнева на дъщеря й към нея, за скандалите с Кришнан, за повишението, което не получи, за несигурното си бъдеще. Шавасана, трупната поза, в която трябваше да отпусне съзнанието и тялото си, беше неин враг — тогава бе принудена да се изправи пред най-големите си страхове. И щом мислите идваха, нямаше начин да ги спре. Те изпълваха времето, когато самотата стискаше до болка сърцето й, когато тишината поглъщаше апартамента й. Беше неделя сутринта, докато тя лежеше в леглото и броеше часовете до телефонния разговор с Аша, когато й хрумна, че всичките й усилия да защити дъщеря си бяха рикоширали срещу нея. Самър не искаше да я пусне от страх, но това, че я държеше прекалено здраво, доведе до обратния ефект. Тя бе прогонила Аша. Точно както в позата на дърво, непрекъснатите й усилия я бяха извадили от равновесие.

Една сутрин преди работа, застанала под душа, докато потече студена вода, Самър първо разбра, че е изразходвала всичката топла вода, а после осъзна, че няма за кого да я пести. Тогава тя призна пред себе си, че в един момент бе престанала да дава на брака си. Винаги бе очаквала Крис да асимилира нейната култура, както го бе правил в началото. Дори след като осиновиха индийско бебе, дори когато го мъчеше носталгия, дори когато я молеше да отиде с него, Самър смяташе, че вече бе дала много на семейството си. Но майка й винаги казваше, че ключът към успешния брак е и двамата съпрузи да дават колкото се може повече. Някъде там, между това допълнително даване, в пространството, създадено от безкористната щедрост, се намираше разликата между сполучливите и неуспешните бракове. Всеки път, когато Сандари задаваше някой от множеството си въпроси за Индия и за културата й, въпроси, на които Самър не можеше да отговори и никога не си беше задавала, тя си мислеше, че нещата биха могли да се развият различно. Би могла да приеме онова, което се бе опитала да отблъсне. Лека промяна в гледната точка, малка промяна във фокуса може би щяха да имат огромно значение.

Сега, докато отпускаше крайниците си с шавасана, докато оставяше пръстите си да се свият, Самър си мислеше за Аша и Кришнан, които се намираха на другия край на света. За пръв път я делеше цял океан от двамата души, които съставляваха същността на живота й. Когато всеки от тях обяви заминаването си за Индия, тя помисли, че решенията им са прибързани, че искат да я накажат. Но сега Самър осъзнаваше, че тези решения бяха назрявали с години. А именно тя бе действала, водена от страх и гняв, тя бе напуснала семейството, без да се замисля за последиците от този избор. Точно така, както се омъжи за мъж от друга култура, без да разбира как се чувства той. Точно както осинови момиченце от Индия, без да обмисли последствията. Винаги толкова нетърпелива да стигне до следващия крайъгълен камък по пътя си, тя не си бе направила труда да постави този път под въпрос или да погледне напред.