Шилпи Сомая Гоуда
Изгубената дъщеря (1)

Пролог

Той стискаше в ръката си измачкано листче и се опитваше да сравни буквите с червения надпис на вратата пред себе си. На няколко пъти премести поглед от листчето към надписа, като внимаваше да не сбърка. След като се увери, че не греши, той натисна звънеца и отвътре отекна пронизителен звън. Докато чакаше, прокара длан по месинговата плочка до вратата, като опипваше ръбчетата на релефните букви. Когато вратата се отвори внезапно, той дръпна ръката си и подаде друго листче на младата жена, излязла на прага. Тя прочете бележката, вдигна поглед към него и отстъпи, за да го пусне да влезе.

С леко кимване го прикани да я последва по коридора. Той провери дали ризата му е напъхана под малкото коремче и прокара пръсти през посребрената си коса. Младата жена влезе в един офис, подаде листчето на някого вътре и му посочи стола. Той седна и сключи пръсти.

Мъжът зад бюрото се взираше в него през очилата си.

— Разбирам, че търсите някого.