Джейн Костело
Шаферки (96)

Глава 96

Иви, ти си идиот. Не, по-зле дори. Ти си наивен идиот. Знаех, че ставаше нещо още в мига, когато видях Джак да разговаря с Бет на онзи кей на островите Сили. Между тях двамата имаше повече химия, отколкото на върха на бунзенова горелка^[1]. А после и телефонното й обаждане от миналата седмица. А сега и това. Как съм могла да бъда толкова глупава?

Всъщност, много добре знаех защо. Бях пометена от това увлечение до такава степен, че явно тогава се беше изпарила и последната капка здрав разум от главата ми и успях да убедя себе си, че даже не съм забелязала, че ставаше нещо.

Това наистина бе абсурдно, защото дори ако някой беше сложил табела, нямаше да бъде толкова очевидно. Знаех какво се случваше, но просто реших да не му обърна внимание!

— Просто не мога да повярвам! — обърнах се към Грейс и се втурнах през шатрата. — Наистина не мога.

— Сигурна ли си, че няма някакво обяснение? — отвърна тя, като се опитваше да не изостава зад мен.

— Кажи ми де! — отвърнах аз и се извъртях рязко и сякаш някой започна да танцува с дървени обувки по главата ми. — Какво би могло да е обяснението? Видях какво стана на сватбата на Джорджия. Той й даде телефонния си номер. Видях ги да флиртуват, а преди няколко седмици видях, че се изписва името й, когато го търсеше по телефона. А сега очевидно Бет е забравила някоя от дрехите си в апартамента му, когато си е тръгвала от там… тази сутрин!

Грейс явно се опитваше да измисли нещо в отговор, но вместо това само отваряше и затваряше устата си като някоя раздразнена златна рибка.

— Значи снощи не си била с него? — успя най-сетне да попита тя, като се хвана за сламката.

— Бях ангажирана. Помагах на майка ми да се приготви за сватбата — продължих аз и в момента звучах толкова високопарно, че приличах на Гордън Рамзи^[2], страдащ от предменструален синдром. — А това очевидно е било идеалната възможност. Не разбирам какво възможно обяснение би могло да има, с изключение на това, че Бет е останала, за да правят луд и страстен секс, който е продължил цяла нощ.

— Добре де, може и да е прекарала нощта у тях, но всичко това може да се окаже съвсем невинно — отвърна Грейс, макар че, ако съдя по изражението й, дори и тя не можеше да си го представи.

— Ако е било толкова невинно, защо не ми е споменал нищо? — попитах тъжно аз.

— Просто не искам да правиш нещо, за което ще съжаляваш, Иви — отвърна тя и сграбчи ръката ми. — Знам колко много го харесваш.

— Така беше, преди да се убедя, да съм напълно сигурна, че ми изневерява! — отговорих аз.

Оставих Грейс до входа на шатрата и продължих да търся Джак. Но майка ми първа ме забеляза, извика ме по име и с бодра стъпка се насочи към мен. Сега пауновото й перо бе заело идеален прав ъгъл.

— Почти не успях да те видя през цялата вечер — сияеше тя. — Забавляваш ли се?

— Ами да — отвърнах аз, като се насилвах да се усмихна. Дори да бях направена от плексиглас, нямаше да бъда толкова прозрачна.

— Какво има? — попита тя.

— О, ами нищо — отговорих аз. — Да си виждала Джак наоколо?

— О, смятах да ти го кажа и по-рано, но той наистина е прекрасен — ентусиазира се тя. — Мисълта ми е, че ако се бях опитала да разговарям за хуманитарната криза в Република Конго с някой от предишните ти приятели, щяха да си помислят, че говоря на чужд език.

— Хм — добавих аз. — Виждала ли си го?

— Явно много те харесва — продължи тя.

Започнах да си мисля, че аз говорех на чужд език.

— Така е — търпеливо отговорих аз. — А виждала ли си го?

— Да — отвърна тя. — Оставих го да си приказва с онзи младеж, когото познаваш.

— Кой младеж? Кажи ми, мамо!

— Нали се сещаш — добави тя. — Онзи с болнавия вид. Казах му, че трябва да се погрижи за това. Когато живеех в Индия, срещнах един човек с подобен обрив, който седмица по-късно изпадна в кома.

— Само не ми казвай, че става въпрос за Гарет! — промълвих аз.

— Точно за него говоря — весело отвърна тя.