Джейн Костело
Шаферки (122)

Епилог

Три години по-късно

— Знаете ли — каза Валентина, докато се наслаждаваше на профила си в огледалото, — колебаех се дали трябва да нося шаферска рокля при условие, че съм бременна в осмия месец. Но трябваше да се досетя, че ако някой би могъл да изглежда добре в подобно положение, то това съм аз.

Не успях да се сдържа и се засмях вътрешно. Макар че Валентина беше омъжена от три години за Едмънд и скоро щеше да се роди първото им дете, някои неща никога нямаше да се променят. Може би сте малко изненадани? Учудвате се, че все още са заедно? Е, не сте единствените.

Ако трябва да бъда честна, не бе нужно да си циник, за да се досетиш, че Валентина явно беше толкова романтично привлечена от златната кредитна карта на Едмънд, колкото и от самия Едмънд, когато се срещнаха за първи път. Но в един момент се случи нещо забавно — тя се влюби в него. Не бях напълно сигурна дали това стана, когато видя с очите си как той спаси живота на един човек по време на медения им месец, или когато разбраха, че ще имат дете в Париж (момче и щеше да се казва Орландо). Но всичко беше наред и семейство Барнет не можеха да бъдат по-щастливи. Според Валентина това беше фантастично, защото миналата година имаше само разводи.

Вратата на хотелския ни апартамент се отвори и влезе Поли.

— Къде е майка ти? — попитах аз, леко напрегната. Бях съвсем наясно, че Грейс щеше да закъснее, но този факт не можеше да ме накара да се чувствам по-малко нервна.

— Тъкмо пристига — отвърна Поли. Тя бе на осем и толкова бе пораснала. — Нали не си очаквала да се появим навреме?

— Толкова съжалявам — обади се Грейс, като отвори със замах вратата. Беше хванала Скарлет с едната ръка, а в другата си носеше чантата си. — От един час се опитвам да се измъкна от къщи, но се обади майка ми, за да ме пита дали не искам нещо от търговския център, защото била там. После се обади, за да попита дали не искам нещо и от другия магазин, защото имали божествен пай с месо. Тя знаела, че е божествен, защото Морийн Томъс от църквата била донесла от него последния път и в него имало истинско куантро и… О, виж, заключението е следното: извинявай. Така, къде да се преоблека сега?

И така, началото при Грейс и Патрик беше доста несигурно, но след по-ранните събития около брака им те не погледнаха назад. На Патрик му бе нужно известно време, за да спечели обратно доверието на Грейс, но когато той си намери нова работа, а тя се премести в нова адвокатска фирма (с нова шефка, която беше съвсем различна от бившата й), нещата започнаха да си идват на мястото, при това на точното място.

— Добре — намеси се майка ми и стегна тюрбана си, който заедно с три четвъртите панталони, които носеше, я караха да изглежда така, сякаш тъкмо бе изскочила от вълшебната лампа. — Не мога да се размотавам тук цял ден! Трябва да поздравя гостите. Виждаш ли? Виждаш ли колко отговорна мога да бъда?

Приближих се до нея и я целунах.

— Права си — отвърнах нежно. — Поне за това, че трябва да тръгваш. А що се касае до онази част с отговорността, аз си запазвам правото да преценя. Нали ще се погрижиш Боб да се появи навреме?

Джорджия донесе шампанското, за да се подкрепя отново.

— По дяволите! Не толкова много! — обадих се аз. — Иначе ще започна да правя шпагата на дансинга, а смятам да оставя Валентина да се заеме с това.

— Не смяташ ли, че този път може и да се въздържи, като се има предвид, че е бременна в осмия месец? — попита Джорджия.

— О, това само ще направи представлението по-впечатляващо.

Джорджия се засмя и осъзнах, че за първи път от доста време насам тя правеше това.

Тя и Пит се разделиха миналия месец, събитие, което би накарало всяка бъдеща булка, дори и тази, която бе напълно сигурна в решението си, да си помисли още веднъж. Никой от тях не се държа злобно или язвително, напротив, и двамата проявиха здрав разум, но това не значеше, че не им е било тежко. Тяхната раздяла всъщност доказваше, че двама души, колкото и да са свестни, невинаги могат да изградят хубав брак.

Оставаха двадесет минути и аз се насочих към банята, за да освежа червилото си, а Валентина ме последва, въоръжена със собствената си внушителна козметична колекция.

— Някой от хотелския персонал току-що предаде това за теб — каза тя и ми връчи един плик.

Оставих настрана четката на червилото и го отворих, а Валентина започна да къдри косата си за пети път днес.

— Боже! — възкликнах аз, докато го четях.

— Какво има? — попита тя.

А после се приведе и зачете заедно с мен.

„Скъпа Иви,

Безспорно мина много време, за което се извинявам. Знам, че се опитваше да се свържеш с мен след сватбата на Валентина, и искам да знаеш колко съм ти благодарна за това. Но се надявам, че ще разбереш защо не отговорих на нито едно от обажданията и имейлите ти. Беше ми много трудно. Бях съкрушена, но по-важното е, че започнах да осъзнавам, че стореното от мен бе непростимо. Ето защо приех онази работа в Шотландия и заминах, без да се сбогувам. Просто имах нужда да се отдалеча от всички. Както и да е, Валентина ми се обади и ми каза за днешния ден и когато разбрах, щях да започна да подскачам от радост (само дето отново съм осемдесет килограма и вече не ми е толкова лесно!). Въпросът е, че много се зарадвах, дори нещо повече, изпаднах във възторг. И чувството стана два пъти по-хубаво, когато получих поканата ти. Надявам се, че разбираш причините ми да я отклоня. Ако бях дошла, нямаше да бъде честно спрямо никого и най-вече спрямо Грейс. И след като го споменах, се чудя дали някой път не би искала да изпием по едно кафе, само ти и аз? Липсваш ми ужасно и ще се радвам, ако се срещнем следващия път, когато дойда в града, макар че ще те разбера, ако не искаш да се видим, след като мина толкова много време. Номерът на мобилния ми телефон все още е същият.

Във всеки случай никой не заслужава да бъде по-щастлив от теб, Иви. На добър час!“

С цялата ми любов: Шарлот

— О, Шарлот! Мислиш ли, че има време, за да й звънна? — попитах Валентина.

— В никакъв случай, остават само няколко минути — отговори тя, докато се занимаваше с косата ми. — Обади й се по-късно или утре. След толкова дълго време един ден с нищо няма да промени нещата.

Вратата на банята се отвори и вътре надникнаха Скарлет и Поли.

— Имаш най-красивата рокля, която някога съм виждала, уникална е — казах й аз.

— Хайде, лельо Иви — отговори Поли. — Време е да тръгваме. Боб те чака, за да те отведе до олтара.

Влязох в хотелската стая и погледнах към часовника. Права бе, оставаха две минути.

— Иви, прекрасна си — каза Боб, който бе застанал до мен. — Чувствам се толкова горд.

Хванах го под ръка, шаферките ми крачеха зад мен и тръгнахме към долния етаж. Най-сетне стигнахме до вратата на залата, където щеше да се състои церемонията. Вече можех да видя Джак, който стоеше най-отпред и ме очакваше. Сърцето ми заби лудо.

— Във всеки случай успя да докажеш, че има един човек, който е грешал — каза Грейс, докато пристягаше воала ми.

— Така ли? — попитах аз.

— Майка ми — ухили се тя. — Тази сутрин заяви, че никога не си е помисляла, че ще дочака деня, в който Иви Харт ще застане пред олтара.

— Знаеш ли, Грейс — прошепнах аз, когато гостите се смълчаха и засвири музиката, — вече не мога да се съглася с нея.