Джейн Костело
Шаферки (113)

Глава 113

Грейс изглеждаше толкова готова да бъде шаферка, колкото някой, който току-що бе наторил стопанството си. Най-поразяващи бяха не само дънките, липсата на грим и целият й раздърпан вид, но и изразът на лицето й. Тя сякаш щеше да експлодира всеки момент.

— Ти! — започна тя и посочи Шарлот. — Ти и аз трябва да си поговорим за нещо.

— Грейс! — изпищя Валентина. — Няма никакво време за приказки. Трябва да накъдрим косата ти!

— Съжалявам, Валентина — отвърна й Грейс, — но в момента трябва да свърша нещо по-важно от това да ми бъде накъдрена косата.

— Кое може да е по-важно от това да ти оправят косата? — попита бъдещата булка. — Службата ще започне след по-малко от четиридесет минути.

Грейс се обърна към Шарлот.

— Тук ли искаш да поговорим, или навън? — попита тя.

Валентина изглеждаше ужасена.

— Слушай, Грейс — започна тя. — Знам, че понякога Иви може да бъде много тежък характер, но наистина не може ли просто в момента да загърбите различията си? Поне докато си замине екипът на „Хайлайф“.

Горката Валентина очевидно си мислеше, че Грейс се бе скарала с мен.

— Е, Шарлот, къде да поговорим? — попита Грейс.

Цялото лице и гърдите на Шарлот горяха и тя изглеждаше така, сякаш някой трябваше да потуши този пожар.

— Грейс — промълви тя и устата й трепереше така, сякаш се канеше да каже нещо, но не пророни и дума.

— Добре — отвърна Валентина и пое нещата в свои ръце. — Стига толкова. Какво става?

Лицето на Грейс се сгърчи.

— Как можа, Шарлот? — започна тя. — Как можа да го направиш, след като толкова много години си моя приятелка? Видя как порастват децата ми? След като беше моя шаферка?

Сега Шарлот заби безмълвен поглед в пода, а устните й все още трепереха.

— Шарлот, откакто те познавам, винаги си била Госпожица Красота, Доброта и Интелект, но кажи на всички какво си сторила. Давай.

Шарлот не помръдна и продължи да мълчи.

— Няма да им кажеш? Е, аз ще го направя вместо теб — не спираше Грейс. — Шарлот се опитва да ми отмъкне съпруга.

— Какво? — възкликна Валентина. — Грейс, да не би да си пияна?

— Просто я попитай — допълни Грейс. — Попитай я за опита й да прелъсти Патрик в деня на сватбата на майка ти, Иви.

Прехапах устни и погледнах към пода, като веднага разбрах, че Патрик не й бе казал, че знаех. За част от секундата изпитах облекчение, но тогава изненаданата Грейс отново се обърна към мен и изкрещя:

— Знаела си!

— Грейс, работата е там, че… — запротестирах.

— По дяволите! Значи си знаела! — продължи тя. — Господи, не го вярвам.

— Аз не знаех — подчерта Валентина. — Защо винаги последна научавам тези неща?

Шарлот бе почервеняла и цялата трепереше, но изведнъж доби предизвикателен вид.

— Добре, Грейс — отвърна тя. — Как можах ли? Е, ще ти кажа как.

Изведнъж цялата стая стана много, много тиха.

— Защото го обичам — обади се тя.

Валентина изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да припадне.

— Мисля, че го обичам повече, отколкото ти някога си го обичала — добави Шарлот. — Бих направила всичко за него. Бих умряла за него. Ако трябва да си честна, ти би ли направила това?

Грейс не отговори.

— Не — заяви Шарлот — Не мисля, че би го направила.

Грейс се отпусна върху един стол и изведнъж лицето й доби много изморен вид.

— И ако това ще промени нещо — Шарлот добави със сериозен тон, — наистина се чувствам виновна пред теб и децата. Не съм действала така, сякаш въобще не ми е хрумвало за вас.

По лицето на Грейс бе изписано вълнение, тя отново се изправи и тръгна към Шарлот. За миг си помислих, че се кани да я прегърне, но когато се приближи на около половин метър до нея, тя заби юмрука си право в лицето й.