Джейн Костело
Шаферки (106)

Глава 106

Църквата „Сейнт Никълъс“

Петък, 13 юли

Валентина каза, че на сватбената репетиция щеше да присъства само една малка група от най-важните действащи лица. По моите изчисления това означаваше, че днес трябваше да се съберем около шестдесет човека. Освен всичките седем шаферки имаше и цял отряд от хора, които се суетяха за музиката, цветята, хореографията, поетическото четене, абсолютно всичко до най-малката подробност, за да бъдат сигурни, че утрешният голям ден щеше да бъде организиран до съвършенство.

— Чу ли как един от стилистите на Валентина дръпна настрана свещеника, за да го помоли утре да обърне специално внимание на косата си? — прошепна Грейс.

Не можех да повярвам на думите й и поклатих глава.

— Значи сега дори и седемдесет и двегодишният помощник на свещеника трябва да изглежда така, сякаш е излязъл от страниците на списание „Вог“? — отвърнах аз.

— Недей да го съжаляваш толкова много — усмихна се Грейс и ме сръчка в ребрата. — Очевидно ги е попитал дали не могат да му поставят няколко кичура.

Засмях се, но истината бе, че нито аз, нито Грейс, нито дори Шарлот бяхме в настроение за събитията от днешния ден. Грейс се опитваше да изглежда уверена, но безспорно все още имаше проблеми у дома, а Шарлот, ами тя просто се държеше много странно.

Колкото до мен самата, напоследък се опитвах да се отърся от унинието си, наистина. В много отношения нямах никаква причина, за да се чувствам нещастна. В професионален план всичко вървеше фантастично. Получих добра работа, не, работата ми бе страхотна и що се касае до кариерата ми, се оказа, че светът бе в краката ми. Но в днешното ми присъствие тук, при условие, че първоначално си бях представяла, че ще бъда с Джак на това място, имаше нещо, което ми пречеше да се отпусна и да се забавлявам. За щастие обаче бъдещата булка компенсираше това за сметка на всички останали.

— Сега — започна Валентина, която отнякъде се бе сдобила с твърда поставка за листове с клипс, — искам отново да упражним влизането. Малко ме притеснява стойката на някои от шаферките, като няма да споменавам имена… — продължи тя, гледайки към мен.

— Тактична както обикновено, нали? — измърморих към Грейс.

— Хайде, момичета, да се връщаме обратно към изхода на църквата — изкомандва Валентина. Ако не носеше спортната си шапка и чехли с десетсантиметров ток, без съмнение щеше да прилича на истински началник.

— Иви, постарай се да не се прегърбваш — изрече бързо тя. — Знам, че не притежаваш кой знае какво чувство за вродена грация, но моля те, би могла да опиташ поне.

Църквата бе изненадващо скромна. Предполагам, че Валентина би предпочела катедралата „Уестминстър“, но очевидно от поколения насам членовете на семейство Барнет се бяха венчавали тук и това е било единственото желание на Едмънд.

Той получи църквата „Сейнт Никълъс“, а тя — четири сватбени координатори, договор със списанието „Хайлайф“ и рокля, която струваше повече от брутния вътрешен продукт на някои от малките държави. Мисля, че като ударим чертата, за нея сделката беше доста изгодна.

Озовахме се в дъното на църквата, където Валентина хвана под ръка тридесет и двегодишния приятел на майка си — Фредерико, бивш стриптийзьор, който впоследствие бе станал модел. Утре той щеше да я предаде на младоженеца.

Валентина се бе срещала с него само веднъж и тогава той не й се понрави особено, но като се имаше предвид, че семейство Барнет държаха на традициите, тя ясно осъзнаваше, че всъщност трябваше някой да я съпроводи до олтара. Разбира се, трябваше да бъде някой, с когото никога не бе спала и това очевидно стесни избора й. Съвсем мъничко. Е, избраният беше Фредерико.

— Можеш ли да поемеш тук, Жасмин — каза Валентина и връчи поставката с листове на една от организаторките. — Нужна съм им за важната част.

Жасмин кимна на органиста и църквата се изпълни с началните акорди на „Сватбения марш“ на Менделсон. Валентина отметна назад косите си, сграбчи Фредерико под ръка и се запъти към олтара с такава усмивка, че ако беше се класирана за финала на Уимбълдън, едва ли щеше да бъде толкова доволна.

— Запомни, недей да бързаш толкова — предупреди я Жасмин, но Валентина нямаше никакво намерение да пришпорва репетицията.

Макар че църковните пейки бяха само наполовина заети от сватбените организатори, очевидно това й доставяше изключително удоволствие и тя се движеше бавно и драматично, така че всеки имаше възможността да я наблюдава толкова дълго, колкото си пожелае.

Майката на Валентина, госпожа Алегра Де Суза, се бе разположила на една от съседните пейки и докато те преминаваха покрай нея, тя им помаха очарователно и изпрати една въздушна целувка на Фредерико. Тя притежаваше най-удивително белите зъбни фасети, които бях виждала през живота си. Фредерико й намигна и накара Валентина да замърмори. Тя го задърпа за ръката като някое непослушно кутре.

Отне им доста време, докато стигнат до олтара, а после Валентина се извърна, за да нагледа шаферките си, които една по една заемаха мястото си отпред.

— Много добре, Джорджия, ти също, Грейс — започна тя. — Иви, наистина, ако само можеше да последваш примера на Грейс, щеше да бъде добре.

Прехапах устни и хвърлих състрадателен поглед към Едмънд, който бе застанал най-отпред, а до него бе кумът му Патрик.

Изрекоха клетвите още четири пъти, докато най-сетне Валентина остана доволна от всичко.

— И така, всички — завърши тя, — ще се видим утре и не закъснявайте. Това се отнася и за теб, тиквичке — добави тя и се усмихна ослепително на Едмънд. Той се приведе и я целуна по носа. Бе влюбен до уши.

Когато хората започваха да се разотиват, Валентина бързо се отправи към Грейс, Шарлот и мен.

— Искам само да кажа, че не знам какъв е проблемът — рязко започна тя, — но и трите изглеждате така, сякаш репетирате за погребение, а не за сватба. Да, и ти също, Шарлот.

— Просто съм малко изморена — отвърна тя, — тази седмица беше доста натоварена на работата ми.

— Щом казваш — отговори раздразнено Валентина. — Макар че не съм си представяла, че да работиш в не знам си коя дирекция, е особено стресиращо.

Шарлот просто повдигна рамене.

— А ти, Иви — продължи Валентина, — стегни се! За бога, тъкмо получи повишение! Поправи ме, ако греша, но нима това не означава, че съвсем скоро ще можеш да си намериш работа в някой свестен вестник?

Чудех се дали да удостоя тези думи с отговор, когато Валентина се обърна към Грейс:

— Ами ти, Грейс! Защо, по дяволите, изглеждаш толкова нещастна? Първа от всички ни успя да си намериш прекрасен съпруг.

— Добре съм, Валентина — отвърна Грейс. — Честно. Просто като Шарлот и аз съм малко изморена. Утре ще съм добре. Всички ще бъдем добре.

Валентина се намръщи:

— Ами надявам се да е така — отсече тя и се завъртя кръгом, — защото кой знае иначе какво ще си помисли екипът от „Хайлайф“.