Джейн Костело
Шаферки (19)

Глава 19

Вече бе 00:05 след полунощ, а аз бях доволно трезва. Всъщност това не беше съвсем така. Не би могло да се каже, че бях трезва, но в сравнение с някои от останалите гости бях истински бастион на женското целомъдрие и трезвеност. Това бе цяло чудо, като се имаше предвид хитрините, които приложих малко по-рано с Гарет.

Докато стояхме в средата на шатрата и той размахваше най-доброто, предлагано от „Секси и възбудени“, а всички останали танцуваха под звуците на „Сладка Каролин“, честно можех да заявя, че никога не съм усещала така ясно околната обстановка.

Можех да направя едно-единствено нещо.

Грабнах бельото от ръката на Гарет, обърнах се и си плюх на петите. Докато тичах, се сблъсках право в леля Силвия и леля Ан.

Хвърлиха поглед към това, което носех, като очевидно и двете щяха да припаднат всеки момент. Противната вещ сега бе натъпкана в кошчето за боклук в дамската тоалетна, като се надявах да остане там, докато не дойдеше някой, облечен в защитен костюм, за да я отнесе за изгаряне заедно с всички останали боклуци в кошчето. Не можех да не си помисля, че това бе най-удачният край за подаръка му.

Както и да е, през последните няколко часа се спотайвах и така не само, че успях да се скрия от Гарет, но станах ням свидетел на няколко интересни прояви на партито в резултат на алкохола.

Валентина бе звездата на шоуто. Всъщност с любезното съдействие на новооткритите й приятели Моет и Шадо^[1], през последния един час тя бе забавлявала гостите по-добре и от пътуващ цирк. Седнах на една маса, разположена до дансинга, истински щастлива от усамотението си и развеселено наблюдавах как повдига високо крака, въртейки се около чичо Боб.

— Може ли да се присъединя към теб? — дочувах някой да ме пита изотзад.

Обърнах се и пулсът ми се ускори. Това бе Джак. Вече напълно се бях отказала да захвана някакъв разговор с него.

— Да, разбира се, естествено, защо не — изломотих аз. Приличах на най-обикновен училищен смотаняк.

Той дръпна един стол, а погледите ни бяха привлечени обратно към дансинга, където Валентина в момента демонстрираше канкан.

— Мисля, че преди малко обра точките с твоя танц — вметнах аз.

— О, спокойно можем да кажем, че Поли беше тази, която обра точките — отвърна той, но аз не бях толкова убедена. — Както и да е, разбрах, че си репортер в „Дейли Еко“.

Отпих глътка от питието си и кимнах, а после го погледнах, за да разбера реакцията му. Ако щете вярвайте, но някои хора не харесваха журналисти.

— Попитах те, защото самият аз на няколко пъти съм посещавал „Дейли Еко“ — продължи той.

— Нали не си осъден престъпник? — попитах аз.

— Не, не — засмя се той. — Е, все още не са ме хванали.

— А защо, да не сме писали статия за теб?

— Работя за благотворителна организация, наречена „Бъдеще за Африка“ — обясни той. — Изготвяме проекти за подпомагане на Третия свят. Оказваме помощ на фермерите, освен това ръководим няколко лагера за бежанци. Твоят вестник публикува фантастична статия за нас преди около година. Заемаше цели две страници. По онова време имахме доста трудности и това наистина ни помогна много. Нямаше друг начин, за да се сдобием с публичност.

Бях учудена, без да знам защо. Валентина бе излизала само веднъж с подобен мъж, който притежаваше социална съвест и това беше през втората година от следването й, когато се опита да прелъсти един бъдещ пастор.

Така двамата се заприказвахме под задушевната светлина на свещта с усещането, че диско музиката идваше от километри разстояние, а аз открих още много изненадващи неща за Джак.

Като за начало това беше неговото минало. Въпреки настоящата му престижна работа и труден за разпознаване акцент, Джак е завършил общообразователно училище, където средният успех от дипломата би могъл най-много да му помогне да си намери работа, на която да пита по хиляда пъти дневно: „Бихте ли искали към порцията да добавим и пържени картофи?“.

Той бил първият от семейството, който записал университет и станало така, че този университет бил Оксфордският. Завършил история с отличен успех, след което си дал една свободна година и пътувал по целия свят. Най-накрая си намерил работа в благотворителната организация, където се издигнал и днес заемаше поста на неин президент.

Обичаше децата и най-вече африканските деца. Казваше, че в един момент от живота си би искал да си осинови. Бил вегетарианец, но се отклонил от правия път, когато след един нощен купон мирисът на бекон сложил край на това. Четеше по две книги седмично и харесваше всичко — от Дикенс до Лий Чайлд^[2].

Единственото нещо, което гледаше по телевизията, бяха старите епизоди на комедийния сериал „Фрейзър“, а вместо това слушаше радио, и то толкова често, че му бе малко неудобно да признае, че знаеше с точност какво се случваше в радио сериала „Стрелците“ всяка седмица. Бе обсебен от спорта и обичаше пикантна храна (особено тайландска), скъпи червени вина и тортила чипс. О, да, и лекуваше разбитото си сърце.