Джейн Костело
Шаферки (92)

Глава 92

Съдейки по израза на лицето на майката на Грейс, можех да заключа, че или страдаше от хронични газове, или не бе впечатлена от масата със закуските.

— Иви, много необичайна почерпка — евфемистично вметна тя. — Няма много хапки с месо, риба и гъби.

— Има хубави салати — намеси се Грейс, макар че Скарлет, която бе до нас в детската си количка, също не изглеждаше много убедена в това.

— Да… — отвърна госпожа Едуардс и колебливо отхапа от пая с нахут. — Макар че някои от тях ми напомнят за нещата, които постилаш на дъното на клетката на зайчето на Поли.

Внезапно се появи и собствената ми майка. Докато приближаваше към нас, изпъна пауновото си перо.

— Забавлявате ли се? — попита тя.

— Абсолютно — отвърна Грейс. — Мисля, че службата ви беше страхотна. Познаваш ли майка ми?

Майката на Грейс се усмихна, докато четкаше роклята си, която изглеждаше като излязла от гардероба на кралицата майка. — Драго ми е да се запознаем — отвърна тя с най-добрата си заучена интонация. — Хиляди поздравления.

— О, благодаря ви — отвърна майка ми, сграбчи ръката й и се здрависа енергично. — Толкова се радвам, че успяхте да дойдете днес.

— Ами всъщност — госпожа Едуардс продължи със същата странна интонация, — съм тук, за да се погрижа за децата. Скоро ще ги отведа у дома, за да може моята Грейс да се позабавлява малко. Обикновено не разполага с много свободно време, нали заема толкова важна и влиятелна позиция в работата.

— Да, благодаря ти, мамо — прекъсна я Грейс, преди госпожа Едуардс да започнеше да ни угощава с историите за това колко „развито“ дете е била.

— Как са закуските? — попита майка ми. — Явно ви харесват, госпожо Едуардс.

— Много са хубави, макар че, честно казано, аз съм голям почитател на храните на „Марк енд Спенсър“. Нали се сещате — хапки с яйце и сирене, карначета, ето такива работи. Но и тези са много хубави. Все пак е разнообразие.

— Ами с Боб не купуваме храната си от конгломератите — добави майка ми.

— Откъде, скъпа? — попита госпожа Едуардс.

— Ами от веригите супермаркети — обясни майка ми. — Опитваме се да купуваме директно от производителите. Много по-вкусна е и безспорно излиза много по-евтино.

Госпожа Едуардс енергично се опитваше да прикрие загрижеността си за благополучието на майка ми, а вероятно и за разсъдъка й.

— Хм — отвърна тя. — Не мисля, че в нашия случай това би било практично. Като за начало, нямам представа откъде другаде бих могла да си купя шахматното руло.

— И така, надявам се, че ще ме извините, но трябва да поприказвам и с другите гости — обади се майка ми. — А, преди да съм тръгнала, да ви попитам дали случайно ви се намира запалка?

— Нямам — отговорих аз.

— Съжалявам, Сара — отвърна Грейс, — но не пуша.

— О, не се тревожете — обади се майка ми. — Не е за мен, а за приятеля на Боб, Гари. Нека си остане между нас, но мисля, че му трябва, само за да запали бонга си.

След като тя си тръгна, госпожа Едуардс се обърна към нас и попита:

— Какво е бонг?

Грейс се задави.

— Вид барбекю — поясних аз. — Смятат да изпекат малко царевични кочани.