Джейн Костело
Шаферки (61)

Глава 61

Имаше едно нещо, което не разбирах — Шарлот съвсем решително бе заявила, че не харесва Джим.

В момента тя бе на бара и пийваше седемнадесетата си подред диетична кола за деня и бъбреше с него, сякаш той бе последният мъж на планетата.

Междувременно Валентина бе прекарала последния един час в опити да убеди Едмънд, че по душа тя бе селско момиче, тъй като била през един уикенд в Езерната област като скаут през 1987 година, допитвайки се до лекарското му мнение за травмата на ахилесовото си сухожилие. Това очевидно изискваше тя да си вдигне полата, за да може той да постави ръка върху задника й.

И въпреки това една част от мен й се възхищава, защото аз самата бях отново с Джак, но очевидно бях напълно неспособна да предизвикам ситуация, в която той би могъл да си помисли да ме целуне.

— Булката и младоженецът тръгнаха ли вече? — попита той.

— Мисля, че да, преди доста време — отговорих аз.

— О! — възкликна той.

— Беше дълъг ден! — въздъхнах аз.

— Да — съгласи се той. — Така е. Един много дълъг ден.

Честно казано, започнах леко да се притеснявам. Мислех си, че мигът бе отлетял. А това бе наистина лоша новина поради няколко причини, като не на последно място бе и тази, че петната ми почти бяха изчезнали и ако сега не му се приискаше да ме целуне, нямаше кога да стане.

Доловихме последните акорди на една от песните на Джак Джонсън и това можеше да означава само едно — това бе краят на вечерта. Повечето от гостите вече си бяха тръгнали. Само една по-решителна група се бе настанила в лобито, където очевидно смятаха да продължат маратона по надпиване.

Без съмнение персоналът бе на края на силите си и въпреки че все още се усмихваха, изглеждаха толкова изморени, че бе ясно, че нямаха търпение всички ние да се разкараме, за да могат да си легнат.

— Явно скоро ще бъдем изгонени — каза Джак.

— Вероятно — отвърнах аз. Въпреки че се усмихвах, се чувствах леко разтревожена. Ние почти се целунахме на брега и се надявах, че това не е била единствената ни възможност.

— Е, предполагам, че по тези места нивото на престъпленията не е кой знае колко високо. Ще може ли да те изпратя до стаята ти? — попита той.

— Би било чудесно — отвърнах аз. — Човек никога не знае. Може би има опасност да бъда нападната от някой минаващ тюлен.

Излязохме от главната част на хотела и тръгнахме по една от пътеките, осветена от лунната светлина. Нощта бе изпълнена с една странна смесица от звуци: разбиващите се в скалите вълни и веселяците, които бяха в различни фази на пиянство и с клатушкане се отправяха по стаите.

— Много се радвам, че днес те видях отново — започна той.

Не можах да не забележа, че не се опитваше да хване ръката ми отново, както направи по-рано днес. Преместих се по-близо до него, за да му дам тази възможност, стига той да пожелаеше. Но той не предприе нищо.

Да — отвърнах аз. — Аз също.

— За миг си помислих дали да не проявя смелост и аз да хвана ръката му, но за моя изненада се отказах. Очевидно не бях толкова освободена, колкото си мислех. Майка ми щеше да се ужаси. Разстоянието между хотела и моя апартамент бе отчайващо късо. Джак се обърна към мен, когато стигнахме до вратата.

— Ами, лека нощ — промълви меко той.

— Лека и на теб! — И на теб? Какво? Да не би да се превръщам в Брус Форсайт^[1]?

— Ще се видим сутринта — добави той.

— Да, до утре!

Изведнъж разбирах с болезнена яснота, че той щеше да си тръгне, без да ме целуне. Започнах да търся из чантата си, за да открия картата ключ и когато я извадих и все още не бях целуната, изпитах за първи път в живота си чувство на подобно разочарование. То сигурно бе изписано и по лицето ми.

— Какво има? — попита той.

— О, нищо — отвърнах аз и погледнах настрани, защото сега се чувствах смутена.

Но той постави ръка на брадичката ми и ме завъртя обратно към себе си. После прокара ръка по тила ми, като пръстите милваха линията на косата ми; не откъсвахме поглед един от друг, а дишането ми се бе учестило още повече.

Той ме притегли към себе си, аз затворих очи и устните ни се срещнаха. Устата му бе плътна и мека. Открих, че вкусът му бе много по-сладък, отколкото бих могла да си представя. Езиците ни бавно започнаха да изследват устата на другия. Съвсем скоро първоначалната нежност бе заменена от нещо друго — глад, който нито той, нито аз можехме да скрием. Целувките ни ставаха по-страстни, той ме притегли по-здраво към себе си и притисна тялото си в мен.

Ръката му бе на кръста ми и тогава той започна да докосва с устни шията ми. Това усещане накара цялото ми тяло да се разтрепери.

Задъхана и изгаряща, аз погледнах към небето, осеяно със звезди.

Това съвсем спокойно можеше да бъде определено като най-еротичната целувка през целия ми живот.