Кейт Мортън
Изплъзване от времето (34)

Писмото

„Тази вечер умирам и животът ми започва отначало.

Казвам го на теб и на никой друг. От много време си с мен в това приключение, затова искам да ти кажа, че в следващите дни, докато претърсват езерото за тялото ми, което няма да открият, аз ще съм в безопасност.

Заминаваме за Франция, а от там нямам представа накъде ще поемем. Надявам се да видя маската на Нефертити.

Оставила съм ти и втора бележка, за Емелин. Предсмъртно писмо за самоубийство, което няма да се състои. Трябва да я намери утре. Не по-рано. Грижи се за нея, Грейс. Тя ще се оправи. Има толкова много приятели.

Искам да те помоля и за една последна услуга. Тя е от огромно значение. Каквото и да се случи, дръж Емелин настрани от езерото тази вечер. Двамата с Роби ще тръгнем от там и не мога да рискувам тя да ни открие. Няма да разбере. Още не.

Ще се свържа с нея по-късно. Когато сме в безопасност.

И сега последното. Вероятно вече си разбрала, че медальонът, който ти подарих, не е празен. В него има ключе от сейф в «Дръмондс» на Чаринг Крос. Сейфът е на твое име, Грейс, и всичко вътре в него е за теб. Знам отношението ти към подаръците, но, моля те, вземи го и не се обръщай назад. Лаская се от мисълта, че това ще е твоят билет за бъдещ нов живот.

Довиждане, Грейс, желая ти дълъг живот, пълен с приключения и любов. Пожелай ми същото…

Знам колко добре можеш да пазиш тайна.“