Кейт Мортън
Изплъзване от времето (3)

Киносценарий

Последен вариант. Ноември 1998 г.

стр. 1–4

ЛОВ НА ПЕПЕРУДИ

Сценарист и режисьор: Урсула Райън. © 1998

Музика: Тема от носталгична песен, популярна в периода непосредствено след Първата световна война. Макар и романтична, на моменти мелодията звучи драматично.

1. ВТОРОСТЕПЕНЕН ПЪТ. Здрачава се. От двете страни на пътя се простират безкрайни зелени поля. Осем часът вечерта. Лятното слънце е спряло на хоризонта, сякаш се колебае да изчезне. Автомобил от 20-те години се появява и като лъскав черен бръмбар изпълзява на тесния междуселски път. При всяка неравност светлините на фаровете подскачат. Камерата приближава, докато постепенно не започва да се движи успоредно с колата. И последните лъчи на слънцето угасват, потъваме в мрак. Луната е вече на небосклона и осветява купето на колата. Надникваме вътре и виждаме очертанията на пътниците — мъж и жена в официално облекло. Мъжът е на волана, а пайетите по роклята на жената просветват на лунната светлина. И двамата пушат, огънчетата на цигарите напомнят за светлините на фаровете. Жената се смее на нещо, което мъжът току-що е казал. Отмята назад глава и под перата на увитата около тънкия врат боа просветва бялата й кожа.

Стигат до висока двойна порта от ковано желязо и камерата показва зад нея дълга алея с високи дървета от двете страни, сведените клони образуват тунел. Колата поема по алеята. Следим гледката през предното стъкло, скоро напускаме гъстата зеленина и пред нас изниква мястото, закъдето пътуват двамата.

На малко възвишение е кацнала великолепна стара английска сграда. По дължината и на трите етажа светят по дванайсет прозореца. Множество тавански прозорци и комини нарушават застлания с плочи покрив. Пред входа виждаме просторна, изрядно поддържана зелена площ с голям мраморен фонтан в центъра. Осветен е от запалени фенери. От устата на фигурите — гигантски мравки, орли и огнедишащи дракони — струи вода.

Оставаме на място и проследяваме колата, която продължава без нас по извиващата алея и спира пред великолепния вход. Млад портиер отваря вратата на колата и протяга ръка, за да помогне на жената да излезе.

НАДПИС: Имението „Ривъртън“, Англия, лятото на 1924 г.

2. СТАЯ ЗА ПРИСЛУГАТА. ВЕЧЕР

В стаята за прислугата на имението „Ривъртън“ е топло и вътре кипи атмосфера на трескави приготовления. Камерата следи движението на нечии крака на нивото на глезените. Забързани, прислужниците сноват по сивите каменни плочи. Чува се как някъде изгърмява шампанско, някой раздава заповеди, друг се кара на по-нискостоящите слуги. Чува се звънец и все така на нивото на глезените следваме краката на прислужничка, която се насочва към стълбището.

3. ВЪТРЕШНО СТЪЛБИЩЕ. ВЕЧЕР

Вървим след женските крака и по тихото тракане на чаши разбираме, че жената носи поднос с чаши за шампанско. С всяко следващо стъпало камерата се издига нагоре и от тънките глезени минаваме към подгъва на черната пола, към връзките на престилката, докато стигаме до русите къдрици на тила и постепенно виждаме и лицето.

Звуците от стаята на прислугата постепенно биват изместени от тиха музика и смях. На горната площадка на стълбището вратата пред нас се отваря.

4. ПРЕДДВЕРИЕ НА БОГАТ ДОМ. ВЕЧЕР

Посреща ни силна светлина и се озоваваме в облицовано с мрамор преддверие. От високия таван виси искрящ кристален полилей. Икономът отваря, за да посрещне официално облечените мъж и жена от колата. Не спираме и продължаваме към задната част на преддверието, където през високата стъклена врата се излиза на тераса.

5. ТЕРАСА. ВЕЧЕР

Двете крила на вратата се отварят широко пред нас, музиката и смехът се усилват, озоваваме се сред гостите на пищно празненство. Цари атмосфера на следвоенна екстравагантност. Пайети, пера, коприна. Цветни китайски фенери висят над моравата навън, полюлявани от лек вятър. Оркестърът свири джаз и жените танцуват чарлстон. Движим се сред усмихнатите лица на гостите. Извръщат се към нас, взимат си чаша шампанско от подноса на прислужничката: минаваме покрай жена с ярко червило, дебел мъж със зачервено от алкохола лице, слаба възрастна жена, окичена с множество бижута, стиснала между пръстите си цигара в дълго цигаре, която издухва лениви кръгчета дим.

Прозвучава силен гръм и присъстващите вдигат погледи към просветващите искри на фойерверките, които раздират нощното небе. Чуват се възторжени викове и аплодисменти. Колело с бенгалски огньове осветява лицата, оркестърът ускорява темпото, жените танцуват все по-бързо и по-бързо.

НОВА СЦЕНА

6. ЕЗЕРО. ВЕЧЕР

На около петстотин метра млад мъж стои на брега в неосветената част на езерото в „Ривъртън“. Дочуват се шум и музика от празненството в къщата. Мъжът обръща лице към небето. Виждаме как отблясъци от фойерверките играят по красивото лице. Той е с вечерен костюм, но от него се излъчва дух на необузданост. Кестенявата му коса е разрошена и пада безразборно над челото, всеки миг ще закрие очите, които шарят тревожно из нощното небе. Той свежда поглед и сякаш търси някого в сенките. Очите му са пълни със сълзи. В един миг спира, сякаш е забелязал някого. Кани се да каже нещо, но се спира. Въздъхва.

Чува се прещракване. Камерата слиза надолу и спира на потрепваща длан, която стиска пистолет. Оръжието се вдига бавно, но все още потрепва, постепенно застива. Чува се изстрел и пистолетът пада в калта. Прозвучава женски писък. Музиката продължава.

Затъмнение.

Надпис: ЛОВ НА ПЕПЕРУДИ