Сюзън Елизабет Филипс
Силата на любовта (16)

Шестнадесета глава

Хани се вторачи в Даш.

Асансьорът полетя нагоре и тя притисна бутилката до гърдите си. Бе пила твърде много, но не бе толкова пияна, за да не схване, че Даш бе станал опасен. Лицето му бе бледо и каменно, държанието му — непреклонно. А ръката, с която я бе хванал, я стискаше здраво.

— Изобщо не биваше да те водя тук — изплю той думите, всяка от тях — пълна с отрова.

Алкохолът в кръвта й я правеше безразсъдна.

— Очевидно, след като цялата вечер не ми обърна и капчица внимание.

Вратите се отвориха. Тя се опита да мине покрай него в коридора, с бутилката в ръка, но не бе достатъчно бърза.

Той се протегна и я хвана за верижката на чантичката.

— Ти си пияна.

Не бе пияна, но не бе и напълно трезва.

— Какво те интересува?

Зелените му очи бяха като два кремъка.

— Интересува ме и толкоз.

Стигнаха до апартамента й и той бръкна в чантичката й за ключа. С една ръка отвори вратата, а с другата я бутна да влезе.

— Разкарай се оттук — кресна тя.

Вратата се затвори зад него.

— Дай ми тази бутилка. Не искам да пиеш повече.

Тя бе забравила за шампанското, което бе грабнала от масата. Не й се пиеше още, но сега, след като той искаше бутилката, реши да не му я дава. И защо трябваше да му я даде? Не бе промълвил и дума, когато на сватбената церемония Уонда ги бе разделила, нито когато ги бе сложила на различни маси на приема. Той бе танцувал с всички други, само не и с нея. Беше обидена и ядосана, а и в кръвта й имаше достатъчно алкохол, за да има смелостта да му се противопостави.

— От къде на къде трябва да правя онова, което ти ми кажеш?

— Защото ще съжаляваш, ако не го направиш.

Той направи крачка към нея, но тя моментално отстъпи, премина заднешком през всекидневната, докато не се опря в рамката на вратата. Пристъпи встрани и влезе в спалнята.

— Дай ми бутилката — нахълта след нея той, лицето му бе мрачно и плашещо.

Тя осъзна, че най-сетне й отдаваше цялото си внимание. Пулсът й се ускори от мисълта, че предпочиташе гнева пред индиферентността му.

— За последен път ме командориш, Даш Кугън! Можеш да вървиш по дяволите!

— Дай го, Хани!

Бедрата й опряха в леглото. Тя се покатери на него, с ясното съзнание, че започва опасна игра, но неспособна да се въздържи.

— Ела го вземи.

Без предупреждение той се гмурна напред и й отне бутилката.

Толкова бе погълната от собственото си нещастие, че бе забравила за алкохолизма му. И сега, втренчена в отворената бутилка, която държеше в ръка, тя замръзна.

Минаха няколко секунди, а след това на лицето му се появи изражение на отвращение. С две крачки стигна до края на леглото и метна бутилката в контейнера за смет до него. Малко изляло се шампанско се запени по килима.

Обърна се към нея; бе застанала в средата на леглото. Чертите му бяха сурови и безизразни. Тя непохватно се запримъква назад, докато не стигна до задната табла на леглото. Облегна се на стената, за да не изгуби равновесие и при тази й поза гърдите й се изпъчиха леко напред.

Той застина на място. Тя видя как погледът му се плъзна по нея. Минаха няколко секунди — бавно, сякаш бяха минути. Придошлата в главата й кръв зашумя в ушите й. Следвайки погледа му, тя забеляза, че на едното бедро полата й се бе вдигнала високо. Обзе я опасна възбуда, по-силна от страха. Положила китки на стената зад себе си, тя повдигна колене така, че роклята й да се вдигне още по-високо.

— Престани — изрече дрезгаво той.

Лудостта, която я бе владяла цяла вечер, я обзе отново. Разтвори бедрата си.

— Какво има, каубой? — попита пресипнало тя. — Не можеш ли да понесеш малко горещинка?

— Не разбираш какво правиш.

— Горкият тате — измърка тя тихо и присмехулно.

— Не ме наричай така! — изхърка дрезгаво той.

Тя се отблъсна от стената и тръгна по леглото към него, обутите й в чорапи крака потъваха в дюшека. Изпитото шампанско я подтикваше, даваше й смелост и дързост, бе запалило у нея първичния инстинкт. Започна тихичко да му напява, подигравайки го с отношения, които не съществуваха помежду им, подтиквайки го да си признае, че се крие зад една лъжа.

— О, мой тате. Сладък тате…

— Не съм ти никакъв тате — избухна той.

— Сигурен ли си?

— Недей…

— Сигурен ли си, че не си ми тате?

— Няма да…

— Повярвай, Даш. Моля те!

Той стоеше като истукан пред нея, за първи път главата му бе под нейната. Тялото й потрепваше в някакъв непохватен ритъм, поради несигурната повърхност под краката й. Той не помръдна, когато тя се наведе и обви с ръце врата му.

— Аз вярвам.

След като той не отговори, тя намери устата му и го зацелува жадно, използвайки език и зъби, за да го обхване целия. Притегли устните му между своите и нахлу в него, сякаш тя бе опитната, а той — новакът.

Той бе като лед и като стомана. Замръзнал. Неподдаващ.

Тя не спря. Ако между тях трябваше да съществува само този миг на истина, тя щеше да го изстиска до капка, щеше да го накара да се удължи до цяла вечност. Единствените бариери помежду им бяха само издигнатите в неговото съзнание. Езикът й нахлу дълбоко в устата му.

Някъде от гърлото му се изтръгна стон и ръката му се вплете в косите й. Притегли я надолу, докато тя не се отпусна върху него и той пое цялата й тежест. Устата му се разтвори и той надделя над нея.

Целувката му бе груба и дълбока, изпълнена с неведомо желание. Искаше й се да се удави в нея. Искаше цялото й тяло да бъде погълнато от него, така че да може да се скрие в него. В същото време искаше да порасне на ръст и на сила, за да може да надделее над него и да го принуди да я обича така, както го обичаше тя.

А сетне усети как той потрепери. С ужасяващо изсъскване той отметна глава назад.

— Какво си въобразяваш, че правиш?

Тя се свлече на колене на леглото. Протегна се, обви ръце около бедрата му и притисна силно бузата си в силните, плоски мускули на корема му.

— Точно онова, което искам да направя.

Той я хвана за раменете и я отблъсна.

— Достатъчно! Стигна твърде далеч, момиченце!

Тя се наведе назад на пети. Заговори тихо:

— Не съм момиченце.

— На двайсет години си — рече дрезгаво той. — Още си хлапе.

— Лъжец! — прошепна тя.

Очите му потъмняха от болка, но тя не изпита съжаление. Това бе нейната вечер. Може би единствената й вечер. Без изобщо да се запита какво смята да прави, тя плъзна ръце под косата си и опипом намери халкичката и кукичката на яката на роклята си. Когато ги освободи, дръпна ципа. В тишината се чу само леко изсъскване и роклята се свлече от раменете й.

Спусна крака от леглото и се изправи. Роклята падна от бедрата й на пода и тя остана само по дантеления си сутиен, лъскавите си чорапи и светлосините си бикини.

Гласът му бе дрезгав.

— Ти си пияна. Дори и не си даваш сметка какво искаш.

— Не, давам си.

— Разгонена си и ти трябва мъж. Няма значение кой ще е той.

— Не е вярно. Целуни ме отново.

— Повече никакви целувки, Джейн Мери.

— Много си патетичен — отвърна тя, без да му дава възможността да се скрие зад измислените им взаимоотношения.

— Аз не съм…

Тя хвана силната му китка, притегли ръката му върху гръдта си и я притисна.

— Чуваш ли как бие сърцето ми, Даш? — Тя разтърка гръдта си с дланта му, докато зърното й не се втвърди под копринената тъкан. — Можеш ли да усетиш?

— Хани…

Тя хвана ръката му с двете си ръце и я пъхна между гърдите си, върху гръдния й кош.

— Усещаш ли ме?

— Недей…

Спря се само за миг, преди да насочи ръката му към коприната на бикините си и сетне — между краката й.

— Господи. — Той я докосна, обви я с длан, а сетне се дръпна рязко, сякаш го бе изгорила. — Спираме веднага всичко това, чуваш ли ме? — изрева той. — Ти си пияна и се държиш като курва, затова — край.

— Страхуваш се, така ли? — Тя сведе поглед към предницата на панталоните му. — Виждам колко силно ме желаеш, но се боиш да го признаеш.

— Това са мръсни приказки. Нямаш си и представа какво говориш, нито пък какво всъщност представлява сексът. Аз съм сто години по-възрастен от теб. Ти си просто дете.

— На четирийсет и три си. Едва ли тази възраст е преклонна. А и не ме целуна както се целува дете.

— Нито думица повече, Хани. Край!

Но тя бе отишла прекалено далеч, за да спре. Стиснала челюсти, се хвърли в атака.

— Значи такъв страхливец си бил!

— Достатъчно.

— Нямаш куража да си признаеш какво изпитваш към мен.

— Престани!

— Ако бях страхливка като теб, щеше да ме е срам да се погледна в огледалото.

— Казах ти да престанеш!

— Щях да се самоубия. Наистина бих го сторила. Щях да взема един нож и да го забия в…

— Предупреждавам те за последен път!

— Страхливец!

Той я сграбчи за ръката, едва не я повдигна във въздуха и я притегли към себе си. Лицето му се изкриви и когато устните му приближиха нейните, просъска:

— Това ли искаше?

Целувката му бе груба и поглъщаща и тя би трябвало да се изплаши, но огънят, който пламтеше в нея, бе прекалено буен.

Готовността й да отвърне разпали яда му, вместо да го охлади. Отдръпна се от нея и свали сакото си.

— Добре. Писна ми да си играем игрички с теб. Щом това е нещото, което желаеш, ще ти го дам.

Дръпна рязко връзката си и задърпа ризата си, разхвърчаха се ониксови копчета. Дишаше тежко, в държанието му имаше нещо отчаяно.

— Но да не си и помислила и за миг да идваш после да ми плачеш.

Тя го гледаше как съблича пояса и ризата си.

— Няма да плача.

— Говориш, защото изобщо не знаеш какво ще ти се случи. — Ритна едната си обувка в другия край на стаята. — Не знаеш, нали?

— Не… що се отнася до практическия опит.

Изрита и другата си обувка и с ругатня я заби в таблата на леглото.

— Единствено практическият опит има значение. И не си мисли, че ще направя нещата лесни за теб. Не съм свикнал да го правя така. Нали си търсеше любовник, момиченце? Е, сега си го получи!

Всичките й мускули бяха омекнали, дързостта й бе отстъпила пред страха. Но дори и страхът не можеше да я принуди да напусне стаята, толкова много се нуждаеше от любовта му.

— Даш?

— Какво искаш?

— Смяташ ли… да сваля ли останалите си дрехи?

Ръцете замръзнаха на колана на панталона му. Отпусна се на стола зад себе си. В един миг не предприе нищо. Тя затаи дъх, отправила безмълвна молитва на мястото на този опасен непознат, който се опитваше тъй упорито да я уплаши и при това успяваше, да се появи отново човекът, когото бе обикнала. Но след като устните му продължиха да бъдат стиснати, тя знаеше, че той нямаше да се умилостиви.

— Е, това е добра идея. — Той кръстоса крака и я загледа. — Сваляй всичко хубавичко и полека, докато те гледам.

— Защо искаш всичко да изглежда толкова ужасно?

— А ти какво очакваше, момиченце? Да не си мислеше, че ще е само поезия и целувки? Ако е така, да си беше подбрала някой ученик. Някой новак в играта, като теб. Някой с изискани маниери, който ще я кара полека и няма да те нарани като мен.

— Ти няма да ме нараниш.

— Ето, тъкмо тук грешиш! Ще те нараня най-добре. Виж колко съм по-едър. Махай го това бельо. Или си готова да признаеш, че си допуснала грешка?

Искаше й се да избяга от него, но не можеше. Никой досега не я бе намирал годна за любов и ако това бе единственият начин, по който той можеше да й я даде, тя бе готова да приеме онова, което й се предлагаше.

Когато посегна да откопчее сутиена си, ръцете й трепереха.

Той скочи от стола с изкривено от ярост лице.

— Това е последният ти шанс. След като този сутиен падне, вече ще съм отгоре ти.

Тя го разкопча несръчно и остави презрамките да се свлекат от раменете й.

Едно мускулче до скулата му затрепери.

— Когато този сутиен падне, ще бъде вече много късно. Сериозно говоря. Ще ти се прииска никога да не си се раждала. — Дантеленият атрибут падна на пода. — След като този сутиен падне, ще ти се иска никога…

— Даш? — Гласът й трепереше, едва доловим шепот. — Ти наистина ме плашиш. Не би ли могъл да ме прегърнеш… само за малко.

Всичката му ярост изведнъж стихна. Раменете му се отпуснаха и устните му се изкривиха от силна болка. Стенейки, той се протегна напред и я взе в обятията си. Гърдите й се сгушиха върху топлината на голия му гръден кош като две малки птичета.

Гласът му, тих и тъжен, достигна до ушите й.

— Толкова се страхувам за теб, Хани…

— Не се страхувай — прошепна тя. — Знам, че не би могъл да ме разлюбиш.

— Скъпа…

— Всичко е наред. Обичам те достатъчно и за двама ни. Толкова те обичам!

— Само си мислиш, че е така…

— Обичам те — изрече яростно тя. — Повече от когото и да било другиго на света през целия си живот. Ти си единственият човек, който изобщо ме е обичал. Не ми се гневи.

— Скъпа, не се гневя. Не разбираш ли? Бесен съм на себе си.

— Защо?

— Защото не ставам за теб.

— Не е вярно!

Той въздъхна.

— Заслужаваш много повече. Нямам намерение да те нараня, но преди да сме се разделили, сърцето ти ще е вече съсипано.

— Не ме интересува. Моля те, Даш! Обичай ме! Люби ме, просто тази вечер.

Той дълго гали косата й. Сетне ръцете му се плъзнаха по голия й гръб към бедрата й.

— Добре, мила. Ще те любя. Нека Бог ми прости, но не мога да се въздържа.

Целуна челото и бузите й. Гали я, докато неговото собствено дишане не се учести, сетне я целуна по устата. Целувката бе поглъщаща и тя се изгуби в чудодейната й сила. Усети възбудата му върху корема си, докато ръцете му се плъзгаха по хълбоците й. Той наведе глава, целуна младите й гърди и сетне засмука зърната й, докато тя не премаля от желание.

— Никога не съм и подозирала — ахна тя.

— Ще ти покажа всичко, скъпа — отвърна той.

Положи я на леглото и свали бикините и чорапите й. В един момент тя си помисли да не сбърка нещо и се напрегна.

— Толкова си красива!

Отпусна се и му позволи да разтвори краката й и да погали гладката кожа от вътрешната страна на бедрата й. Не след дълго почувства как се предава, как всяка нейна фибра бе преизпълнена с доверие към него. Не се възпротиви, когато си помогна с пръсти, за да я отвори по-лесно. Посрещна го с гореща, препускаща радост, когато той легна гол между краката й.

— А сега полека, скъпа — рече той с хриптящ глас, без да спира да я гали. — Не се напрягай и не се дърпай.

Не го направи. Остана да лежи с разперени ръце, цялата отворена и изпълнена с доверие към него. Той знаеше къде да я докосне, къде да погали. Бе се любил с жени много по-дълго, отколкото тя бе живяла на този свят, и знаеше тайните на тялото й далеч по-добре от нея.

Когато полека проникна в нея, тя го прие с удивление и със страст; почти не усети болка, защото я бе подготвил тъй добре. Милваше я, галеше я, демонстрирайки безкрайно търпение, макар тялото му да бе плувнало в пот. Отново и отново я довеждаше до върха, но не й позволяваше да литне.

Тя започна да го моли, дишаше тежко и на пресекулки.

— Моля те. Искам…

— Тихо сега!

— Но аз трябва да…

— Няма повече. Ш-ш-т.

Целуна я, погали я и отдръпна глава назад, за да я види как моли да бъде освободена.

— Аз… аз ще умра.

— Знам, скъпа. Знам.

Очите му се замъглиха от нежност, а тя започна да плаче.

Той се усмихна и я пусна да излети.