Читателски коментари (за „Силата на любовта “ от Сюзън Елизабет Филипс)

Книгата е интересна, има много силни моменти. Към десета глава ми стана досадна, но след това стана по леко четенето.

Една прекрасна история.Доста трогателни моменти.Обичам романите на Сюзън Елизабет Филипс.

Невероятно емоционален роман, който те засмуква наистина в шеметен водовъртеж, както пише и в резюмето. Кара те да четеш и да съпреживяваш събитията и чувствата, сякаш си на мястото на героите, изтръгва и сълзи, и смях от дъното на душата ти. Неслучайно е спечелил награда на годината. Страхотен роман, препоръчвам го горещо.

И аз обичам романите на тази писателка.

Обожавам книгите на тази авторка. Винаги има любов, еротика и най — вече хумор. Този роман наистина ме разтърси, определено си е заслужил наградата.

Никога не съм чела книга която толкова много да ме вбеси

Невероятна история, много тежка и емоционална, много истинска! В началото първите десетина глави беше малко мудно, но после действието се развихри и ме завладя, през повечето време ме стягаше в гърдите, но и много ме разчувства, това е книга която се помни дълго след като си я прочел!

Страхотен сюжет, силни и интересни образи, всеки със своите слабости, надежди, тревоги за бъдещето и мрачни преживявания в миналото, прерастнали в психически травми. Само че прекалено мн излишни за мен подробности и доста малко сцени с главните персонажи Хани и Ерик. Докато се срещнат отново след години, докато се влюбят… и тя книгата свърши. Според мен авторката е трябвало да наблегне повече на тях, докато са заедно, а не когато са по отделно. Повече време е отделено на обсебващата любов на Хани към мъжа, който е с 23г. по-възрастен от нея и който тя пърчоначално приема като баща, отколкото на любовта й към главния герой Ерик Дилън. Това доста ме подразни и на места дори се отегчих от книгата. В обобщение ще кажа — добър замисъл, но не добре изпълнен…

Не знам дали и други хора го имат този проблем, но аз романи от този жанр трудно чета, тъй като повечето ми идват твърде сладникави, твърде предвидими, а някои са с откровено слаб сюжет, направо „изсмукан от пръстите“, както се казва. Именно поради тази причина този роман доста ме изненада. Защото няма нищо общо с това, което изброих по-горе. Няма нищо сладникаво, историята се развива в дълбочина и при това доста реалистично. Героите са силни характери, всеки от тях в своята собствена борба (понякога и със самия себе си), всеки — със своите амбиции. И макар че някъде по средата на книгата заподозрях какъв ще бъде краят, беше страхотно удоволствие да я дочета. Защото това са истински, пълнокръвни хора, с характерните за човека чувства, слабости, вълнения. Няма нищо пресилено, нищо излишно в образа им. А това, в добавка със сюжета, който (както споменах) не е повърхностен и всъщност отразява самия живот и някои от проблемите в него, с които всички малко или много се сблъскваме, макар и под друга форма, ми е напълно достатъчно, за да ви препоръчам тази книга. Заслужава си, особено за любителите на жанра, а и не само.

Невероятна книга, може би най-добрата на авторката. Горещо препоръчвам.

Това е една невероятно силна и завладяваща книга. Толкова земно и вълнуващо е предадена всяка емоция, всеки нюанс на характера на персонажите!

Когато започнеш да четеш до такава степен емоцията те разтърсва,че няма как да останеш безучастен на страданието и чувствата на героите. Това е книга, която няма как да не остави траен отпечатък върху всеки читател !

Заслужава си всяка пролята сълза!!!

Приятно четене!!!!!!!

Това заиграване със синдрома на Даун става наистина дразнещо! Поне дамата да беше попрочела малко повече за така впечатлилия я синдром….Става за четене, ама твърде много мелодрама, много напъни за драматизъм, много изсмукано от пръстите