Джеймс Хадли Чейс
Чакам те в Соренто (9)

III

Това несъмнено бе Хелън и тя бе мъртва.

Макар че някой с опитна ръка я бе почистил и я бе привел, доколкото е възможно, в някакъв ред, лицето й все още носеше следите на страхотното падане от скалата.

Беше жестоко изпитание за нервите да стоиш там и да гледаш мъртвото, разбито лице. Извърнах се, чувствах се ужасно. Гранди, застанал зад мен, ме улови за ръката, за да не падна, когато Карлоти покри отново с чаршаф мъртвата.

Изтръгнах се от Гранди и излязох в коридора. Свежият полъх, който струеше през отворената врата, доста ми помогна да се съвзема.

Двамата детективи излязоха тихо и тримата поехме бавно към колата.

— Да, това е тя — потвърдих аз, когато достигнахме колата. — Няма съмнение.

Карлоти повдигна рамене.

— Надявах се, че може да е и грешка. Сега ни чакат неприятности. Ще има широка публичност.

Виждах, че продължава да е силно обезпокоен за реакцията на Чалмърс. Знаеше, че старият има достатъчно влияние веднага да го отстрани от поста му, ако направи някоя погрешна стъпка.

— Да — отговорих. Не съжалявах за него. В момента главата ми гъмжеше от опасения за самия мен, за да мога да се тревожа и за друг човек. — Ще трябва да му изпратя телеграма.

Карлоти запали нова ужасна цигара. Докато захвърляше горящата клечка, каза:

— Сега ще отидем в Управлението. Може да използвате телефона там.

Качихме се в колата: Карлоти и Гранди отзад, а аз — до шофьора. Никой нищо не каза, докато се движехме по задръстената главна улица към Полицейското управление. Когато пристигнахме, вече се чувствах донякъде, както преди да ми се случат неприятностите, макар още да изпитвах силно безпокойство. Оставиха ме в една канцелария, а те отидоха в друга стая да се съвещават.

Обадих се по телефона на Максуел.

— Няма съмнение — казах, когато чух гласа му. — Това е Хелън.

— Сега я оплескахме! Какво ще правим?

— Смятам да изпратя телеграма на Чалмърс. Ще му дам три часа, през които да се опомни от удара, а след това ще му се обадя по телефона.

Чувах го как диша като астматичен старец.

— Мисля, че друго не можеш да направиш — изрече след дълга пауза. — Окей, ако има нещо, което бих могъл…

— Гледай си твоята работа — казах. — Не бива работата ни да спре, защото дъщерята на Чалмърс е паднала от скала.

— Ще си я гледам, ако ти се заемеш с Чалмърс — добави той. — Не е необходимо аз да се намесвам, Ед. Ти си за тази работа. Шефът те обича. Смята те за добър в работата. От мен той почти не се нуждае. Ще се грижа за делата тук, а ти имай грижата за Чалмърс.

— Окей. Дай ми сега мис Валети.

— Дадено. Един момент.

Облекчението в гласа му беше почти комично. След миг по жицата прозвуча спокойният глас на Джина.

— Значи е мъртва, Ед?

— Да. Извън всякакво съмнение. Взе ли си бележника? Искам да изпратиш телеграма на Чалмърс.

— Диктувайте.

Винаги съм се възхищавал от това качество на Джина. Колкото и спешна да е някоя задача, тя никога не изпада в смут.

Продиктувах телеграмата до Чалмърс. Съобщих му, че дъщеря му е претърпяла злополука. Изразих съболезнованието си. Споменах, че ще му съобщя подробностите по телефона вкъщи в 16.00 часа средноевропейско време. Това ми даваше три часа на разположение, през които да получа нужните сведения и да разбера докъде е стигнала полицията в разкритията си. Щях да имам време и да скалъпя моята версия за случая, ако се окаже необходимо.

Джина каза, че ще пусне телеграмата веднага.

— Действай — казах. — Има вероятност Чалмърс да се обади, преди аз да съм му позвънил. В такъв случай ти нищо не знаеш — ясно ли е? Не се забърквай в това, Джина. Ще твърдиш, че нищо не знаеш. Кажи му, че ще му се обадя точно в четири.

— Добре, Ед.

Приятно ми бе да чувам спокойния й, делови глас. Поставих слушалката на място и оттласнах стола си. В този момент при мен влезе Карлоти.

— Смятам да направя оглед на мястото на злополуката — каза той. — Искате ли да дойдете?

Станах от стола.

— Да, ще дойда.

Когато го последвах навън от стаята, видях, че Гранди чака в коридора. Може би страдах от гузна съвест, но имах притесняващото чувство, че погледът, който ми отправи, е изпълнен с подозрения.