Джеймс Хадли Чейс
Чакам те в Соренто (36)

III

Рефлексите на Джина се оказаха по-бързи от моите. Тя, изглежда, позна Карло по описанието ми още щом го видя. Бързо пъхна кутията в чантата си и скочи на крака, преди Карло да успее да прекоси и половината от стаята.

Тя се завъртя на пети и се втурна стремглаво към вратата на спалнята.

Карло изръмжа и скочи към нея, а дебелите му пръсти посегнаха да я докопат. Когато профучаваше край мен, протегнах крак и го препънах. Той се стовари презглава, успял да сграбчи блузата на Джина. Тя се изви отчаяно. Тънкият плат се скъса от рамото надолу и Джина се освободи. Не предпочете по-дългия път до входната врата, а нахълта стремглаво в спалнята, затръшна вратата и я чух да превърта ключа.

Апартаментът беше на четвъртия етаж. Нямаше как да се измъкне от спалнята, но поне вратата бе солидна. Карло трябваше да употреби гигантска сила, за да я разбие.

Всичко това премина вихрено през съзнанието ми, като се надигнах от стола, в който бях седнал.

Карло още лежеше проснат на пода и ругаеше. Не допуснах грешката да се вчепкам с него. Скочих на другия край на стаята, където бе камината, и сграбчих тежък стоманен ръжен. Когато се обърнах, той беше вече станал на крака.

Изправихме се един срещу друг.

Той раздалечи крака, протегна едрите си лапи напред, извил дебели пръсти. Приличаше на звяр от джунглата.

— Окей, мръсен двуличнико — изрече тихо. — Сега наистина ще си получиш заслуженото.

Изчаках го пръв да действа.

Тръгна бавно напред, като кривна малко вляво, а черните му очи блестяха злобно и напрегнато. Извих се леко встрани, готов да посрещна атаката му, приготвил ръжена за действие. Знаех, че ще мога да го спра, ако го цапардосам по главата.

Ала подцених бързината му. Знаех, че е бърз, но не съобразих колко бърз може да бъде до момента, в който се хвърли внезапно към коленете ми.

Рамото му се тресна в бедрата ми, когато нанесох удар с ръжена, който се стовари върху плещите му, но не върху главата. Стори ми се, че цяла къща се е стоварила отгоре ми. Двамата се строполихме с оглушителен шум, който разтърси стаята.

Пуснах ръжена и забих юмрук в лицето му. Не можех да вложа голяма сила в този удар, но все пак главата му отскочи назад. Прицелих се да го ударя в гърлото, но юмрукът ми мина встрани от главата му, защото той се извъртя. Намери ме с удар отстрани по врата, който ме зашемети, сякаш ме удари с тояга.

Проврях ръка под брадата му и го оттласнах от мен. Той замахна към главата ми. Блокирах удара с дясната ръка, ритнах го в гърдите и го запратих в канапето, което отхвръкна, помете една масичка и събори лампиона.

Изправих се навреме на крака, за да посрещна новото му нападение. Рухнахме като два вчепкали се бика. Нанесох му страхотно дясно кроше, но получих тежък удар в ребрата, от който едва не изгубих съзнание.

Той отстъпи; лицето му беше разкривено от дива ярост. Оголи зъби в зверска гримаса. Стегнах се, готов да го посрещна. Когато налетя, нанесох му ляв прав в лицето, при който главата му отскочи назад. Отбягнах ответния удар със скок встрани и юмрукът му профуча покрай челюстта ми, от което той се наведе напред. Посрещнах го с кроше, но то попадна твърде високо, за да го порази сериозно. Той влезе плътно в мен и ми нанесе близки удари в ребрата, които ми изкараха въздуха. Отблъснах се от него, отскочих зад едно кресло и когато ме доближи, хлъзнах креслото срещу него, което забави устрема му.

Разменяхме си удари, но аз знаех, че той е твърде силен противник за мен. Удряше със силата на парен чук и всеки път успешно ме намираше, което все повече ме обезсилваше.

Започнах да отстъпвам. Той напредваше, а от наранената му устна течеше кръв. Когато дойде на удобно разстояние, нанесох му ляв прав. Улучих носа му, но това не го възпря. Замахна към мен. Юмрукът му мина над рамото ми и се стовари в ухото. Усетих как коленете ми се подкосяват. Вдигнах ръце да запазя челюстта си и получих друг удар в корпуса. Свлякох се на пода.

Очаквах Карло да ме довърши, но главната му цел беше Джина. Остави ме и се завтече през стаята. Ритна в движение вратата на спалнята, кракът му попадна в бравата. Вратата се разцепи, но бравата издържа.

От вътрешността на стаята чух трясъка на счупено стъкло и писъкът на Джина през разбития прозорец.

Успях да се надигна. Усещах краката си като гумени. Залитнах напред, когато той се засили за нов удар върху бравата. Протегнах ръка, обвих с нея врата му и го притеглих назад. Заключих гърлото му в хватка. По все едно да приложиш хватка на дива котка. Той беше много по-силен и ловък. Свали ръката ми от гърлото си, заби лакът в корема ми, извърна се и впи пръсти в гърлото ми. Подпъхнах ръка под брадата му и натиснах здраво. Останахме така неподвижни. Пръстите му стискаха гърлото ми, а ръката ми бавно оттласкваше главата му назад. Моята хватка бе по-болезнена за него и той ме пусна, надигна се заднишком и стъпи на крака, когато аз едва се бях привдигнал на колене.

Налетя и замахна. Видях как ударът ще ме улучи, но не бях в състояние да го предотвратя. Блеснаха звезди пред очите ми и аз се свлякох на земята.

Изгубих съзнание за три-четири секунди. Звукът на разбитата врата на спалнята ме свести. Чух див писък и разбрах, че Карло е докопал Джина.

Повдигнах се с мъка на крака. До мен на пода бе ръженът. Пръстите ми се вкопчиха трескаво в него. Залитайки, поех през стаята и влязох в спалнята.

Карло се беше хвърлил върху Джина, а тя лежеше по гръб напряко на леглото. Една от грамадните му лапи стискаше гърлото й. Наведен над нея, викаше:

— Къде е? Хайде, казвай! Давай го!

Замахнах с ръжена. Той се полуизвърна, но закъсня, което бе фатално. Ръженът се стовари върху темето му. Ръката му се свлече от гърлото на Джина. Търколи се встрани. Ударих го отново. Просна се на пода.

Оставих ръжена, прескочих го и се наведох над Джина.

— Нарани ли те?

Тя погледна нагоре към мен, с пребледняло лице. Опита да се усмихне.

— Не можа да ми го отнеме, Ед — изпъшка тя, а после извърна глава и избухна в сълзи.

— Какво става тук? — прозвуча глас на прага на апартамента.

Погледнах през рамо. Двама полицаи стояха там, единият от тях държеше пистолет в ръка.

— Нищо особено — отговорих аз и се помъчих да се задържа на крака. — Този тук нахълта вътре и имахме малък боксов мач. Аз съм Ед Досън от „Уестърн Телеграм“. Лейтенант Карлоти ме познава.

При споменаването на Карлоти лицата на полицаите просветнаха.

— Искате ли да арестуваме този човек?

— Много държа на това. Изведете го оттук, веднага. Малко ще почистя и после ще сляза до участъка.

Един от полицаите се наведе над Карло. Улови го за яката и го изправи на крака.

Вече знаех колко е опасно да се приближаваш плътно до Карло и изкрещях предупредително към полицая.

Карло се съживи. Десният му юмрук се стрелна и удари челюстта на полицая, който се стовари с все сила върху другия полицай.

Карло се изправи на крака. Шляпна ме с горната част на ръката си през лицето, от който удар се намерих проснат върху леглото, и побягна от стаята.

Полицаят с пистолета се изправи на крака, изви се, вдигна пистолета и стреля.

Видях как Карло залитна, но стигна входната врата, когато полицаят отново стреля.

Карло падна на ръце и колене. Извърна глава и лицето му напомняше дивашка маска на болка и ярост. Успя да се изправи на крака и направи три несигурни стъпки на площадката, а после застана залитащ до стълбите.

Полицаят бавно го доближи.

Карло гледаше покрай него към мен. Лицето му се сгърчи в ужасяващ опит да се ухили, а после отърколи очи и коленете му се подкосиха. Политна назад по стълбите и падна на долната площадка с трясък, който разтърси цялата сграда.